„Водното чудовище”, „Железният човек”, „Мъжът без нерви”, „Машината за рекорди”, „Ленинградският експрес” или просто Великият Владимир Салников – настоящият председател на Руската плувна федерация колекционира подобни прозвища успоредно с рекордите през цялата си уникална кариера. И как иначе, та той става четирикратен олимпийски шампион, още толкова пъти световен, притежател на 5 европейски титли. Записа името си в историята като унищожител на магическата граница от 15 минути в най-дългата дистанция в басейна – 1500 м свободен стил.
Началото на приказката тръгва от реката Мста, течаща покрай новгородско селце, където всяко лято малкият Володя прекарва ваканцията си при баба Таисия Андреевна – майката на мама Валентина. Русокосият малчуган не бяга с връстниците си из пустите и безнадзорни плажове. Причината е проста – не може да плува. Просто наблюдава със завист останалите деца във водата. Дори се срамува, че не може да плува, а баща му Валери е капитан на далечно плаване.
Когато бабата разбира, че внукът е бил на реката, по стар руски обичай го възпитава с коприва по голото дупе. Селяните по-късно ще мълвят, че благодарение на наказанието бъдещият шампион възприма болката като свой партньор в преследването на рекорди.
Любопитна подробност от биографията на Салников е, че като ученик той недолюбва часовете по физкултура. Възприема предмета като възможност да се научи да плува и да покаже на приятелчетата си на село, че и него го бива в реката.
Владимир Салников няма загуба в коронната си дисциплина 1500 м св. стил от 1977 до 1986 г.
На 8 години съдбата му се усмихва – в училището идва треньорът по плуване Глеб Петров. След второто занимание обаче получава възпаление на средното ухо и е аут за няколко седмици, но желанието да остане в басейна надделява. Под ръководството на Петров Салников тренира от 1968 до 1973 г. След това в продължение на 12 г. негов наставник е титанът Игор Кошкин, извел го до три олимпийски титли в Москва през 1980 г. (400 и 1500 м св. стил и щафета 4 по 200 м св. стил).
През спортната си кариера Владимир Салников преодолява дистанция съизмерима с обиколката на Екватора – 40 000 км. От 1977 до 1986 г. няма нито една загуба в международни води на 1500 м св. стил. На олимпийските игрите в сърцето на СССР – Москва, майсторът на дългите разстояния първи на планетата преодолява 15-минутната бариера с време 14:58,27. Три години по-късно Салников вдига летвата още по-високо, а планетарният стандарт оцелява цели 8 г. Европейският – чак до 2000 г.
„Мъжът без нерви” планира трета олимпиада за брилянтен завършек на кариера си. Възнамерява в Лос Анджелис през 1984 да постигне двоен триумф – на 400 м и 1500 м св. стил. СССР и част от социалистическите страни обаче бойкотират форума, а за Салников остава горчилката, че постиженията му на алтернативните игри „Дружба’84” са доста по-силни от тези на съперниците, състезавали се в басейна в Града на ангелите.
Кошкин преценява, че повече няма смисъл да продължават тренировките. Категоричен е, че възможностите на Салников са изчерпани.
Но чувството за неудовлетворение не дават покой на плувеца. Хрумва му дръзката мисъл да се пробва за четвърти олимпийски цикъл. Сбъдването на мечтата е възможно само чрез изнамирането на нов път и система за подготовка. Мястото до стартовото блокче заема съпругата Марина. Решението за превръщането на семейния тандем в професионален е трудно. Марина също има тапия за треньор, работила е в Научно-изследователския институт за физическа култура и спорт.
Майстор на спорта на СССР в леката атлетика е, бивша държавна шампионка в спринта на 200 м, тя има богат опит в работата със „сборная”. Също и с най-добрите плувци в качеството си на биохимик.
През 1986 г. идва първият им съвместен успех – световния рекорд по време на игрите „Добра воля” в американсикя град Сиатъл. Последните два сезона до олимпийските игри в Сеул Салников кара в зоната на болката от разочарованието, че не е постигнал нито една значителна международна победа. Решението дали да участва в Южна Корея ръководството на представителния отбор остава изцяло на Володя. Когато Ленинградският експрес решава, че ще плува 1500 м св. стил, недоброжелателите го наричат безумец.
С Майкъл Фелпс и треньора на американеца Боб Бауман
През септември 1988 г. Салников се отправя към четвъртата си олимпиада, а Марина остава в Москва, за да гледа родилия се скоро Владимир-младши.
В Сеул Салников прави немислимото. На 28 години, възраст считана за пенсионерска в плуването по това време, той печели най-дългата дисциплина, превръщайки се в един от героите на олимпийския басейн редом с американската торпила Мат Бионди, тръгнал да изравнява рекорда на Марк Шпиц от 7 титли, и „златната рибка” на ГДР Кристин Ото, триумфирала 6 пъти.
„Не си спомням как съм пипнал стената. Всичко ми остана в мъгла. Дори не си чувствах ръцете, когато ги вдигнах триумфално. Бях изпаднал в идиотско състояние. Бях спечелил най-важното си плуване, не просто на 1500 м св. стил, а за цялата ми кариера. Бях обезумял от щастие – спомня си Салников. – Два часа след финала се случи събитие, което по стойност е съизмеримо с цялото злато на планетата. Когато влязох в столовата на олимпийското село, всички намиращи се в нея – треньори и спортисти от цял свят, станаха на крака и започнаха да ми ръкопляскат. Именно този епизод си спомням преди всичко от цялата ми кариера.”
След триумфа в Салников бе утвърден за старши треньор на „сборная” (1989-1990). През този период е вицепрезидент на федерацията. Член бе също и на Националния олимпийски комитет на Русия, а до 2000-а г. е водеща фигура в Комисията на спортистите към Международната федерация по плувни спортове (FINA). Преди да поеме шефския пост на руското плуване Салников дълги години живя в Испания и развива свой бизнес.
В Барселона направи плувна школа, разви център за рехабилитацията на спортисти по ускорена и новаторска методика – във водата. Работи дори с футболисти от елитни отбори.
Това е Салников
Име: Владимир Валериевич Салников
Роден: на 21 май 1960 г. в Ленинград, СССР
Гражданство: СССР, Русия
Ръст: 181 см, тегло: 74 кг
Дисциплини: 200, 400, 800, 1500 м св. стил
Клубове: Зенит (Ленинград), СКА (Ленинград)
Постижения: Четирикратен олимпийски шампион: Москва 1980 – 400 м, 1500 м св. стил, щафета 4×200 м св. стил; Cеул 1988 – 1500 м св. стил; Четирикратен световен шампион: Западен Берлин 1978 – 400 и 1500 м св. стил; Гуякил (Еквадор) 1982 – 400 и 1500 м св. стил; Петкратен европейски шампион: Йонкьопинг (Швеция) 1977 – 1500 м св. стил; Сплит (Югославия) 1981 – 1500 м св. стил, щафета 4х200 м св. стил; Рим 1983 – 400 и 1500 м св. стил
Избран е на три пъти за „Плувец –№1 в света” от списание „Swimming World” (1979, 1980 и 1983). През 1983 г. е приет в Международната плувна зала на славата във Форт Лодърдейл, Флорида, САЩ. През 2001 г. е избран сред най-добрите състезатели на ХХ век.
Дейност в момента: Президент на Руската федерация по плувни спортове.
Семейство: Женен е за Марина Николаевна, имат син – Владимир Салников-младши (роден 1988 г., състезател по тенис).
Хоби: Релаксира с тенис, голф (през 1996 г. става член на президиума на руската федерация), ски, уиндсърф, водолазен спорт. Харесва съвременната литература, научната фантастика, криминалетата.
–––-
BGswim.info се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.