В българското плуване, а и спорт изобщо, не са много примерите на дългогодишна вярност към един клуб и то като състезател, треньор и ръководител. За югозападната част на страната безспорният пример е Николай Вакареев. В продължение на близо четири десетилетия той е ключова причина „Вихрен” (Сандански) да е фактор между „сините” коридори.
Успехите на звездата Венцислав Айдарски и стратегията за обновяването на базата са част от причините списание „Плуване & Водна топка” да потърси за последния си брой старши треньора и мотора на плуването в Сандански (интервюто е взето по време на държавния шампионат, състоял се през месец юли – б. а.) .
И все пак да припомним кой е Николай Вакареев. Изненадващо той не е родом от Сандански, а от село Огняново, Гоцеделчевско. Останалото ще разкаже сам в увода към интервюто. „Когато откриха специализирания интернат в града 1969-а, той беше единственото училище от целия окръг на Югозапада.
Дойдоха треньори, събраха ни по ръстови данни, връща лентата Вакареев. По това време наистина имаше затегната дисциплина, сериозна работа. – И съответно резултати.
Специалистите бяха сред водещите. Моят наставник беше Иван Киров. Тренираше ни с Юлиян Василев – по онова време най-талантливият качествен състезател. Рекордьор на 100 м и 200 м бътерфлай, участник на олимпийските игри в Москва през 1980 г.
И аз също се готвех за игрите в СССР. Следваща 1981-а бях участник в щафетата 4 по 200 м европейското първенство в Сплит (Югославия), станахме 11-и. Впоследствие, завършвайки ВИФ по разпределение се озовах в Сандански. Пък и аз исках да отида там. Познавах обстановката, бях израснал в този град 7 години учих. Помощ от треньорите имахме Филип Ризов, той стана директор на интерната. Започнахме работа. Създаден бе добър колектив. След промените дружеството се разпадна. През 1992 г. учредихме клуба. Оттогава съм секретар и дефакто управлявам клуба. Премивахме тежки години, но успяхме да съхраним дейността. Надявам, че с направата на новата база ще имаме възможност да работим по-пълноценно”.
– Г-н Вакареев, каква е ситуацията в ПК „Вихрен”? Отборът ви е сред факторите в българското плуване, не разчитате само на титлите от национала Айдарски. Разполагате и със собствена база, на която подготовка водят и отбори от чужбина?
– В момента не разполагаме с нищо, защото базата е в ремонт (интервюто е взето в края на юли – б. р.). Обещанието на кметското ръководство беше до септември басейнът да е готов. Спечелихме проект по трансгранично сътрудничество в рамките на Европейския съюз – през Солун за ремонт на цялостна сграда и изцяло нов басейн. Тип екокампус със зелени училища (беше направена еко пътека в парка и фитнес на открито) и ползвано от спортни групи.
Проектът е на стойност 3 милиона лева, а общината дава 10 процента. 90 на сто от ЕС. Различното ще е, че коритото е изцяло ново. Басейнът е направен по съвременните стандарти, с плочки и нови филтри. Стаите в интерната ги направиха със санитарни възли от две една. Поръчали сме преградна стена на 25-ия метър, за да можем да греем само едната част. В новата конструкция е заложена и топлоизолация. Надяваме се през зимата да прекъсваме само при много студено време.
– А скоковете във вода?
– Колко са картотекирани състезатели на „Вихрен”?
Направихме структура. За нас е добра, покриваме всички възрасти. Макар че за нас е много трудно да задържаме състезателите при мъжете и жените, които завършват средното си образование. Всички отиват в по-големи градове, за да завършат висшето си образование. По новите наредби за точкуване се получава малък проблем, тъй като една възрастова група мъже-жени от по 5 силни, вземат повече от всички възрасти.
Дефакто клубовете, които работят с деца и подрастващи са ощетени.
Не могат да намерят такива високи стойности на постиженията. Получава се така, че един клуб със състезател при мъжете и жените, скачащ на 5 дисциплини взема точки колкото отборите на „Весел делфин” и „Златна рибка” взети заедно.
– Как успяхте да задържите Венци Айдарски?
Определено досега работата ни беше в по-високи зони с по-малък обем. Сега увеличаваме обема на тренировъчната дейност като слизаме в по-ниските зони на интензивност. Това ще падне скоростта на средните дисциплини, в края на краищата целта е да може да издържа на маратоните.
Той е боец с изключителен характер.
На олимпийската квалификация в Португалия плува на 18 градуса, издържа 10 км.
Надявам се, че променяйки нещата, с качването на обема да се справим по-добре и Венци да бъде по-добре в последната част на дистанцията.
– Айдарски от дете ли го поехте?
– Тренирам го от 6-годишен, от 1998 г. При нас идват всички деца, все пак Сандански не е голям град. Структурата на клуба повелява всеки треньор да взема две възрастови групи и да си ги изкара до 11 клас. След това специалистът получава възможност да се докаже и във високото спортно майсторство.
Що се отнася до Венци, надявам се надявам на още прогрес, но ще е трудно. Защото в маратонското плуване това, което правеше Петър Стойчев беше нещо изключително. Обикновено ходихме на няколко първенства. Всички отбори отиват с по 3-4-има участника. Има някои, които се пазят, да играят тактически. Трябва си опит.
А Венци още не е обучен, но го виждам, че в потръгва. Правеше грешки, които му костваха много. И малкото изостанеше от групата може да се окаже фатално. Опитът се трупа с участия на състезания. Той трябва да се научи да реагира в различни ситуации. Някои състезания са в море – излизат вълни, има коварни течения. Други надпревари са в езера, реки.
Спецификата е различна. И скачайки 60 души на масов старт става истинска касапница. Всъщност в Холандия преди три години беше готов да вземе медал на 5 км от европейското за младежи. Другите отбори с по трима състезатели, единият испанец му удари един лакът, наду му се окото, втори вървеше отиде на 20-и. Свали очилата, оправи шапката. Въпреки всичко стана осми, а определено беше готов за медал.
– Не успяхте да задържите другите водещи фигури?
– Христина Мунчева се състезава за Пловдив. Заради висшето си образование. Нямахме финансова възможност да плащаме наеми басейн, стимули. Любо Алексиев стана състезател на НСА. Имаме по-млади надежди. Димитър Атанасов – набор 1997 г. с най-добри резултати от зимния шампионат на 200, 400 и 1500 м св. стил.
Ангел Айков. Добре се представиха децата ни във възраст 12 г. момчетата станаха държавни шампиони, момичетата втори. Комплексно първи, а треньор Божидар Граматиков. От малките има доста таланти Христо Наков, Кристиян Янков, Томислава Ватахова.
– Отличавате се и от останалите отбори – имате си екипи, лого…
– Набавихме си екипи. Те дават друго настроение на отбора и на децата. Имаше години, които подценявахме този момент, дори виня себе си за това. Примерът е от съседна Гърция, където ходим на турнири.
Виждаме, че отборите са им изключително добре екипирани, оборудвани още от малките възрасти. Така се създава колективният дух, изгражда се любовта и съпричастността към тима.
– Бихте ли съпоставил българското плуване спрямо световното?
– Не съм обнадежден. Всички наши треньори се обърнаха да обучават децата. Там са парите, от такси. Не може един треньор да живее с 400-500 лв. Толкова може да си позволи един клуб. Ние сме още по-ощетени, защото нямаме спортно училище. Е, вярно има квоти, но нямаме спортни треньори.
А във „Вихрен” всичките ни специалисти са на щат и трябва да търсим пари, да обезпечим осигуровките.
И поради тази причина виждам, че състезателите масово са научени да не плуват добре технически.
Подготовката се форсира заради резултатите. Естествено има и треньори, които работят правилно с възпитаниците си, но те са по-скоро изключение. Вижда се много ясно разликата между открояващите се лидери във „Весел делфин” и „Златна рибка” и останалите подрастващи плувци в протоколите. Много под средното ниво.
Виждаме при мъжете и жените нивото е много зле. Можем да изключим състезателите, които ще участват на европейски и световни, тъй като подготовката им е насочена в тази посока.