Неповторимият Юлиян Русев щеше да бъде на 70 г.

 

На 31 юли Юлиян Русев – един от великаните и знамената на българското плуване, избран за №1 на първия век, щеше да навърши 70 години. Три дни по-рано (28 юли) отбелязахме 45 години от нелепата му и загадъчна смърт, само броени дни преди да се дипломира като медик.

Еталон в бътерфлая и съчетаното, Русев е в скромния ни състав при дебютното за плуването ни участие олимпийските игри  – в Мексико68.

Към десетките му национални рекорди и титли, добави и световно злато по водно спасяване.

Юлиян Русев не е забравен – басейн, отбор и турнир в родната му Варна носят неговото име.

BGswim.com връща лентата на историята, за да вземайки щрихи от портрета на неповторимия варненец, направени в книгата „Делфините” в сините коридори” на капитан Васил Дачев. Свидетел е на успехите на Русев още като юноша и е окичвал гърдите му с десетки златни медали, прави обширен портрет. Инженерът корабоводител в Търговския и пасажерски флот не просто разказва от първа ръка, но припомня методиката на наставника му д-р Лазаров, която заедно с личностната характеристика отличавала Русев от останалите.

„Единствен в нашата история Юлиян Русев притежаваше 10 от дванадесетте рекорда при мъже в България. Спечелил е 31 шампионски титли с 48 поправки на национални рекорди. (Пред него с две титли се нарежда само Ангел Чакъров, но с 34 рекорда).

Роденият в последния ден на юли (31) през 1949 г. варненец влиза в басейна на 9 години, а

на 14 вече е надеждата на
българския национален отбор

С лекота демонстрира възхитително плуване във всички стилове. Еднакво устремен в кроула, делфина, гърба и съчетаното, той беше многократен рекордьор на тези дисциплини, извоювал 31 пъти титлата републикански шампион. Избран за Плувец №1 на първото петдесетилетие. Той е абсолютен световен шампион по водно спасяване.

 

Юлиян Русев и от трибуните без разгрявка можеше да победи съперниците.

В почти символичното участие на България на европейското първенство в Утрехт (Холандия) през 1966-а (по това време континенталните шампионати се повеждат през 4 лета) , той вече намекваше за бъдещите спортни резултати. Липсата на опит и стаж са причината за по-осезателното му представяне, но в дисциплината 400 м съчетано, той прескочи подставената му задача и постави нов български рекорд на европейско ниво (5:09,2 мин.).

 

Класира се на 13-о място, но остави много величия след себе си. На 200 м бътерфлай хронометрите отново регистрираха нов държавен рекорд (2:26,4 мин.) и в Европа се заговори за него.
През 1968 г. неговият блестящ спортен път, го извиси

сред десетте най-добри в
Европа на 400 м съчетано

с фантастичното тогава за България време от 4:58,0. С блестящото си представяне на две европейски първенства (1966 и 1970 – Барселона) и удивителната му победа на Балканиадата в София през 1972 година – повторение, той приключи със спортното плуване, непобеден и незабравим. Той посвети 10 победни години от своя динамичен живот по сините коридори на славата на варненския и национален спорт.

 

Безспорният връх в кариерата на Русев беше в Мексико 1968 г., при първото участие на български плувец. Изпратихме общо трима – Мария Николова и Ангел Чакъров, с наставник Алекси Алексиев-Папата, до един варненци. Русев регистрира най-доброто индивидуално класиране на наш плувец (повторение). Не беше придружаван и окуражаван от личния му треньор доктор Любен Лазаров. Негов наставник във ФД „Черно море”, възпитател и настойник от първите плиски в басейна до сетния му дъх.

Със своя неспокоен дух и всеотдайност заслужилият треньор на НРБ Лазаров посвети 36 години от живота си на създаването на асове на варненския и национален спорт. Той беше новатор и трошеше закостенелите канони в методиката на дело.

 

Всеки състезател знае колко ценни са съветите на наставника в такива върхови моменти. Колко значимо е да се определи тактика и стратегия, след изтощителен полет над океана. И не по-малко значими фактори в условията на висока надморска височина, невъзможна аклиматизация и липсата на нормални битови условия.

В резултат на

разредения и замърсен въздух,
слабата организация

на самото състезание, Русев дори получава сериозно неразположение. На 400 м съчетано реализира 12-о място с време 5:07,0 минути, което за България беше сериозен успех. На 200 м съчетано завърши 23-и (2:22,7) Дали е можело повече? Това само треньорът е можело да предвиди.

 

На тази проблемна за всички участници олимпиада ставаме свидетели на значително по-слаби резултати от обичайните постижения за плувците Цял свят поставяше въпроса защо при условията на кислороден „глад” трябваше да се „експериментира” олимпиадата в Мексико. Макар и не така драстична, разликата в надморската височина между София и Варна, поставяше на изпитание нашите състезатели, когато плуваха в столицата, а камо ли в „космическите” висоти.

 

В едно свое интервю след олимпиадата Юлиян сподели:”…Фактът, че българското плуване за първи път имаше представители на олимпийските игри, бе твърде скромно успокоение на възбуденото ми съзнание,, нестабилната опора на разклатеното ми самочувствие. И отчетох, че имам само един изход – до старта да тренирам, както никога тогава. А в деня на състезанията, да превъзмогна себе си, максима, която моят треньор постоянно ми повтаряше. …Съзнавах, че трябва да плувам разумно, пестеливо, но краката и ръцете ми се подчиняваха не на разума, а на сърцето, което не траеше щом стане дума за честта на майка България….”

Откровени ли са тези думи на плувеца, или апел за родолюбие и спортсменство? Нека младите плувци запомнят заключителните му слова:

 

„Това, което имах, дадох без остатък….”

Затова приемам като реванш представянето на Юлиян на първата възстановена Балканиада по плуване в София през 1972-а, на която стана  шампион в най-оспорваната дисциплина – 100 м свободен стил (0:55,4). В следващите игри на Полуострова Юлиян отстъпи лидерството единствено на друг титан – Стефан Георгиев. Паметни за България са състезанията до 1972 г. в Дубровник, Измир, Солун, Букурещ, Сандански, Крани и Истанбул, където Стефан е неизменен първенец.

 

Това, което отличаваше Юлиян от другите състезатели, не бе само практика, но и теория в спорта. Чрез него бяха утвърдени два основни принципа в плувния спорт, които оставиха трайна диря в развитието му и до ден днешен.

 

Първият принцип: „От дългото към късото”. В основата му са заложени връзките между сила и скорост при децата, които благодарение на малкото си тегло, на психическа нагласа, а и много благоприятно относително тегло от по-възрастните, са много издръжливи. Скоростната издръжливост при децата се изгражда върху базата на вече създадената издръжливост с прибавянето на скоростта.

 

Цитирам новатора на този принцип д-р Лазаров: „.Децата трябва да се слеят с водата. За тях дългото плуване трябва да представлява разходка по водата”.

 

Нека да видим каква беше тази разходка, която направи първи Юлиян Русев! Средната дистанция на тренировките са от порядъка на 3000 м, а седмичната – 20-25 км. Този принцип, приложен към тренировките на Плувец №1 на първото десетилетие на миналия век и другата изгряваща варненска звезда – Васил Атанасов, бе демонстрирана от 13-годишни делфинчета, още на първите им републикански състезания, с вече споменатите успехи на Юлиян, а Васко става първи юношески шампион на 400 м съчетано, последвано от злато на 800 м св. стил.

 

Този принцип роди резултат през 1964 г. Васко е първият български плувец, покрил

норматив за участие на олимпийски игри

на 400 м съчетано за игрите в Токио. (За съжаление не отива заради бюрократични неуредици –б. р.).

От време оно горещите спорове и дискусии бяха предмет на на спорове между специалистите за възрастовите граници на спортното майсторство. Едни бяха категорични, че плуването е спорт за младите. Опонентите им бяха безапелационни, че в зряла възраст се постигат върховите резултати. Д-р Лазаров считаше споровете за безпредметни. Проблемът, според него, беше в индивидуалните способности, таланта и методите на тренировка на плувеца. Ако във възрастовото съотношение сравним високите резултати, примерно в кроула и брустовите дисциплини, състезаващи се на една и съща дистанция, то кроулистите са по-млади от бруситите. Те изпитват по-малко съпротивление във водата. Младите обаче отстъпват на батковците с по-яките мускули.

 

Преди да излети с българската делегация за олимпийските игри в Мексико 1968 г. (последният вдясно отгоре)

Аналогично е представянето и на разстоянията на 100 и 1500 м св. стил. Спринтьорите по правило са по-възрастни от младоците. Усилията на водещите в спорта специалисти функционално бяха насочени така, че  високите резултати да се постигат в границата на 14-18 годишни състезатели. Там беше и силата на варненското плуване.

 

В практиката на секция „Плуване” беше приемана ежегодна оценка за дейността на щатните хонорувани треньори. Спомням си критики от други специалисти тогава, че резултатите на доктора са плод на форсирана подготовка. Верую на Лазаров бе, че децата трябва да се щадят и да тренират

 

до прага на кислородния лимит

с умело прилагане на силовата издръжливост. Тази издръжливост тогава се осъществяваше с опъване на меки ластици. (Методът е използван и от плувците на Русе, когато нямаха басейн, те тренираха в широка „вана”, преодолявайки „съпротивлението” на водата с ластици).

През 1962-а на 13-годишна възраст, пионерът Юлиян бе трети на 50 м св. стил в НРБ, шампион на 800 м св. стил за юноши. 10 години по-късно, с развита вече мускулатура, той завърши плувната си подготовка като дубльор на най-късата динамична дисциплина – 100 м св. стил. Аз съм свидетел на тези успехи и като юноша съм окичвал гърдите му с множество златни медали.

Той вече владееше върховете на всички дисциплини с изключение на бруста и 100 м бътерфлай.

На „Турнира на надеждите” в Москва през 1965 г. (авторът не е категоричен за годината – б. р.), Русев постави запомнящия се тогава рекорд на 100 м гръб (1:07,0 мин.) с 1,2 секунди по-добро време от собствения му рекорд, регистриран 10 дни по-рано в Братислава.

Вторият принцип: „Всестранната подготовка”. Тази подготовка започната от пионерска възраст, доведе Русев в Мексико до най-големия му успех в 400 м съчетано с отлично владеене на четирите стила. Така той се превърна в няколко плувци следи в едно.

С приятеля си и съотборник Васил Атанасов и техният титаничен треньор д-р  Любен Лазаров

Искам за върна читателя към един период на развитието на спорта, когато с цел повишаване майсторството организирахме ежегодна среща „София-Варна”. Тези сблъсъци се превръщаха в ковачница на рекорди.

През 1965 г., със своя блестящ ракетен старт, Юлиян подобри три от най-трудните рекорди при мъжете: 1500 м св. стил, 200 м бътерфлай и 200 м гръб. Пред изпълнените с ентусиазъм трибуни на родния му град, уважаемият деятел, зам. – председател на секцията доктор Христо Оджаков, ветеранът – балкански шампион Неделчо Карабаджаков и моя милост му връчихме златните медали, извоювани в това върхово състезание.

Явяването на Юлиян на стартовото блокче

парализираше съперниците му

Той даваше пример на всички плувци как се воюва за победата. Воля и сила лъхаше от всеки негов старт. Правеше го с една неповторима усмивка, толерантност към всички съперници. Със своята искреност, сърдечност и висок спортен дух, той остана завинаги в сърцата на всички, които го познаваха.

Когато дойде време, непобеден да приключи със спортната си дейност, заедно с доктор Лазаров обмисляхме как да продължим спортното му дълголетие. Започна подготовка по водно спасяване и…стана двукратен световен шампион. (По темата допълнително – Варна стана инициатор и организатор на европейските първенства по водно спасяване и корона на нашето двукратно успешно представяне беше)”.

Плувец №1 първото 50-тие

 

Юлиян Русев е роден на 31 юли 1949 г. във Варна

Починал: 28 юли 1974 г.

Личен треньор: д-р Любен Лазаров

Плувен клуб: Флотско Студентско Физкултурно Дружество Черно море (Варна)

Образование: Завършил е V Гимназия и семестриално Медицинския университет.

           Върхови постижения

Избран за плувец № 1 на България за периода 1931-1981 г.

12-о място на олимпиадата през 1968 г. в Мексико на 400 м съчетано

Четири пъти шампион на Балканите

31 шампионски титли от държавни първенства

Двукратен световен шампион по водно спасяване (1970-1973)

 

–––-

BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.comза да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.

 


 

Вашият коментар