Петър Мицин изпълни перфектно плана си за европейското първенство по плуване за юноши в Румъния досега, класирайки се първо за полуфинала, а след това и за финала. Даде четвърто място на 200 м бътерфлай за влизане в Топ8 на Стария континент.
Състезателят на Николай Вакареев коментира пред BGswim.com представянето си. Прочетете и интервюто му за брой №38, пролет 2022 г., на списание „Плуване &Водна топка“.
„Днешното плуване беше трудно, но се справих добре, Треньорът е доволен и щом той е доволен, значи и аз съм също. Това ми е второ слизане под две минути. Предното ми лично е 1:59,97 мин. от държавното първенство за мъже и жени. Състезанието е доста силно, атмосферата е уникална“, заяви Мицин.
Вакса за бърза вода
За Петър Мицин се заговори по-сериозно след представянето му на европейското първенство за юноши в Рим през миналата година. С щафетата ни 4 по 100 м св. стил записа финал и четвърто място, а квартетът подобри на два пъти националния рекорд при мъжете и старшата. На 200 м св. стил състезателят на Вихрен влезе в десетката на Стария континент. През ноември в Бургас едва 16-годишен Мицин стана държавен шампион при мъжете на малък басейн на 200 м бътерфлай и на 400 м св. стил. Роден във Велинград (на 19 август 2005), но трениращ отскоро в Сандански, той има щастието да притежава закваската на две големи плувни школи и наставничеството на водещи и всеотдайни треньорски фигури – вече покойната Йорданка Пенина и сегашният му наставник Николай Вакареев.
Висок 183 см, изключително гъвкав и добре сложен за плувния спорт, той притежава атлетичност и качества, унаследени от кръстоската между биатлона, трениран от баща му Петър Мицин-старши, и леката атлетика, на която се е посветила майка му Таня.
– Пепи, как започна да се занимаваш с плуване?
– Аз съм от Велинград – малък град в Рило-родопската област, в който няма голям избор за спорт и извънкласни дейности. Бях във втори клас, когато майка ме заведе на басейна. Спомням се, че ми се стори много страшно. Година и половина ходих без никакво желание, а пък и майка ми не беше доволна от метода на тренировка.
– Пробваха ли те в други спортове?
– Спрях да плувам и за кратко нищо не спортувах, докато родителите ми умуваха накъде да ме насочат. Велинград е с традиции в ски бягането и ски ориентирането, а и баща ми навремето се е занимавал с биатлон. И беше естествено да поема по този път. И така започнах да карам ски. Само че, там всичко беше на доброволни начала.
Нямаше качествена екипировка за сериозни занимания, клубът се издържаше от дарения на местни бизнесмени. Бързо разбрахме, че няма да излезе нищо сериозно от това. И така се завърнах на басейна. Така се запознах с кака Данче (Йорданка Пенина – б. р.). За мен тя стана втора майка, лека й пръст. Успя да ме накара така да заобичам плуването, че то да стане мой начин на живот.
– Спортният ген има ли роля за постиженията ти?
– За да стигна до тук, голяма заслуга имат естествено и родителите ми. Баща ми освен биатлон е тренирал и плуване, а майка ми е бивша лекоатлетка – възпитаник е на спортното училище в Пловдив с треньор Стефан Вулпев. В такъв случай нямаше как да не продължа традицията. В ПК Белмекен кака Данче постави основите, на които сега стъпвам с увереност. Трагедията, която сполетя плувната общност във Велинград с кончината на кака Данче, ме накара да търся начин да продължа развитието си. Насочих се към Сандански.
– Защо избра да тренираш при Николай Вакареев?
– В негово лице виждах човек, който може да ми даде нужното, за да мога да продължа. Имах и имам голям респект от него. Не знам как, но някак чувствах, че той е моят треньор. Пък и неговите състезатели бяха на върха. Исках и аз. Хареса ми всичко още от първия ден – нов град, нови хора, ново училище. Една година живях в общежитието в спортното училище в Сандански. На втората година и семейството ми ме последва. Родителите ми смятат, че трябва да дадат и същите условия за развитие и на сестра ми Любка. Тя също тренира плуване (във Вихрен, родена е 2009 г. – б. а.).
– Твоето обяснение за силната плувна школа на Сандански
– В Сандански, също като Велинград, има силни традиции в плуването. За да се случва това, вероятно помагат въздухът и минералната вода. Но по-важни са хората, които дават всичко от себе си, за да се случва тази магия. Трябва много труд, упоритост, целеустременост, отдаденост до край. Все качества, които моят треньор притежава и които качества се стреми да създава и у нас.
Не мога да искам по-добър треньор. Имам най-добрият. Но той е повече от това. Бащински ме съветва, приятелски ме подкрепя. Страхотен човек е. Всички в неговото семейство са лъчезарни хора, които винаги са насреща, готови да помогнат с каквото могат. Те са второто ми семейство.
– В кой стил и дистанция се чувстваш в свои води?
– Два са стиловете, които обичам – кроул и бътерфлай. Все още експериментираме коя дистанция ще ми пасне най-добре, но може би 200 метра е моята. На младежкото европейско първенство в Рим миналата година плувах много добре на 200 м св. стил. Класирах се на полуфинал с десето време 1:50,48 мин. – на стотни от рекорда на Калоян Левтеров. На зимното държавно се изненадах от себе си с резултата на 200 м бътерфлай, но и 400 м кроул ми се получи отлично. Тук пък не ми достигнаха 13 стотни за покриване на норматив „Б“ за световното за мъже. Все още нямам рекорди, но смятам да оправя този пропуск.
– Какви цели си си поставил?
– В краткосрочен план гоня подиуми на младежкия „Мултишнейшън“ в Словения, на Балканиадата в Белград и на европейското младежко в Букурещ. Ще се стремя да покрия норматив за световнот. Естествено, като всеки спортист, гледам и към олимпийските игри в Париж 2024. Смятам, че България може да изпрати плувци от световна класа на олимпийския басейн.
– Кои са твоите плувните кумири?
– Ако е рекъл Бог и аз да съм там, ще съм щастлив да мога да се срещна на живо с Кейлъб Дресъл. Имах шанса да се срещна и с Кристиян Голомеев миналото лято във Велинград. Доста си поговорихме – за тренировки, хранителни режими и всичко останало, свързано с плуването. Беше много интересна и полезна среща за мен.
– Когато пътуваш в нова държава, какво най-много те впечатлява – хората, културата, историята, кухнята?
– Пътувайки извън България, ме впечатляват архитектурата и кухнята на дадената държава. За мен храната е от голямо значение за всеки спортист. Тя трябва да е разнообразна и качествена за енергията, която ми е нужна.
– Какъв си извън басейна?
– Обичам природата. Харесва ми да изкачвам върхове. Велинград е заобиколен от невероятна природа и винаги, когато съм там, се възползвам от това. Също така съм фен и на СПА процедурите. Сауна, парна баня и масаж, това ме възстановява след тежка тренировка.
– Къде се виждаш след завършването на средното ти образование?
– В дългосрочен план не съм мислил още сериозно. Със сигурност плуването ще присъства. Ще продължа да уча и да тренирам. Имам няколко варианта, но засега мисля за предстоящите състезания. Не знам какво ще се случи след 2-4 или 10 години, но съм сигурен за едно – плуването ще е мой верен спътник.
Треньорът му Николай Вакареев:
С него мъжката ни щафетата може да постигне успех
Петър Мицин е изключително гъвкав и добре научен технически от Данчето Пенина. Функционален е, което е добра база за бъдещите му резултати. Има силни крака. Изглежда як, но всъщност трябва да поработи още върху физическата подготовка. За сила, скоростна издръжливост. Общата му физиологическа характеристика го прави подходящ за средните дистанции – 200 и 400 м св. стил, а неговите дисциплини са 200 метра кроул и бътерфлай.
По отношение на работната етика е изключително дисциплиниран, отговорен. С него се работи лесно. Поставя си цели, които преследва методично. Закачливият му и леко хлапашки характер му помага да не се затормозява излишно, а в отбора да създава приятна и весела среда. Краткосрочните му цели са да запише финали на европейското първенство за юноши, а може и повече.
При мъжете може да бъде ключов пост за щафета 4 по 200 м св. стил, която може да направи нещо значимо в екип с Антъни Иванов, Йордан Янчев, Калоян Левтеров, Калоян Братанов или друг. Естествено, тренира с нагласата да участва на олимпийски игри.