Международният съдия Явор Несторов пред ПБПС за проблемите на водната топка

Явор Несторов един от най-добрите и опитни български съдии по водна топка международна категория. На него са поверявани стотици мачове на републиканско и на международно ниво.
В момента Несторов няма възможността да свири извън страната поради проблемите на Българска федерация по водна топка и тази му болка е само един от акцентите в напоителната му изповед пред Първи български плувен сайт за проблемите на любимия му спорт.

Интервюто е взето преди през последната седмица БФВТ да реши голяма част от проблемите си – плащането на дълга към държавата до този момент и подписване на договор за финансиране със спортното министерство. И още – договорените средства вече са пристигнали в БФВТ, която се е разплатила и с ЛЕН, така че българската водна топка вече не е в „замразено" положение”.

Това означава, че Нестеров ще може да свири отново международни мачове, както и другите ни международни съдии. А догодина два български национални отбора – за девойки и за юноши, родени 1998 г. и по-малки, ще участват в европейските квалификации.
БФВТ ще поиска домакинство на една от квалификациите. 

– Г-н Несторов, как се става съдия в този спорт на държавно ниво и как се случва издигането в съдийската колегия?

– Все по-трудно. Преди условията бяха по-малко и беше по-лесно, бяха нужни само желание и подадени документи. Така при първа възможност се явяваха по няколко човека, държаха един тест и ставаха съдии.
Преди 2 години бях зам.-председател на Републиканската колегия и заедно с председателя Матей Попов- българинът с най-много международни участия на европейски и световни първенства, както и Олимпиада, решихме да променим тези условия и да затегнем процедурата, защото след това професията изобщо не се ограничава само в научаването на няколко правила.

Доста по-трудно е да ръководиш срещи.

В играта на водната топка само 10% е надводна част, останалите 90% са подводна част, затова за да бъдеш добър съдия в този спорт, е задължително да имаш богат опит и като състезател.

Всички знаят и, че логично за мъжката игра е тя да е силова – стават сблъсъци, понякога има изблици на агресия и именно тук е основната роля на съдията, който трябва да бъде достатъчно строг, да запазва самообладание и справедливо да овладява такива конфликти.

Днес, за да станат съдии, желаещите трябва да бъдат номинирани, например от клуба, в който са се състезавали. След това подават своите документи – молба и автобиография.

На първо време колегията преценява само на документи дали този човек е подходящ и дали има нужда от него в настоящия момент. Ако бъде одобрен, следва изпит – писмен, под формата на тест, след който свири на един турнир, получава своите оценки и така се разбира дали получава правомощия, или не.

Надявам се новото ръководство също да поддържа тази линия на изпитване, тъй като тя отговаря на световните стандарти. Освен това в съдийските колегии има общност и дори един от колегите да направи грешки, негативите падат върху цялата колегия.

А вече, за да се издигне един съдия, след натрупването на определен опит, той трябва да бъде издигнат от Републиканската съдийска колегия, какъвто беше моят случай. Да отиде на училище в чужбина, отново да премине изпити и така да придобие международна категория.
 
– Има ли много млади желаещи?

– В момента е трудно да отговоря в национален мащаб, но да, тук във Варна има момчета, които идват и лично говорим за това, че искат да станат съдии, търсят мнението ми, аз им давам съвети и им помагам, с каквото мога.
 
Лошото е, че те имат изключително неблагоприятни условия за развитие в тази професия. Както знаете, състоянието на българската водна топка в момента е повече от плачевно, не се организират турнири, затова и нуждата от съдии пада.

Още повече, че в състезанията за мъже в България, се наблюдава явлението на игра на по-възрастни състезатели, по – нетренирани, между които често стават физически сблъсъци, има изблици на агресия, скандали, и на такива мачове е трудно да се свири. както се казва: „Душата иска, но тялото не може”.

Именно поради тези обстоятелства един млад съдия трябва да трупа опит първо от мачове на по-малките възрасти- деца, юноши (младша и старша), младежи и чак тогава да премине към мъже.

Моето мнение е, че засега няма нужда от повече съдии, не защото не искаме нови колеги, а просто защото те нямат поле за изява, няма турнири, на които да усъвършенстват уменията си.

– Получавате оценка за свиренето на всяка среща. Разкажете повече за оценяването на вашата работа.

– На всеки мач има по един делегат, който оценява работата ти. По големите първенства делегатите са няколко, но чрез жребий се избира един, който да те гледа.

Работи се по десетобална система като разбира се оценка 10 е непостижима, тъй като всеки прави дори и малки грешки, но оценки под 7,5 са вече опасни за професионалиста, дотолкова, че е възможно да спрат правата ти за 2-3 месеца.

 
Моите оценки са винаги от 8,5 нагоре. Имал съм само едно 7,5 през живота си, а обикновено оценката ми е 9 – 9,5
 
– В плуването съдиите работят, за да са по-близо до спорта след своето оттегляне. И във водната топка ли е така?
 
– Поне за мен е така. Финансовият план на професията изобщо не е ръководещ. Много години бях състезател, израснал съм на басейна, образованието ми е свързано отново с този спорт, много от приятелите ми са от басейна и се оказва, че целият ми живот е свързан с водната топка.

Съдийството е моят начин да се отблагодаря на спорта, на всичко, което той и ми е дал и разбира се, да помагам на по-младите от мен, които сега активно се занимават с водна топка като състезатели или като съдии.

 
– Как стои въпросът със съдиите, които са треньори на отбори? В плуването подобно явление е по-често, но знам, че се среща и при Вас. Разликата аз виждам в човешкият фактор, чиято важност все повече се снижава в плуването чрез измервателните машини, но абсолютно се запазва във водната топка. Успяват ли да бъдат безпристрастни?
 
– Не смятам, че това е редно, не бива да има съдии, които са и треньори на отбори. Макар че аз също съм започнал така, това не е правилно и винаги предполага една дори несъзнателна пристрастност предполага избухването на конфликти, и дори в даден случай решението на съдията да е справедливо, остава една преднамерена съмнителност. 
 
– Честно ли има спорни ситуации? Публиката на водната топка е доста емоционална и често съдиите са обвинявани за свои решения. Основателно ли е това?
– Да, публиката си е публика, особено тази на водната топка винаги е по-шумна и емоционална, и това не е само в България, това е и по цял свят. Е, за разлика от българската, европейската публика не използва толкова нецензурни думи и отделя доста повече време и финанси за подготовка на плакати, свирки, вувузели и други подобни.

Това ме подсеща за полуфиналния мач в Унгария, за който вече разказах. Той се игра на закрит басейн с балон, построен само и единствено за водна топка. Публиката беше разположена на половин метър зад мен.

Въпреки, че имаше заграждения и охрана, всички бяха с флагове и вувузели освен това наблизо предаваше и коментатор на местна телевизия, който след всеки гол викаше силно (както футболните коментатори), последван естествено от феновете на дадения отбор.

Колегата ми се притесни ужасно. Изпоти се, паникьоса се, а и аз бях притеснен от цялата тази напечена обстановка в толкова задушно и тясно място.

Все пак успяхме да се стегнем и изсвирихме мача по достоен начин за нивото на турнира.
 

Колкото до българската публика и нейните обвинения, отправяни от трибуните по време на мачовете, свикнал съм да не им обръщам внимание. Дори и имайки предвид, че нашата публика е най-често от бивши състезатели и родители, те все пак не могат добре да оценят играта.
 
Пристрастни са, а и както казах подводната част на играта, до която те нямат визуален достъп, е много по-важна от видимото с непрофесионално око.
 
– Как ще коментирате новостите в правилника?  Повишаването на атрактивността, предполагам с цел привличане на публика и състезатели, положително качество ли е? Има мнения, че по този начин се дава шанс на по-техничните отбори, които играят по-скоро тактически, отколкото силово. Има и мнения, че по този начин спортът е „изнежва”. Каква е Вашата професионална гледна точка?
– Много се радвам! Напълно подкрепям промяната в правилата и дори смятам, че тя е все още незавършена. Крайно време е нашият спорт да мине на друго ниво.

В последните години физическата сила, ръста и килограмите бяха определящи за развоя на играта и крайния резултат, което не трябва да бъде така. Има народи, които не притежават генетично подобни физически данни и те трябва да получат възможността да наваксат с други свои качества.

Наистина има много технични и бързи отбори, които получават много добра възможност за класиране с новите правила. Игра като водната топка трябва задължително да се цели в атрактивността- да бъде жива, динамична и да привлича все повече публика.

„Изнежеността” не е възможна при такъв спорт. Там, където се предават кадри от подводните камери, всеки зрител може да погледне и да види, че не може дори да става дума за улесняване на техниката.
 
– Коментарът Ви за последното европейско първенство по водна топка и от съдийска и от състезателна гледна точка? Къде е мястото на България сред тези отбори?
– Най-хубавото, което видях е, че има начален ефект от промените в правилата. Играта наистина започва да се променя в положителна посока, макар да е нужно още много. Все още има правила, които съдиите не са започнали да прилагат, като вдигането на ръка срещу състезател след фал, което не е позволено след промените.
От съдийска гледна точка намирам съдийството за лошо. С изключение на трима съдии- представителя на Русия, съдия Ставрополис (Гърция) и съдия Борис Маргета (Словения), работата на останалите не ми хареса, тъй като съдийството им не беше на нивото на игра.
 
Именно състезателното ниво, обаче, беше много високо, Отборите са изключително подготвени и всяка среща е равнопоставена. Просто няма слаби отбори, има по-опитни, но не и по-слаби.

Все пак и квалификациите са много силни. Дори и да се класираш, след това етапите са много сериозни, въпреки че „А” група се увеличи от 8 на 12 отбора, след разбиването на Югославските съветски републики (Сърбия, Хърватия и Черна гора). Фактът, че отбора на Русия вече трудно се класира за крайните етапи на европейското първенство, а да не говорим за световно и олимпиада, е показателен.

България пък изобщо няма място сред тези отбори. Ние просто нямаме отбор, за да имаме изобщо участие, класирания, камо ли някакви постижения, както в миналото.
        
– Защо нямаме национален отбор по водна топка?

– Федерацията ни няма пари, а има и дългове. Правата ни са спрени от LEN. Кога ще се оправи това, не знам, но оставам оптимист.
 
Колкото до Националния ни отбор, нямаме такъв, защото от липсата на средства и идва и обстоятелството, че не се организират достатъчно състезания, съответно няма подготвени кадри за силен национален отбор мъже.

За такъв е нужна добра подготовка на деца, юноши (младша и старша възрасти), младежи и така се подхранва добър мъжки отбор. В настоящия момент няма смисъл от международни участия. Не става дума за победа, ние дори не можем да покажем игра на добро ниво.

 
– Тогава какъв е стимулът на подрастващите, които тренират?

– Никакъв. Единствено децата на родители, които са бивши ватерполисти,  имат някакъв стимул. Като всяка игра, водната топка е сложна и интересна на децата, отборна е и това я прави много полезна- там се полагат физически, психически, тактически и всякакви други умения, които придобивайки, едно дете после използва цял живот във всяка област на своето развитие.

Тази игра се играе с глава. Да не говорим за приятелствата и хубавите спомени, които остават във времето.

 
– Какво предстои на съдийството във водната топка оттук нататък? Предвиждат ли се още промени?
– Ще ви отговоря така-  Републиканската съдийска колегия е помощен орган на БФВТ, т.е. каквото е състоянието във федерацията, такова е и в колегията ни. Ние сме пряко зависими и в настоящия момент – с вързани ръце. Ние също сме със спрени права и това положение остава така.
 
В световен план предстоят още промени и в правилата, и в живата игра. Цял свят играе водна топка, всички държави виждат ползата от развитието на този спорт, все повече университети имат отбори и това прави бъдещето и на спорта, и на съдийството добро. Съдиите ще стават все повече с все по-високи умения.

– В настоящия момент притежавате международна категория и редовно свирите и в чужбина…

– Свирих няколко години само тук в България, след което видяха в мен потенциал и ме предложиха за международен съдия. През 2001 г. отидох на училище в Бари (Италия).

Моето поколение съдии бяхме първите, които не държаха веднага изпит, а първо ходехме на училище, след което държахме писмен изпит, под формата на тест, явявахме се да свирим един турнир и така получихме комплексна оценка за работата си, като успеваемостта ни не трябваше да е по-ниска от 80%, независимо  на кой от компонентите. Моят резултат беше най-добрият за курса ни 82,5% (писмен изпит- 85%, съдийство на турнир- 80%).
 

Така от 2002 г. съм съдия международна категория. Оттам нататък започнаха да ми възлагат турнири, но за съжаление времето, в което се захванах със съдийство, се оказа тежко за водната топка, а при нас има реципрочност между съдии и ниво на игра в родната държава.

Колкото повече международни участия имат националните отбори на страната, толкова по-желани са нейните съдии по международни турнири и първенства.

Именно затова аз и други мои колеги нямаме възможността да свирим на европейски и световни първенства, камо ли на Олимпийски игри. Там се изпращат оторизирани съдии от Международната федерация, които представят съответните държави- участници.

Затова и  аз съм съдийствал само на две европейски първенства, на които български отбори са участвали- за жени- 2007 г, в Прага (Чехия) и за младежи- 2005 г. в София, където свирих малкия финал- борбата за третото място между отборите на Унгария и Испания.

Освен това съм свирил доста други турнири, европейски квалификации за юноши, младежи и мъже, кръгове от турнира „Лен Трофи” в Италия, Франция, Грузия и  кръгове на европейска лига.
 
– Кои са най-интересните мачове, на които сте съдийствал?
– Един от най- интересните мачове, на които съм свирил беше от Шампионска лига и играеха бившият шампион на турнира- „Про Реко” (Италия) и републиканският шампион на тогавашните световни шампиони – Черна гора, т. е. най-добрите отбори- участници.
Другият ми запомнящ се мач се игра преди няколко години и беше полуфинал на Купата „Лен Трофи”. Свирих в Унгария между местни и испански отбор. Срещата завърши 10:10 и оценката ми беше максималната- „excellence”, но по-важното за мен беше, че и двамата треньори дойдоха и лично ме поздравиха след мача. Това ми показва уважение и благодарност за добре свършена работа.
– Това е голямо напрежение, трудно ли беше?
– Зависи. При отбори от такъв ранг е най-лесно да се свири, стига да не им позволяваш своеволия. Те владеят водната топка перфектно, освен това такива силни отбори привличат изключително добри състезатели, независимо от народността им, както е и в много други спортове.

Например в титулярния състав „Про Реко”, който игра на въпросната среща имаше един единствен италианец, останалите играчи бяха сърби, хървати, унгарци и др.

 
– Как се запалихте по плувните спортове?
           
– Освен като съдия по водна топка, работя и като университетски старши преподавател в Технически университет във Варна. Израснал съм в семейство на водни хора – майка ми беше треньор по плуване, а баща ми треньор в същия спорт и водна топка, както и университетски преподавател. От тях наследих и любовта към спорта, и към преподаването.
Като дете започнах да тренирам първо плуване, а след това и  водна топка. Печелил съм всички републикански титли във водната топка- деца, юноши, младежи и мъже. Играл съм във всички тогавашни отбори на Варна- ЖСК „Спартак”, „Черно море”, „Лазур”. Оттам нататък играх за ЦСКА, „Академик” и отново се върнах в „Черно море”. 

Бях доста години национален състезател, 4 от тях като капитан на младежкия представителен отбор.

Два пъти съм ставал балкански шампион – през 1979 и 1981 г. Играл съм Световна купа и  европейски първенства. Станах най-младият майстор на спорта по водна топка като защитих титлата си с отбора на Балканиадата’79 в София, когато нямах 18 г.

Тогава играхме срещу отбора на Югославия. Половината от тези играчи станаха олимпийски шампиони след 5 години.

На 27 г. прекратих състезателната си кариера и станах старши треньор на мъжкия  отбор по водна топка на „Черно море” (отново най-младия по това време). След 2 г. напуснах и отидох да преподавам.
 
След това през 1994 г. с мои бивши съотборници и приятели създадохме първия частен клуб по водна топка- „Комодор”. Няколко години не водихме официална дейност поради технически причини и проблеми с други клубове и федерацията, но през 1998 г. „Комодор” влезе в играта.

Първата година естествено бяхме последни, следващата предпоследни, на третата- четвърти и на четвъртата и петата- трети.

Така аз видях, че нещата потръгват и се оттеглех, за да стана съдия. 

Вашият коментар