Във втората част от интервюто пред BGswim.info Нина Рангелова говори за колебанието си дали да продължи да тренира за световното първенство в Будапеща догодина. Коментира ощетяващата българските плувци цедка на МОК и ФИНА (Международната федерация плувни спортове) за участие в олимпийските игри в Рио, въпреки покрити „Б”-нормативи. Живеещата в САЩ пловдивчанка разкрива какви ще бъдат дейностите си извън басейна.
– Нина, какво най-много те впечатли в Рио извън басейна в културата на Латинска Америка?
– Може би хората. Всичко за тях е самба. Знаят как да се забавляват истински. Няма ги технологиите. Няма я тази излишна пошлост. Раздват се на малките неща в живота.
– Какъв е твоят коментар за решението на МОК чрез ФИНА да ощети покрилите норматив „Б” за сметка представители от развиващи се плувни страни, които са на секунди от тези, заслужаващи квоти. Мотивът за глобализацията на „сините” спортове може и да звучи кубертоновски и затрогващ, но е несправедлив спрямо тези, които са тренирали минимум 4 г. и в крайна сметка не участват. Решението за универсална квота доведе до нервност сред четиримата български плувци с норматив "Б" – Александър Николов, Лъчезар Шумков, Антъни Иванов и Петър Божилов. В крайна сметка беше взето решение да замине Сашо Николов. Антъни Иванов обаче критикува този избор на БФПС…
– Много се изговори по тази тема. Винаги съм била за това хората да защитават позициите си и да се борят за себе си. В случая обаче Антъни не беше прав и реагира малко остро, което доведе до много интриги и негативни коментари, както за федерацията така и за него. Нямаше нужда от това.
Личният треньор на Нина Рангелова – Стив Колинс, беше до нея в Рио . Снимка: Николай Кръстев, горната: Костадин Андонов
Системата на ФИНА беше много хаотична и имам чувството, че дори те не знаеха какво се случва. Правилото за универсалната квота важи само за хора, участвали на световното първенство в Казан (в Русия участваха Николов и Шумков – б. а.).
За съжаление Антъни нямаше норматив и не успя да дойде. Той обаче свали 4 секунди от личното си постижение и за няколко месеца се превърна в най-добрия плувец в България.
Това обаче не му стигна да се класира с „Б” норматив за Рио и трябваше да отиде най-добрият по точковата система на ФИНА, участвал в Казан. А именно Александър Николов.
Мисля обаче, че и федерацията направиха грешка като не коментираха открито проблема. Това накара хората наистина да си мислят, че има нещо скрито покрито и негативните коментари ескалираха. От това не страда само федерацията, а цялото българско плуване.
– Имаш покрит норматив за световното първенство в Будапеща. Ще водиш ли подготовка за него обаче?
– Зависи. Трудно ще ми е да тренирам на пълни обороти със заплата от 350 лв. Няма просто как да стане. Ще видим каква ще е подготовката отпусната от министерството за догодина. Надявам се шестото ми място от европейското първенство в Лондон да ми помогне за добро финансиране от спортното министерство.
Мисля, че може би сега е време и федерацията да потърси спонсори на най-добрата си плувкиня, за да могат да ме задържат в басейна. Аз съм на 26 години вече и няма как да стане само с мили думи и приказки.
Олимпийската година мина добре и ми беше осигурено всичко, но догодина знам ще е различно. Вече не уча и не получавам стипендия, която да ми помага да се издържам. Така, че голяма част от решението ми ще зависи от тези неща.
– Все пак имаш още състезания. Прибираш се в края на годината за държавния шампионат. Ще действаш обаче и за инициативи. Разкажи за тях?
– Трябва да организирам две инициативи или събития със съдействието на „Виваком”. Едното най-вероятно ще е предколеден турнир в Пловдив с моя клуб „Спринт”.
Гиганти: волейболният ас Любо Ганев и плувната торпила Нина Рангелова нищят големия спорт в олимпийското село. Снимка: Николай Кръстев
С мениджъра на националните отбори Кристиян Минковски говорихме за още инициативи, които да се стремят да насърчават младите плувци към високо спортно майсторство. Засега няма нищо конкретно.
– В професионален план извън басейна какво ти предстои?
– Работя съвместно с българския производител на плувна екипировка Delfina за развитие му отвъд океана. Хората ги харесват. Много им допадат дизайнът и идеите. Страшно съм възхитена от професионализма, с които хората от компанията работят. Вече цяла година съм част от екипа и мога да кажа, че има много малко марки в България, които са толкова отдадени на това, което правят.

Това, което правя е страшно близко до сърцето ми защото с всяка поръчка чувствам, че помагам не само за развитието на компанията, но дори на икономиката в България. Може да звучи глупаво, но наистина го чувствам по този начин.
Много бих се радвала да видя Delfina редом до големите плувни марки. Искам хората в Америка да знаят за тази марка и че всеки продукт се произвежда именно в България.
Имам и още няколко идеи, които за сега не мога да разкривам. Само ще кажа, че е свързано с моя линия плажни бански. Получих предложение да работя за РОКА – компания, произвеждаща бански костюми за триатлон и други спортни екипи, слънчеви очила и т. н. Ще видим как ще се развият нещата.
– Ще чуеш ли скоро Менделсон – деликатен начин да бъдеш попитана дали сте планирали с литовския ти приятел Миндаугас Садаускас да се ожените?
– Е сигурно ще чуя. Дали по радиото или на нечия сватба. Ще видим ха-ха.

С любимия Миндаугас Садаускас обезопасени със спасителни жилетки по време на почивката им в Мексико. Снимка: личен архив
Четете първата част на интервюто с Нина Рангелова ТУК
В четвъртък очаквайте първата част от трилогията на Рангелова в рубриката й „Вие питате, Нина отговаря”. Темата е за нейния път до Рио и пътищата след Рио.