
Първият Мистър BGswim Цанко Цанков влиза в учебниците на Национална спортна академия, като субект на изследване. Упражненията и тестовете с него, направени в продължение на 9 месеца от доцент д-р Юлиан Карабиберов, доказват ползите на кондиционната подготовка за подобряването на постиженията на плувеца във възраст, в която се предполага, че той е далеч от максимума си.
Експериментираната система „JK Fit Motion – Professional”, по която работи многократният държавен шампион и троен медалист за ветерани и редица именити родни шампиони, е част от концепцията за цялостния тренировъчен процес на наставника му Красимир Захов.
Президентът на столичния клуб Спринт е убеден, че подготовката на плувеца не приключва само с работата във водата и в залата за ОФП, а трябва да се работи за специалните качества с кондиционен треньор, с психолог, масажист и да се капитализират всички неизползвани полета – на методиката и на състезателя.
Самото експериментиране с методиката за кондиционна подготовка „JK Fit Motion – Professional” с Цанко Цанков е върху 100 м св. стил. През 2017-а 30-годишният бургазли стана най-възрастният държавен шампион в кралската дисциплина. В Будапеща взе три медала на световното първенство за ветерани, бе на крачка от титлата.
Практиката в плуването, показва, че в спринтовите дисциплини, където водещо двигателно качество е бързината, най-добрите резултати обикновено се реализират във сравнително ранна възраст, около 23-25 години.
Доцент д-р Юлиан Карабиберов е доволен от показаното от Цанко Цанков. От ляво е треньорът на шампиона Красимир Захов
Доцент д-р Юлиан Карабиберов е преподавател в катедрата “Лека атлетика“ в НСА. Кондиционен треньор е на плеяда известни спортисти, между които Матей Казийски и европейския клубен шампион по волейбол “Тренто“, на аса ни в сноуборда Радослав Янков и много други.
BGswim.com публикува част от изследването му, което предстои да бъде публикувано в специализираната литература и учебника по Теория на спортната тренировка – основно помагало за студентите в НСА. С него Карабиберов се надява да окаже помощ на бъдещите плувни треньори и сегашните в поле, недостатъчно изследвано досега.
Експериментиране на методика за кондиционна подготовка с републиканския шампион по плуване на 100 м свободен стил Цанко Цанков
от доцент д-р Юлиан Карабиберов
Въведение
Майсторът на спорта Цанко Цанков записва името си в историята на плуването, като печели златен медал в дисциплина 100 м св. стил на 50-метров басейн с резултат 52,39 сек. през състезателен сезон 2017/2018 година. С този личен рекорд Цанков се превръща в най-възрастният притежател на национална шампионска титла от основаването на българското състезателно плуване.
През сезон 2017/2018 г. става републикански шампион на 25-метров басейн и в дисциплините 50 м св. стил с 22,80 сек. и 100 м съчетано плуване с 55,72 сек. (27-мо място в света).
100 м свободен стил е дисциплина, която се счита за олицетворяваща плуването изобщо и за редица специалисти е ориентир за равнището на плуването в дадена държава. За това тази дисциплина е наричана кралска, еталонна, класическа.
Цел на изследването
В настоящето изследване се цели да се покажат особеностите и предимствата на експериментираната система за кондиционна подготовка „JK Fit Motion – Professional”, използвана в кондиционната подготовка на българския състезател през сезон 2017/2018 година в сравнение с предходните години и специално 2016/2017 година, в която плувецът постига най-добрите си резултати в спринта до този момент. Сезон 2017/2018 година обаче, се оказва сезона, в който българският плувец реализира най-добрите си резултати в кариерата си, и то на 31 годишна възраст.
Счита се, че анализа на подготовката през този сезон ще допринесе за обогатяване на знанията на треньорите и даде насоки за целенасочена работа в областта на кондиционната подготовка в плуването.
Задачи на изследването
1. Преглед на специализираната литература, касаеща съществуващата до момента методика на кондиционна подготовка в плуването;
2. Да се направи сравнителен анализ на кондиционната подготовка през последните два състезателни сезона, през които са постигнати най-добрите спортни резултати в спринтовите дисциплини на състезателя по плуване Цанко Цанков;
3. Да се покаже ефективността на разработената система за кондиционна подготовка „JK Fit Motion” в спорта плуване, на базата на анализа на изследваните показатели от използваните тестове и резултатите от състезанията през двата състезателни сезона;
4. Да се дадат препоръки за спортната практика, касаещи методиката на
Предметът се състоеше в проверка на това по какъв начин тренировъчната работа по системата „JK Fit Motion” подпомага оптималното развиване на двигателните качества и способността за използването им в спорта плуване.
Продължителност на изследването: 9 месеца.
Методика на изследването
За реализиране на поставената цел и задачи на изследването бяха използвани методите: педагогическо наблюдение и тестиране – измерване нивото на двигателните качества и способности за реализацията им в състезанията на българския състезател по плуване Цанко Цанков.
Изследването беше проведено в периода от 15 август 2016 год. до началото на месец януари 2017 год., наричан за краткост цикъл 2017 и в периода от 15 август 2017 год. до месец януари 2018 год., наричан за краткост цикъл 2018. Периодите на изследването бяха съобразени с началните етапи на започване на подготовката и времето за провеждане на националните шампионати, в които състезателя трябваше да реализира най-високите си спортни постижения.
Преди започване на кондиционната подготовка, след завършването й през всеки сезон, както и след всеки тренировъчен модул се извършваше тестиране на телесен състав, достигнато ниво на силови възможности и специална работоспособност във водна среда.
За тестиране на телесния състав се използваше южнокорейска апаратура IN Body 3 на Bio Space, работеща с биоелектрически импеданс. Измерваха се 20 показателя, като считаме за удачно в настоящата статия да предложим само изменението на показателите чиста мускулна маса (ЧММ) в кг, % телесни мазнини, общо количество мазнини в тялото в кг и телесно тегло в кг.
Силовите възможности контролирахме чрез тестова батерия от упражнения, от които предлагаме – набиране на висилка до отказ (брой набирания за силова издръжливост), повдигане на щанга от тилен лег с 85% интензивност, брой и кг. (85% от единичния повторен максимум – 1ПМ) и мъртва тяга изпълнявана с максимална тежест в кг.
Цанко с личния си треньор Красимир Захов
Статичната силова издръжливост при задържане на определена поза, оценявахме чрез упражнението „планк“, изпълнявано без и с тежест на гърба (време за задържане на диск от щанга).
Във връзка с решаването на първата поставена задача, а именно преглед на специализирана литература, касаеща съществуващата до момента методика на кондиционната подготовка в плуването се установява, че не се среща изградена цялостна българска система на кондиционна подготовка в плуването. В литературата е налице добре разгледана структура и класификация на зоните на тренировъчните натоварвания за развиване на двигателното качество издръжливост (Изов Н., 2017).
Планиране и провеждане на кондиционната подготовка по системата “JK Fit Motion”
Тренировъчните програми “JK Fit Motion” се реализираха в JK GYM Nautilus и фитнес залата на спортен комплекс „Българско школо“.
При разработване на програмния продукт беше използвана стратегията на успоредно-последователно развиване на физическите качества, тяхното прерастване в двигателни качества, последващото им надграждане във възможности за проявлението им и тяхното трансформиране в способности за изява в състезателна обстановка.
Беше обърнато внимание на общофизическата подготовка (ОФП) и особеното й значение за превенцията от спортни травми и поддържането на добро здравословно състояние. Освен това, изискване беше не само осигуряването на моментно положително тренировъчно въздействие, но и на посттренировъчен/последействащ тренировъчен ефект от вече използвани средства върху следващите, които ще бъдат използвани. Така се осигуряваше наслагване на тренировъчни ефекти и възможност за взаимно потенциране на изгражданите двигателни качества.
Тренировъчната работа беше планирана с оглед постигане на връх на спортната форма за участие в националния шампионат. Кондиционните тренировки се провеждаха 3 пъти седмично.
Цялостния цикъл от подготовката на Цанков, беше структуриран от 3 изграждащи модула с продължителност от по 6 седмици и един възстановителен.
Самите модули, когато статията излезе от печат, тук само първия, за да добиете представа
Модул 1 (базов)
Цел (основен атрактор) – СИЛА
Продължителност – 6 седмици
Задачи
– Укрепване на опорно-двигателния апарат, развиване на мобилността, равновесната устойчивост, контрола на движенията. – ОФП с цел превенция от травми и подготовка на отделните мускули за поинтензивни натоварвания. – Развиване на локална и регионална мускулна сила и силова издръжливост (СИ). – Разучаване и усъвършенстване на правилната техника на силовите упражнения чрез по-бавни движения.
В този модул се обърна особено внимание върху превантивно-стабилизиращите и равновесни упражнения.
Този тип упражнения бяха наречени така поради значимостта им като превенция срещу травми, както и за укрепване на мускулите стабилизатори, фиксатори, ротатори и антагонисти, играещи основно поддържаща роля в движенията. Ролята на тези мускули е фактор в процеса на синергирането на усилията ни в желана посока при изпълнение на разнообразни плувни двигателни действия, характерни за различните стилове, както и за заемане на балансирано стабилно хоризонтално състояние на тялото във водата. Визираните мускули, често определяни като второстепенни, придобиват първостепенна значимост в различните плувни стилове, изискващи относително бързи смени на позициите на костните звена при движенията, особено при стартиране и обръщане.
Обикновено тези мускули се уморяват по-рано от основните, с което се нарушава правилната състезателна поза. Нарушаването на позата е свързано и с често срещаното явление на компенсиране на понижени силови възможности на един мускул от друг, което променя биомеханичната характеристика на движенията на опорнодвигателния апарат.
В тази връзка особено внимание се обръщаше на мускулите разположени около общия център на тежестта на тялото (ОЦТ), респективно най-близко стоящите от него стави – тазобедрените.
Използвани упражнения в началото на подготовката бяха: статично задържане на хоризонтално положение на тялото от опора на лакти и пръсти на долните крайници (планк); (страничен планк); статично задържане на хоризонтално положение на тялото от тилна опора и опора на долните крайници разположени близо до таза (бридж); бавно повдигане на таза от коленна опора, като последователно се разгъват долните крайници в коленни и глезени стави; повдигане и задържане на противоравен крак и ръка от коленна или лицева опора, бавно клякане и изправяне с ръце горе държащи тежка тояжка в широк хват, ротации в раменната става с фиксирана до тялото мишница; ротации на раменния пояс от коленна опора и ръце напред в опора на пода и други.
Превантивно-стабилизиращите упражнения предполагат да се извършват бавни движения и/или определена позиция на тялото, респективно части от него, да се задържат в рамките на 8-10 сек. Характерно за приложената програма „JK Fit Motion” е постепенното включване на силов елемент и динамизиране на средствата с цел утежняване на условията при изпълнението. Така например от изпълнение на твърда опора (пода) се преминаваше към изпълнения на полусферична топка (босу), на швейцарска топка, на TRX и други нестабилни опори и условия, съобразени със спецификата на основната двигателна дейност.
Едновременно с включването на превантивно-стабилизиращите упражнения в началния етап от подготовката се използваха и бавно-динамичните упражнения за подвижност и контрол на движенията (Еремиев М., ). Упражненията за мобилност на горната част на гръбначния стълб, раменния пояс и таза бяха подчертано важни. Те стимулираха изпълнението на почти всички тренировъчно-състезателни действия изискващи голяма амплитуда и това задължаваше в кондиционните тренировки да се търсят възможности за нейното максимално нарастване във всички участъци от двигателната дейност.
Упражненията за подвижност и разтягане синергираха еластичността на мускулите и сухожилията. Тук е мястото да се спомене и за вниманието което се отделяше на упражненията въздействащи върху миофасциите. За целта бяха използвани цилиндрични ролки (хоумролери), с помощта на които се третираха миофасциите.
Специализираните публикации по този въпрос (Карабиберов Ю., 2016, 2018) позволяват този въпрос да не се засяга с подробности. Поради това, че се счита, че дължината на мускулните фасции се увеличава повече след ексцентрична тренировка, отколкото след концентрична тренировка (Emma и кол., 2016), в тренировките през първите два модула от подготовката на Цанко Цанков, се акцентираше на бавните движения на мускулната работа в ексцентричен режим.
Друга причина за това решение беше становището, че увеличаването на дължината на мускулните фасции се повлиява от степента на разтягане по време на тренировка, тъй като тренирането при по-голяма дължина на мускулите и създадено достатъчно механично напрежение, води до по-ефективна адаптация (Bourne и кол, 2016).
По-дългите мускулни фасции, също така увеличават ставния ъгъл при проявление на силата към по-голяма мускулна дължина (Brughelli, Cronin, 2007; Brughelli и кол., 2010) Счита се, че по-дългите миофасции позволяват да се постигне по-голямо миофибрилно напрежение и скорост на мускулни съкращения, след като всички саркомери в миофибрилите се съкращават едновременно. Това заключение, също повлия на решението да се обърне особено внимание на бавнодинамичната силова работа в ексцентричен режим с голяма амплитуда на движенията при плувците от спринтовите дисциплини.
Първоначално превантивно-стабилизиращите упражнения се изпълняваха в затворена кинематична верига, а по-късно в отворена. Това означава, че ако се e изпълнявало дадено упражнение с четири опорни точки на крайниците, то постепенно се преминава в опорна позиция само на три или два от крайниците.
В самото начало на подготовката упражненията от тази група имаха т.нар. разпознаваем характер, като вниманието на трениращият се насочваше към разпознаване разположението на неговите крайници, респективно части от тялото в пространството. Впоследствие се изискваше усъвършенстване и на контрола върху движението им при усложнени условия – със затворени очи, при различни по сложност единични и комплексни движения и др. Така в подготовката се интегрираха упражненията за контрол на тялото и неговите части. Към средствата за контрол се причисляваха упражненията позициониращи тялото спрямо хоризонталното му положение, като например хоризонтална опора на таза на еластични експандери Goflo, на TRX и др.
Този тип упражнения бяха и средствата помагащи за подобряване на координацията. Изграждаха се способности за контролиране и координиране на движенията на отделните части на тялото, което е от особено значение за плуването.
Подчертава се, че вниманието което се обръщаше на посочения вид упражнения е най-голямо в спорта плуване, в сравнение с всички останали спортове в които се прилага системата “JK Fit Motion”. За това им се отделя и такова място в публикацията.
Постепенно споменатите средства се динамизираха и технически усложняваха: статичните и простите едноставни движения се трансформираха в многоставни движения с участие на много мускулни групи, изпълнявани в движение при утежнени условия. Постепенно, някои от превантивните упражнения в хода на тренировъчните занимания, бяха изключени от схемата, като статичните отпаднаха изцяло. Тяхното място до края на 6-та седмица беше запълнено от превантивно-динамизиращите средства (Карабиберов Ю., 2016), които се трансформираха във функционалнокоординационни упражнения.
–––––––––––––––––––––––––––
Изводи и препоръки
1. Липсата на единна система за кондиционна подготовка в плуването в България показа, че е необходимо изграждането на такава, която да отговори на нарасналите нужди на спорта и даде нов тласък в развитието на спортните постижения.
2. Направения сравнителен анализ на спортните резултати от двата най-силни състезателни сезона, и по-конкретно постижението от 52,39 сек в дисциплина 100 м св. стил, както и анализа на резултатите от използваните тестове оценяващи нивото на кондиционна подготвеност през тези сезони, на националния шампион Цанко Цанков, показа ефективността на използваната модулна схема за планиране на кондиционна подготовка по системата “JK Fit Motion”.
3. Успешното апробиране на българската тренировъчна система “JK Fit Motion”, очерта основните насоки на съдържание, структуриране и разпределение на работата за развиване и ефективно използване на двигателните качества в спринтовите дисциплини в спорта плуване, което дава основание за търсене на нови възможности за по-нататъшното й развитие и интегриране в цялостната подготовка на българските плувци.
Препоръчва се, българските треньори- специалисти в спорта плуване, да използват кондиционните треньори подготвяни да работят по системата „JK Fit Motion”, в НСА „Васил Левски“ и Колеж по спорт “Био Фит“.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.