22-годишната Миляна Стевич написа песен за катастрофалните наводнения, която разплака бивша Югославия. Текстът взриви социалните мрежи и е публикуван вече от водещи сръбски, хърватски, босна-херцеговински, черногорски и македонски медии. В момента Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия се борят с незапомнени и катастрофални наводнения, които според експерти не са се случвали от 1000 години насам.
Самата Миляна Стевич написа в профила си във ФБ, че много хора не уважавали авторското ѝ право и пишели своето име под песента. Иначе тя живее в Нови Сад, а преди е живяла в Република Сръбска (Босна и Херцеговина). Стевич е родена през 1992 г., когато на територията на бивша Югославия бушува братоубийствена война. Текстът на Миляна Стевич действително е смайващ, а фантазните ѝ образи невероятни. В него става дума за две велики реки – Сава и Дрина, които решават да излеят водите си, за да помирят скараните южнославянски братя на Балканите, за да няма повече война. Медиите отбелязват, че милиони бивши югославяни плачели като четели текста.
ПБПС е първата българска медия, която дава текста на „Да няма повече война“ на езика на Христо Ботев. Преводът от сръбски на български е на Иван Цанов. Вероятно и българите няма да уважат авторското право и ще дават превода на езика на Иван Вазов без да пишат кой го е направил.
В някои балкански държави спортисти вече събират помощи за своите сръбски колеги. Днес най-популярната сръбска спортна медия „Спортски журнал“ пише, че запалянковците на гръцкия „Олимпиакос“ ще помогнат на „своите сръбски братя“ с голяма помощ.
ПБПС не разполага с информация български спортни клубове да са предоставили помощ за свои колеги от Сърбия и Босна и Херцеговина.
Да няма повече война
Автор: Миляна Стевич
Превод от сръбски: Иван Цанов
Прошепна Дрина на Сава
една история за наводнението.
– Реших, Саво, сестро,
да си дойде всичко на место.
Ще изляза от коритото,
ще потопя житните полета.
Прошепна Дрина на Сава
една история за наводнението.
– Реших, Саво, сестро,
да си дойде всичко на место.
Ще изляза от коритото,
ще потопя житните полета.
Пътищата ще потънат
и покривите всички ще покрия.
За да подсетя много сърца,
какво е братство,
какво е дума.
Ще премахна границата
за да усмиря сръбските братя.
След като нещата се изгубят
брат с брата да почне да се люби.
Брат на брата да помага,
Брат на брата да помага,
брат с брата да е съгласен.
Ще припомня на много сърца
за един Отец – Бога.
На Него да се помолят
и хърватите, както и братята им.
Да излезе от устата
молитва за мюсюлманите.
И да обичат братята, бойците,
македонци, черногорци.
В молитвите да се споменава всеки,
братя наши, все славяни.
Брат с брата да дружи,
да предлага приятелска помощ.
В неволята да се сетят,
един на друг да се притичат на помощ.
Това са, Саво, моите желания,
да си дойде всичко на место –
Дрина рече, па потече.
Почакай ме, Дрино, водо,
ще дойда и аз със тебе.
Да потечем заедно,
нека бъде всичко като едно.
Нека да се научат да се обичат,
На Бог Отец да се молят.
Нека да се сети брат на брата,
че не трябва да има повече война.