Един от символите на българското плуване и еталон в гърба – Георги Михалев, който днес става на 48 години, съжалява единствено за отнетия му шанс да участва за трети път на олимпийски игри. Четирикратният полуфиналист на най-престижния спортен форум направи признанието в новия борй на сп. „Плуване & Водна топка”. От 4 години роденият на 16 юли 1968-а в Бургас Михалев живее в спокойното и пасторално норвежко селце Андебу, далеч от суматохата и стреса, но с многолюдната си фамилия. Тя включва съпругата му Емилия, най-голямата дъщеря Даниела (24 г.), Марина (16), Габриела (14) и сина ми Боян (6).
Четирикратният европейски шампион за юноши, финалист от Евро’85, многократен държавен първенец и рекордьор в гърба в момента работи като старши специалист в поставянето на огради. Занимава се със железа, поддръжка, ремонтна дейност. Преди това възпитаникът на „Черноморец” и дългогодишен състезател на „Славия” въртеше волана на огромен ТИР из пътищата на Испания. Истински моряк на колела.
Предлагаме ви малка, но значителна част от обширното интервю на Михалев пред „Плуване & Водна топка”. Останалото ще си го прочетете там.
Откриващите страници от интервюто на Георги Михалев за „Плуване & Водна топка”
– Г-н Михалев, съжалявате ли за нещо, което не успяхте да постигнете в плуването? Нещо, което не е било просто мечта, а реална възможност за вашите качества и потенциал?
– Че не участвах на трета олимпиада – в Атланта през 1996 г. Чувствах се в доста добра форма. Просто ме принудиха да се откажа от националния отбор. След като минаха игрите в Барселона през 1992 г., продължихме за кратко подготовката с националния отбор. Тогава тя все още беше централизирана. В началото на 1993 г. в БФПС направиха събрания, за да определят проектоолимпийския състав за Атланта и по неизвестни за мен причини в този състав аз не попаднах. Буквално бях изгонен.
– Обяснението какво беше?
– Обявиха ме, че съм стар за следващата олимпиада. Нямаше как да бъда проектоолимпиец. Съответно ме отрязаха от всички лагери, всякакви парични бонуси, доколкото ги имаше – някакви минимални, възстановяването. Можех да продължа на собствени усилия и разноски или да намеря спонсор. Бях в силите си за Атланта и много мои връстници, от другите държави имам предвид, участваха и продължиха и след това. А аз на 25 години бях „старец”, принуден да се оттегли от плуването.
– Обвинявате ли някого?
– Такава беше конюктурата. Отдавам го на факта, че си бях един плувец от провинцията. Нямаше лоби, което да застане зад мен.
– Не е имало лоби, но бяхте лидерът на отбора, ветеранът и звездата. Визитката Ви, постиженията, участията на големи първенства бяха вашето лоби.
– Парадоксалното е, че аз си бях безспорният №1 в българското плуване. Плувах в рамките на финалите на европейски, световни първенства и олимпиади.
Женско царство. С огромната си фамилия, включваща съпругата му Емилия, най-голямата дъщеря Даниела (24 г.), Марина (16), Габриела (14) и сина ми Боян (6)
– Следите ли българското плуване?
– Следя го, но съм далеч от кухнята, далеч съм от детайлите. Винаги се опитвам да намеря новини и информация за държавните ни първенства. Ако мога да гледам европейски и световни шампионати. Интересувам се как върви българското плуване. Радвам се, че напоследък започна да се чува за добри резултати. Паднаха доста рекорди на по 20 г. Включително и моите. За времето си те бяха постижения, които носеха добри класирания. А сега тези времена не стигат за добри класирания.
– Плувал ли сте в Северно море?
– Разбира се. Доста добре се аклиматизирахме. Свикнахме с техния климат. И сега на температурите, на които особено в Испания викахме мразовити, тук си ходим по къс ръкав, дори по къси панталони. В Испания живеехме на 70 км североизточно от Барселона. Лорет де Мар – туристическо градче от тертипа на Созопол или Несебър. И беше много емоционално. По принцип винаги съм да съм близо до морето. Макар и толкова на север може да се каже, че си оставам моряк.
Честит рожден ден, Жоро. Продължавай да плуваш в свои води!
С друг великан на българското плуване – Цветан Голомеев, по време на откриването на олимпийските игри в Сеул през 1988 г. снимка: Бистра Господинова