
Във втората част на интервюто пред BGswim.com големият треньор Ненко Джински говори за разликите в плуването по време на социализма и сега, за неволите по политическа линия.
На 8 януари един от великаните на българската плувна треньорска мисъл Ненко Джински подхвана 80-годишния си юбилей. Подготвил е над 30 състезатели, които са били в състава на националния отбор на България, а призьорите и рекордьорите излезли изпод неговата веща ръка направо нямат брой. Дори като пенсионер продължаваше да работи за любимия си спорт, колегите му и възпитаниците и сега продължават да търсят Тренер Джински.
– Г-н Джински, материалното стимулиране в плуването в онези години какво беше?
– Класните състезателки вземаха повече пари от нас треньорите и бяха силно мотивирани, пазеха се. Не както е сега.
Примерно един Динко Гешев в наше време не можа да разкрие напълно големия си талант поради липса на адекватно финансиране, не можа никой да му осигури макар и минимална стипендия.
– Какво мислите относно възстановяването на нивото на българското спортно плуване от най-добрите му години? Възможно ли е изобщо това? Как можем да повторим най-добрите си постижения?
– По принцип времената не се повтарят. Според мен трябва да се изведат на централизирана подготовка 8-10 състезатели мъже и жени – най-добрите. Това да бъде динамична група, която да се променя. Има например по-добри и те влизат на мястото на отпадналите.
Ядрото обаче трябва да се запази – десетина човека. Трябва да има истински елитен национален отбор, съставен обаче от мъже и жени, а не от юноши и девойки. Лагери, възстановяване, наука. Както едно време.
– А каква е ситуацията с ЖПК Младост’91?
– По не най-добрият начин. Не може по едно и също време в съседни коридори да плуват различни възрастови групи, с различно ниво на подготовка и с различни цели – едни да тренират, други да се учат да плуват.
С друг голям треньор – Димитър Дръъндаров, с когото десетилетия рботеха за пловдивското и българското плуване. Миналата година Дръндара навърши 80 г.
Не се правят така нещата. Освен това започна да се набляга прекалено на обучителната дейност, а не на състезателната..
– Парите в плуването, доколкото ги има, са в обучението, а не в спорта и във високото спортно майсторство. Всъщност повдигнахте един от най-тежките и засега нерешими проблеми на родното плуване…
– Докато е така много трудно ще възвърнем предишната си класа.
– И в последните си години като треньор правехте силни състезатели като Динко Гешев, Никола Димитров, Петър Сухарев, Димитър Манолов, Петя Димова, Десислава Хрисчева и други. Не ви ли липсват сега?
– Ще споделя нещо лично. От 1989 г. до 1999 г. се оттеглих от плуването и се отдадох на бизнес дейност. И през този период обаче сънувах плувния басейн. През 1999 г. не издържах и се върнах. Изкарах до края на 2013 г.
Четиридесет и две години бях по басейните. Мисля, че си изпълних дълга. Що се отнася до изброените от вас състезатели и състезателки всичките бяха големи таланти, като голяма част от тях продължават да плуват. Желая им от сърце успех!
– Прави ми впечатление, че вашите състезатели много ви обичат. Вие определено не сте от треньорите тип „сопаджия”, по-мек сте. Даже когато се оттеглихте от треньорството получихте куп подаръци именно от състезателите си.
– Да, вашите наблюдения са верни, мен състезателите ме обичат. Вероятно причината е, че и аз ги обичам. Като мои деца са.
– Вие всъщност как се учехте на треньорския занаят през всичките тези години?
– Четях много и то специализирана литература. Без това не става. Трябва непрекъснато да се следят новостите.
– Как ви се струват сегашните треньори? Бихте ли ги посъветвали нещо?
– Не, не бих си позволил да ги съветвам, а само ако някой ме попита. Прави ми впечатление обаче, че се прави следната фундаментална грешка – със състезателите от твърде ранна възраст започва да се води специализирана подготовка. Това, според мен, е неправилно. Първите 5-7 години от живота на плувеца трябва да са посветени на общата подготовка – усъвършенстване на плаваемостта, развитие на гръдната клетка, работа за обща издръжливост.
– Вярно ли е, че сте имал проблеми при пътуванията ви в чужбина преди политическата промяна през 1989 г.
– Да, вярно е. Нека обаче да обясня защо стана така. Баща ми беше земеделец, последовател на лидера Никола Петков. Николапетковистите бяха едни от най-силните противници на комунистическия режим, който започна да се налага у нас след 1944 г. За това, че членува в Земеделския съюз на Никола Петков, а и не си мълчеше, баща ми беше подложен на тежки репресии. Изпратен беше в лагер. Слава Богу, оцеля. Аз обаче, като негов син, вече бях дамгосан като политически неблагонадежден.
– И какво? Не ви позволяваха да пътувате в т.нар. тогава капиталистически страни като треньор ли?
– Да. Веднъж ме пускаха, но друг път не. Мисля, че по онова време нямаше друг български треньор по плуване, който да е бил така често спиран да не пътува в странство поради политическа неблагонадежност, както се казваше тогава.
С една от мултирекордните си възпитанички – Йорданка Пенина – през последните 20 г. старши треньорна ПК Белмекен
След 1989 г. дори разбрах, че за мен вероятно са писали доноси мои колеги. Поисках да си прочета досието и го направих наскоро. Оказа се обаче, че в досието ми е запазено само т. нар. картонче. Държавна сигурност ме е водила на отчет под псевдонимите „Плувеца” и „Син на бивши хора”.
От досието става ясно, а и други хора са ми казвали на ухо, че за мен са писани доноси, но така и не разбрах кой точно ги е правил. Има и нещо даже парадоксално в тази връзка.
– Какво е то?
– След като през 1985 г. на европейското първенство в София моите състезателки – Ваня Аргирова и Радосвета Чинкова взеха медали, трябваше да ме направят „герой на социалистическия труд” – знаете имаше такова звание тогава. Високо звание, а и се даваха пари…
– Как така? Някой обещал ли ви беше?
– Да, имаше един силен на деня партиен функционер на име Григор Стоичков, той беше обещал по принцип – треньорите, на които състезателите вземат медали в София го правим „герой на социалистическия труд”, така каза публично.
Вероятно поради политическата ми неблагонадежност не ме направиха, като куриозът беше, че наградиха масажистката на отбора, а мен не ме наградиха. Но минали работи, не се сърдя. Иначе съм „заслужил треньор”.
Вижте първата част от интервюто с Ненко Джински ТУК
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.