Стефан Попов-Замората е чудо в истинския смисъл на тази дума. Чувам ви вече как шептите: „Хм, г-н Цанов, да, Замората е голям, но чак пък чудо!“. Веднага се аргументирам – той е чудо защото не е забравен. Нещо повече – вече 11 години изминаха от смъртта му, а славата му расте и се умножава. Затова е чудо. Кой български плувец помни днес Теньо Георгиев, Максим Станишев, Емата Атанасов, Христо Червенков и маса други – чисто исторически те са по-големи от Замората, но потънаха в реката на забравата, а той все едно е на маса в „Лозенски плаж“ и ми вика: „ИЦ(о), тренировката е от четири, да не закъснееш!“
Все още не мога да разбера защо се получи така. Защо Георгиев, Станишев, Атанасов и Червенков почти не ги помнят, а той е по-жив и от живите. Все пак имам някакво обяснение.
Първо, той беше бивш рекордьор и схващаше плуването. Разбираше от плуване, е, не от плувна теория, а от плувна практика. По-голям практик от него и досега не съм срещал. Веднъж ми вика: „Виждаш ли го този? Хубаво го виж, че ще стане голям шампион“. Гледам аз едно момче, леко длъгнесто, нищо особено на пръв поглед – такива като него ми бяха минали хиляди през очите на митичния басейн „Спартак“. Ама това беше Мутата – бъдещият световен шампион на далечинско плуване.
Второ, той обичаше плувците си като баща. Точно като баща. Не като ментор, не като възпитател, не като пазвантин. Веднъж ми предложи да ми даде обувките си за да се придвижа до басейна защото имаше поледица, а моите подметки бяха от гума и щях да се изпотроша. Познавате ли много треньори, които биха сторили същото?
Трето, беше майтапчия и не приемаше плуването на живот и смърт. Той знаеше, че по-важно от плуването е самият живот. Ежедневно се срещам с хора, за които децата и състезателите им – плувци са едва ли не малки копия на Шпиц и Фелпс и били адски добри, но нещо и някой все им пречел – не им давали пари, не им помагали, слагали им пръти в колелетата, всички били против тях, държавата била калпава, нямали къде да плуват и т.н. и т.н. Това, естествено, не е вярно. Замората беше стъпил с два крака на земята, не хвърчеше в облаците.
Четвърто, ако смяташе нещо за правилно – не се съобразяваше с другите. Седеше на минус 15 градуса около басейна с хронометър в ръка и изобщо не му пукаше какво ще кажат другите. А те, по български, му се подиграваха от съблекалнята зад гърба, където пиеха чай на топло и го мислеха за луд. Да де, ама днес никой не ги помни, а помнят само него.
Много, много голям беше Стефан Попов-Замората. И славата му ще продължи да расте.
Стефан Попов-Замората (1930-2004). Плувната му кариера продължава през периода 1946-1958 г. Първи треньор по плуване Христофор Панайотов. Плувни клубове: ФД „Раковски – ФК”, ОФД „Спартак” София, ФД „Червено знаме” София, „Левски-Спартак” София. През 1951 г. в София на басейн „Дианабад” става трикратен републикански шампион на 200, 400 и 1500 м св. стил. От 1960 г. е треньор по плуване. Подготвя голям брой шампиони и рекордьори на България. Треньор на спринтьора Людмил Стоев (Есперансата) и на Димитър Петров (Мутата) – световен шампион по плуване на ФИНА в открити води.
P.S. 22.55 часа
Провокиран от огромния интерес към дописката ми за Стефан Попов – над 3000 прочита за 6 часа – и поради няколко ЛС до мен във ФБ, реших да добавя няколко реда.
Има и още нещо много важно. Колкото и да си велик, ако нямаш последователи, или никой не предприема действия за да се запази спомена за теб – нищо не се получава.
Замората случи на хора и организации.
ПК Левски не го забравя и върши похвално дело.
Има един човек обаче, без когото трудно щяха да станат нещата. Сигурно се сещате – става дума за Бранимир Попов – неговият син, известен и като Малката Замора. Той не е от самохвалците, даже ще се притесни, че съм написал за него.
Една весела случка. Плуваме ние с Бранко на едни състезания в една серия – явяваме се конкуренти с един треньор. Замората вика в потрес за Бранко, но някой му казва: „Абе, Заме, имаш и друг състезател“. Замората не ме забравя и мен и вика: „Айде, Иване-е-е!“. Много, много голям!
Първи български плувен сайт също не се посрами и помогна да се запази спомена за великана.