Колко ли плувни дисциплини ще поздрави Иисус Христос през 2016 г. в Рио?
Спортният директор на МОК Кристоф Дюби е заявил, че ще бъде обсъдено включването на нови плувни дисциплини в програмата на летните олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г., съобщи АР. Дюби е казал дословно: „Плуването има изключително висок рейтинг. Всеки път, когато го показваме по телевизията има потребление.” Да, така е. А щом има жадни консуматори, трябва да има и щедро предлагане. Окончателното решение ще бъде взето от изпълнителния борд на МОК на 9 август т.г. в Москва.
Става дума за евентуално включване на следните плувни дисциплини. В плуването – 50 м гръб, 50 м бътерфлай, 50 м бруст за мъже и жени, 800 м св. стил при мъжете и 1500 м св. стил при жените. Открити води 10 км – предлага се увеличаване на участниците от 25 на 30. Водна топка за жени – увеличаване на отборите от 8 на 12. Синхронно плуване и скокове във вода – предлага се увеличаване на тимовете в отборните съревнования от 8 на 12.
Ние, плувците, хвърляме ръкавицата на леката атлетика и искаме да станем олимпийски спорт номер едно. Не е илюзия, нито химера, нито вземано на желано за действително. Може да стане. Трябва обаче да работим упорито, безкомпромисно и даже безмилостно за да осъществим тази наша лелеяна цел. Всички заедно – състезатели, треньори, администратори, запалянковци, бели, жълти, черни, жени и мъже, млади и стари, бедни и богати, умни и глупави. Ние, любителите на плуването сме около милиард и половина в световен мащаб и наистина сме страшна сила. Но само обединени можем да успеем. Плувните спортове са най-красивите, най-полезните и най-атрактивните – един милиард и половина души го знаят, остава да спечелим още три-четири милиарда земляни за нашата кауза.
В България популярността на плувните спортове е ниска. Това се дължи на множество обективни и субективни обстоятелства. Няма басейни, медиите не се интересуват от сините спортове, пари в плуването няма никакви, проблем е дори закупуването на джапанки за част от плувните отбори, заниманията със спортно плуване не носят никакви облаги – даже понякога и морални. Това обаче не означава, че трябва да се примирим с положението. Напротив, трябва да започнем да работим на други обороти и със съвсем друго, меркантилно мислене. Първо да започнем от нашата си плувна къщичка. Да я подредим и изчистим, да се научим на медийно поведение и PR, да започнем да мислим за плуването като за бизнес, каквото то е. Предлагаме първокласен продукт, а не можем да печелим пари от него. Вината е първо в нас. Например в синхронното плуване не могат да изпратят дори една снимка до медията на плувците и никой освен сто и петдесет човека не знае, че се провежда държавно първенство. Само не ми казвайте, че някой друг освен самите синхронистки трябва да го съобщят на обществото. Колко плувци пък са поискали от БНТ и БНР да излъчват на живо държавните първенства по плуване? Въпросът, разбира се, е реторичен. Положението е лошо, но не е катастрофално. Можем да се научим. Ние например започнахме през 2001 г. с 2 щракания върху Първи български плувен сайт, а днес има дни с над 28 000 щракания. Да де, ама не лежахме и не се оплаквахме, а работихме здраво и то без пари. Само, че сами няма да се справим. Обединени обаче можем да успеем. Можем да започнем още днес.