Маратонско, далеково, далечинско или плуване в открити води?

Какво всъщност печели неподражаемият Петър Стойчев – маратон, далекоплуване, далечинско плуване или плуване в открити води?  

 

Вчера прочетох великолепната статия на Иван Алексиев "Кога е проведен първият плувен маратон Галата-Варна: 1937 или 1939 г.?" В нея изключителният познавач и несъмнен ерудит на морската ни спортна история, а и не само на нея, твърди и според мен доказва с факти и аргументи, че досегашната общоприета теза, а именно, че първият плувен маратон Галата-Варна се е провел през 1939 г. е дълбоко погрешна.

 

Но не за това ни е думата. В епистоларната форма Иван Алексиев употребява много интересен термин за маратонско плуване – "далекоплуване". Нещо повече, изследователят твърди, че терминът "далекоплуване" се бил използвал в българската литература от 1900 г. някъде до към 1950 г. С това вече не съм съвсем съгласен, но трябва специално да го изуча.

 

Човек научава всеки ден нещо ново. Вчера например четох стар брой на изумителното списание "Морски сговор" от 30-те години на миналия век от който разбрах, че морските легиони на Български народен морски сговор са се състезавали и в дисциплина "ловене патици". Извеждали ги в морето с хидроплан, но точно на това състезание за което четох машината нещо се развалила и сговористите не уловили нито една патица. Не бях чувал за такова нещо. Признавам си.

 

Всъщност казусът поставен от Иван Алексиев е резонен и важен, като той може да се дискутира в Първи български плувен сайт, а и материалът ще го прочетат поне 5 000 човека.

 

Да видим в началото – кои са термините, които биха могли да се употребяват за означаване на разглежданото обективно явление – придвижване със собствени сили на човешко същество в открити води (океани, морета, реки, езера и др.)?

 

Наложилият се в наши дни термин е маратонско плуване. Лично на мен този термин никога не ми е харесвал. Не защото е гръцки,  а защото при него няма покриване чрез думата на същността на явлението. Маратонът, както всички знаем, е класическа лекоатлетическа, а не плувна дисциплина и е с точно установена дължина – 42.195 км. На всички обаче е известно, че плувците не се състезават точно на тази дължина, а на множество различни. Също така маратон не е българска дума.

 

Иван Алексиев всъщност предлага възстановяването на термина далекоплуване, той не го измисля. Да видим сега как е при него. Думата е българска, абсолютно разбираема за всеки проплакал между Дунав и Родопите и Охрид и Черно море. Тя обаче е тромава и трудно прави производни – далекоплувци, далекоплувците, далекоплуването. Не звучи съвсем добре, нали? Освен това не съм съвсем сигурен, че далекоплуване се пише слято. Трябва евентуално да питаме проф. д.фил.н. Владко Мурдаров от Института за български език към БАН, който е най-добрият български специалист по слято, полуслято и разделно писане.

 

Аз предлагам трети термин, който от доста време употребявам и като че ли той се възприема – това е разновидност на понятието далекоплуване, а именно – далечинско плуване. Този термин е: 1. абсолютно разбираем; 2. чисто български; 3. не се пише слято; 4. не е тромав; 5. благозвучен е; 6. може да се правят производни от него – далечински плувци, далечинското плуване, далечинско състезание и т.н. Това си е дума отколе съществуваща в нашия език, аз просто предлагам да я използваме в плувен контекст.  

 

Има и четвърта възможност – плуване в открити води. Това за мен е най-добрият термин откъм семантика, но е много дълъг – състои се от цели 4 думи и производните от него са досадни – плувците в открити води, плуването в откритите води и т.н.

 

Убеден съм, че четирите термина ще продължат да си съществуват паралелно и всеки ще си ги употребява както му дойде. Включително и медиите. Не  е изключено обаче един все пак да се наложи. Кой ще бъде – ви чувам да питате? Както решат българите и най-вече плувците. Около половин милион човека.                          

Вашият коментар