
Бразилецът Нелсон Силва пристигна на турнира Бриз“ в Бургас с аурата на плувец от световна класа. Мнозина се запитаха защо 31-годишният ветеран е избрал да се състезава в България, след като ден по-рано стана трети на Световната купа в Доха (50 м гръб). Непосредствен, контактен и лъчезарен като повечето латиноамериканци, Силва даде отговорите пред BGswim.com.
На турнира „Бриз“, отбелязал 20-годишнинта на клуба, юношеският рекордьор записа три победи (50 м гръб, 100 и 200 м съчетано) и взе третата награда за най-добро постижение по точковата таблица на ФИНА. Първи бе Петър Божилов. С втори най-добър резултат бе Антъни Иванов.
– Нелсон, как се озова в България?
– Между стартовете ми от Световната купа в Доха и следващия в Пекин се получи луфт от две седмици. Щеше да ми излезе скъпо да се прибера у дома. Трябваше отново да свиквам с часовата разлика.
Прецених, че най-добрият вариант е да остана в Европа, където може да поддържам формата си в състезателна обстановка. Задействах приятелите и контактите си. Проучих какви са възможностите.
Така стигнах и до България. Свързах се с моя добър приятел Майк (Михаил ) Александров, помолих го да ми препоръча качествено състезание и клуб, който го организира. Така стигнах до „Бриз“ и единият от организаторте Янчо Стойчев, с когото се познаваме отпреди. Реших, че турнир „Бриз“ е идеална възможност.
– Какви са ти впечатленията за турнира „Бриз“?
– Организацията беше много добра. Състезанието вървеше стегнато, усмивките бяха навсякъде.
Харесвам такива турнири, на които участват плувци от всички възрасти. Малките могат да се докоснат до майсторството на по-големите. Да видят, че звездите са хора като тях. Да се убедят, че техните успехи са постижими.
Доказаните състезатели пък не губят връзката с автентичността на спорта. Припомнят си, че и те са били малки състезатели. Какви са били вълненията и очакванията им към децата.
– С Антъни Иванов не се засякохте като противници, но пък си поговорихте. Потърси ли те за съвет?
– Видно е, че Антъни е голям талант. Впечатляващи са резултатите му за неговата възраст. Та той е само на 18 години. Поговорихме си, най-вече за намерението му да продължи да тренира в САЩ.
Това е най-правилното решение за него. Казвам го от позицията на човек, който е минал през щатската колежанска система. Прекарах общо 8 години в тази страна.
В САЩ Антъни ще е в постоянен състезателно-тренировъчен досег с най-добрите. Ще стане още по-самостоятелен и решителен в избора на целите си. Ще подобри и много от качествата, които развива американската плувна система – като подводни, старт, обръщане.
– Да, на 25-метровият басейн „Меден рудник“ се видя много ясно видя американският почерк върху подводните ти.
– Всъщност от малък бях силен в този елемент и той бе една от причините да бъда забелязан в САЩ. Любопитното е, че като млад състезател бях специалист в дългите кроулове, но правех яки подводни лед салтата.
Нелсон Силва с Антъни Иванов и Петър Божилов – призовата тройка за на-добрите плувци на турнир „Бриз“. Снимки: Евгени Цеков
Когато пристигнах в САЩ, треньорите се зачудиха как е възможно при такива умения да не съм се насочил към спринта, бътерфлая или гърба.
– С какви упражнения постигна такива подводни?
– При работата за подводните важна честотата на ударите е важната, не амплитуда на ритника. Голямата амплитуда увеличава умората, но в паметта на мускула не остава усещането за бързина и реактивност.
Освен това трябва да има много повторения на упражненията. Стигал съм до 500 повторения н упражнение на крака бътерфлай, държейки обърната в напречно положени дъската. Така челното съпротивление се увеличава, а състезателят тренира в реални условия.
– В началото на разговора каза, че си добър приятел с Мишо Александров? Как се запознахте?
– Случи се през 2010 г. по време на Гран при на Минеаполис. Впоследствие станахме и съотборници, тренирайки в Калифорния.
Невероятен професионалист, отдаден на плуването и това, което прави. Знам в детайли визитката му и спортните му постижения. Че баща му също е бил олимпиец и рекордьор в бруста.
Знам, че самият Майк е двоен европейски медалист. И естествено помня много добре големият връх в кариерата му – световната титла на малък басейн с щафетата на САЩ в Дубай през 2010 г.
През лятото сложи край на кариерата си. Доколкото знам ще се концентрира върху треньорската професия. Вярвам, че и там ще покаже качествата си.
– Плувал си с повечето от титаните на световното плуване…
– Плувал съм с Майкъл Фелпс, Райън Лохти, с Нейтън Ейдриън съм бил в една стая по състезания.
Най-състезателният от всичките обаче за мен е южноафриканецът Чад Ле Кло.
За него победата е всичко. Живее заради нея. Обожава тръпката от състезанието, но повече тази от победата. Убедих се в това от първа ръка. Беше ме поканил в родината си да тренираме заедно. Получи се добре, беше полезно и за двамата.
Подобни спаринги в тренировъчна обстановка издигат нивото на плувеца на друго ниво.
Тази взаимопомощ, да я наречем, ми напомня на начина, по който американците желаят да споделят опита си с другите. Независимо колко са успели и известни, специалисти като наставника на Майкъл Фелпс – Боб Бауман, разкриват своята методик, тънкостите в професията. Не ги къта за себе си.
В Европа не е така. Говоря за треньорите. Там ревностно пазят как са направили състезателите си по-добри от останалите.
Очаквайте втората част от интервюто с Нелсон Силва за BGswim.com, в което говори за Майкъл Фелпс, Райън Лохти, Чад ле Кло и българския футбол.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.