Ласло Чех записа в Токио петите си олимпийски игри и десети финал
Ласло Чех – сочен единодушно за най-добрия плувец, който не е печелил олимпийска титла, сложи край на изумителната си кариера. 35-годишният унгарец записа последния си старт на домашната Световна купа в Будапеща през октомври. Направи го в сезона, в който участва на петите си олимпийски игри и на десети финал. В Токио завърши седми на 200 м съчетано. Унгарецът е трикратен вицешампион от Пекин 2008 и има общо 6 медала от форума под петте преплетени кръга.
В 19-годишната си кариера Ласло Чех е спечелил общо 71 отличия от най-престижните състезания. Той е първият плувец, извоювал световно злато в разстояние на десетилетие (2005-2015). С 33-те си титли на континентално ниво е най-успешният плувец в историята. И ако не бе имал малшанса да се състезава в ерата на Майкъл Фелпс щеше да е №1 и в света. Чех говори за кариерата си пред унгарското издание nemzetisport.hu.
– Г-н Чех, кога беше решена съдбата ви?
– Толкова много обичах водата, че когато ме водеха на басейна, никога не се оплаквах, че водата е студена, че не искам да плувам. Наслаждавах се на всичко от първия ми досег с плуването. От самото начало обаче ходех не, за да се науча да плувам, а за да тренирам целенасочено. Не бях особено талантлив. Завършвах в челната тройка на домашните състезания, но дълго време имаше много по-добри плувци от мен в моята възрастова група. Започнах на четири години и половина с Миклош Киш. Попаднах в добър отбор. С моите съотборници прекарвахме времето не само в басейна, но и в свободното си време. Тогава бях едно от многото деца.
– Имахте ли модел за подражание или ви движеше мотивацията да бъдете най-добрият?
– Беше страхотно усещане да плувам добре. Да давам най-доброто от себе си. Да финиширам първи. Мотивираше ме удовлетворението след добре свършена работа. И в ежедневието съм такъв – ако трябва да монтирам нещо на стената вкъщи и го направя, съм доволен от себе си. Да, да стъпиш на подиума винаги е страхотно. Пристрастяващо. Започваш да искаш още и още и още от това усещане.
– А когато не ви се получаваше?
– Започвах да изпитвам летаргия, тъга и разочарование едновременно. Всичко това са негативни чувства, които те карат да се самобичуваш. Особено ако си възпитан така…
– Споменахте го на няколко пъти през годините…
– Защото в мен все бушуваше вечно недоволство. Това означава да не си в хармония със себе си. Да не изпитваш щастие. Сега знам, че най-важното всъщност е да си доволен от себе си, но не се чувствах така през годините. Ето защо, когато печелех, когато правех най-доброто си плуване, веднага започвах да търся начини да стана още по-добър, вместо да се наслаждавам на мига. Освен това имаше още едно чувство, което постоянно бе в мен. То беше следствие на това, че ми вменяваха, че ако не плувам добре, значи съм виновен.
– Ако можехте да върнете времето, бихте ли променили този негативен начин на мислене?
– Определено. Беше изключително трудно да разбера какво се случва вътре в мен с подобни външни стимули. Вечното недоволство и самообвинение все още живее в мен. Работя върху промяната. Ще продължа да се опитвам да давам максимума от себе си. Ако не успея, няма да правя трагедии.
– Никога ли не сте се бунтували?
– Имах много битки с наставника ми Дьорд Тури – особено по време на тренировки, въпреки че последният ни голям спор беше на състезание. Това бе последната капка, която преля чашата. Когато Дьорд Тури пое отбора ни след олимпиадата в Сидни 2000, имах постоянни битки с него. Всички виждаха страхотен тандем между треньор и плувец, постигащ впечатляващи резултати. Треньорът бе мил, нормален, винаги даващ интервюта. Картината изглеждаше почти идилична. Това показахме на аудиторията. А беше обратното. Но тогава го смятах за нормално. По онова време нямаше много алтернативи. Поне със сигурност не такава, която изглеждаше привлекателна. Имаше много трудни моменти с Тури, но не всички дни от годината бяха такива.
– Защо след големия спор с Тури – на държавното първенство през 2011 година, той остана ваш треньор за още три години?
– Тази „страхотна” връзка не помогна на олимпийското ми представяне в Лондон. След голямата битка всъщност си направих тренировките сам.
– Сега става ясно защо говорехте за страх и неувереност на почти всяко световно първенство, въпреки добрите резултати.
– „Напрежението“ присъстваше на много от моите състезания. Преди всичко, защото усещах и виждах колко нервен е моят треньор. Една прегръдка в момент като този може да означава много… Разбира се, треньорът може да бъде напрегнат преди състезание, но не това трябва да види неговият състезател.
– В Токио видяхме най-зрелия, освободен и истински Ласло Чех.
– Ако можех да променя нещо в миналото си е това, че в подобно състояние на духа трябваше да бъда на състезания. Можеше и да не постигна по-добри резултати, но със сигурност психически щях да се измъкна по-добре от трудни ситуации.
– Сърдит ли се на Дьорд Тури?
– Бесен съм му. Не си говорим. Не му търся компанията. Държеше с нас така, както не трябваше. Проумях го напълно, когато ме пое Жолт Плагани. Той има друг подход и стил на работа и поведение. Това не означава, че никога не сме имали спорове, но винаги сме могли да говорим за тях и да ги изгладим.
– Приключихте със спортната си кариера. Можете ли вече да кажете, че сте епохална спортна икона?
– Започвам бавно да разбирам и да вярвам в това, което съм постигнал.
– Наистина чистосърдечно ли заявихте в Токио, че не усещате липсата олимпийско злато?
– Да. През годините повтарях друго, защото ни учеха, че си някой само ако си олимпийски шампион. За съжаление и аз съм човек, който иска да бъде обичан от колкото се може повече хора. Аз съм човек, който се опитва да задоволи всички, докато всъщност трябва да задоволява единствено себе си. Опитвам се да живея според ценностите, които смятам за правилни и същевременно имам едно на ум, че ако постигна нещо значимо, ще дам пример.
– Как можеш наистина и истински да се освободиш от себе си?
– Трябва да го можеш. И ние го правехме, когато бяхме млади. Вътрешният морален компас показва какво може и какво не може да се направи.
– Но има толкова много неща, на които един шампион трябва да обърне внимание. Например, да не си поръча чаша вино в ресторант?
– Трябва да се научиш да живееш с това. Хората трябва да приемат, че невинаги сме добри момчета. На банкетите след световно първенство се напивахме подобаващо.
– В басейна срещнахте и съпругата си Диа?
– Просто беше съвпадение, че се срещнахме там. Ако бяхме попаднали по едно и също време на улицата, можеше и да не се случи, най-вече защото аз всъщност не ходя по улиците.
– Веднага ли разбра, че тя е Жената?
– Да, но не мислите, че имаме сиропирана история, в която всичко винаги е розово. Много трябваше да се постараем, за да изградим връзката ни. Трябваше да се науча как да слушам Диа и как да съществувам във връзка.
– Как ще продължи животът ви след плуването?
– На първо време с почивка. За щастие не е нужно да бързам с решения, тъй като съм финансово стабилен – благодарение на плуването. Със сигурност няма да бездействам дълго.
Фелпс – сянка или мотиватор?
Колко пъти сме чували, ако го нямаше Майкъл Фелпс, Ласло Чех със сигурност щеше да си тръгне от Олимпийските игри в Пекин през 2008 г. като трикратен шампион. Трите му сребра на 200 м бътерфлай, 200 и 400 м съчетано бяха сред акцентите в кариерата на 35-годишния унгарец.
„Използвах максимално ситуацията. Поглеждайки назад, ми хрумна, че може би щях да бъда по-добър в бътерфлая, ако се бях състезавал повече в този стил. Тогава обаче щях да загубя магията на свежестта. След първите 100 метра започваше да ми става тежко. После си казвах, че трябва да устискам още петдесетина метра. Нямаше съзнателно натрупване на моето плуване. Скачах във водата и просто плувах, споделя Ласло Чех за случилото се преди 13 г. – Никога не ми е било тъжно, че Майкъл Фелпс плуваше по едно и също време с мен. Благодарение на него винаги ходех да тренирам, за да го победя следващият път. За да направя това трябваше да плувам много по-добри времена на тренировки, които постигнах с Жолт Плагани. Ако го бях направил по-рано, вероятно можех да победя Фелпс.“
Това е Торпилата от Будапеща
Ласло Чех е роден на 3,кември 1985 г. в Будапеща
Ръст: 188 см, тегло: 82 кг
Клубове: Bp. Spartacus/Kőbánya SC, Egri Úszó Klub, BVSC-Zugló
Треньори: Миклош Киш, Дьорд Тури, Жолт Плагани
Постижения
Олимпийски игри
4 пъти вицешампион (Пекин 2008 – 200 м бътерфлай, 200 и 400 м съчетано, Рио 2016 – 100 м бътерфлай), 2 пъти трети (Атина 2004 – 400 м съчетано, Лондон 2012 – 200 м съчетано)
Световни първенства
Два пъти шампион (400 м съчетано – Монреал 2005; 200 м бътерфлай – Казан 2015), 6 пъти вицешампион (400 м съчетано – 2003; 200 м съчетано – 2005; 200 м съчетано – 2009; 100 м бътерфлай – 2013; 100 м бътерфлай – 2015; 200 м бътерфлай – 2017)
Европейски първенства: 14 пъти шампион
Европейски първенства на 25 м басейн: 19 пъти шампион
Интервюто излезе в брой №37, зима, на списание „Плуване&Водна топка“