Днес председателят на Асоциацията на българските плувци и главен редактор на списание „Плуване&Водна топка” Николай Кръстев чества 50-годишен юбилей.
50-годишният юбилей на всеки един човек обикновено е време за равносметка. По-голямата част от живота вече е отминала, но все пак не цялата. Остават ти още, ако е рекъл Господ, 15-20 години съзнателен и интензивен живот, после идва оная с косата. Житейската равносметка на Николай Кръстев наистина е впечатляваща. Постигнал е много – и в личен план, и в професионален, известен и уважаван е, думата му се чува. Не може да е недоволен от съдбата си. Дори напротив.
Познавам го от 1970 г. Живееше близо до „Пирогов” – беше буйно, добре сложено и нахакано хлапе. Спомням си, че първото нещо, което ме впечатли у него беше, че е запален славист, ама не от тези показните, а от истинските – те не са чак толкова много. Славизмът е особен светоглед, специфичен начин на мислене, традиционна морална система, път към съвършенството.
Второто нещо, което рязко го отличава от масата са експертните му познания в областта на спорта. Шепа люде по българските земи разбират в дълбочина, ширина и детайл спорта. Николай Кръстев го разбира. Повече нищо не мога да добавя.
Има обаче и още нещо. Плувните спортове. Това са спортовете на сърцето му. Тук заслугите му са неоценими и безспорни. Дори да беше останал само като създателят и моторът на единственото и първото българско списание за водни спортове „Плуване&Водна топка” пак оставаше в историята, дори завинаги. Той обаче е направил много повече. Николай Кръстев всъщност е щастливец. За разлика от други наши големи плувни деятели, умрели с отворени очи, обидени, неглижирани и натирени, той още приживе получи признание и уважение за заслугите и приносите си. Това в българското спортно плуване си е направо чудо. Дали обаче е случайно? Според мен не. Нямаше как да стане по друг начин.
Честит юбилей, приятелю! Да си ни жив и здрав още дълги години!
Това е той
Николай Кръстев е роден на 31 януари 1964 г. в София. Дългогодишен състезател по плуване и водна топка. Започва да пише за спорт по вестниците („Студентска трибуна”, „Софийски университет”, „Трудово дело”, „Земеделско знаме”) от края на 1983 г., когато е І курс студент по българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски” Първа работа като спортен журналист – в. „Кооперативно село” (1988-1989). След това работи във в. „Земеделско знаме” (1990-1991), в. „Меридиан спринт” и в. „Меридиан мач” (1992-1995). От 1995 г. досега е зам.-отговорен редактор на отдел Спорт на в. „Труд”. Единственият български журналист с награда от Международния олимпийски комитет – Спорт и медии за 2004 г. Носител и на наградата за спортна журналистика „Братя Ексерови” за 2011 г. Отразява четири летни олимпийски игри (Сидни 2000, Атина 2004, Пекин 2008 и Лондон 2012) и зимните игри Торино 2006, всички световни и европейски първенства по лека атлетика на открито и в зала от 1997 г. досега и много големи шампионати по баскетбол и плуване. Основни теми, по които работи – държавно управление на спорта, спорт и общество, олимпизъм, баскетбол, футбол, лека атлетика, бокс, плувни спортове, борбата с допинга в спорта. Съосновател на сп. „Буба баскетбол” (1993-1996), в. „Славия” (от 2001 г. досега). През април 2013 г. издава успешната документална книга „Хрониките на Славия” (1910-1944). Женен, с две деца – Сърмена и Траян. Хоби – рок завинаги.