Месец април беше доста плътен и натоварен за родните плувци. Те спечелиха титли и отличия на Балканиадата за младежи и девойки в Лариса (Гърция), а също на „Мултинейшънъл” в Кипър и други турнири в съседните ни страни. Безспорно с най-висок ранг от състезанията с българско участие беше Гран при на Меса в американския щат Аризона. В надпреварата, избрана от Майкъл Фелпс за неговото завръщане в басейна, Михаил Александров взе сребро на 100 м бруст, а Нина Рангелова спечели финал „Б” на 200 м св. стил и плува още четири дисциплини (50 м, 100 м св. стил, 100 м бътерфлай и 200 м съчетано).
Разбира се, в това време на годината нямаше как да дам кой знае колко по-добри времена, защото основното ни състезание е след 4 месеца. За момента смятам, че се движим в правилнатата посока.

С любимото списание
– Как ще протече подготовката ти до европейското първенство?
– Разкажи за най-чаканото плувно събитие пред тази година – завръщането на Фелпс, на което беше пряк свидетел!
Беше много интересно да гледам отстрани какво се случва, но според мен еуфорията беше малко повече от колкото очаквах.
Което не смятам, че е лошо. Плуването само може да спечели от такава публичност.
– Ти и Лъчезар Шумков сте единствените елитни български плувци, ако не броим и състезаващия се за САЩ Мишо Александров, които учат и се подготвят по американската колежанска система. Защо няма ваши последователи?

Колкото до болшенството, не знам дали мога да коментирам. Според мен има много плувци, които искат да дойдат, но нямат нужните резултати.
В същото време ги има и плувците с нужните резултати, но просто предпочитат да си останат в България.
Действително постоянството вероятно е сред най- важните качества. Трябва също да знаеш, че можеш да бъдеш независим, защото когато дойдеш тук си сам. Няма мама, няма тате.
Разбира се имаш приятели, които те подкрепят, но не е като да си си вкъщи.

Със съотборничките си от Южния Методистки университет
Изпити не се дават и метри не се кръшкат. И да искаш няма как, защото ако го правиш може да се наложи да си хванеш пътя за България.
Истината обаче е, че дори и да нямаш тези качества на 100% самата среда те учи какво е добро и лошо и ти неусетно придобиваш по висока етика, морал и дисциплина.
– Има много неща, които трябва да се подобрят в тази сфера, а много от журналистите разчитат на информацията, публикувана в официалния сайт на БФПС.
А нашата федерация е малка. В нея работят шепа хора, които успяват доста адекватно да се грижат за най-важните неща. За съжаление за неща, като например сайт менижмънт, не остава време.
Да се вземат интервюта с малките, както и с големите представители на клуба. Да е нещо градивно и интерактивно за да интересно на читателите (например нови упражнения, които никой до сега не е правил).
И да, ясно ми е, че много треньори не искат да споделят такава информация, но в крайна сметка в малка държава като България трябва всички да обединим усилията си за подпомагане развитието на плуването.
– Идеята дойде по време на европейското първенство на малък басейн в Дания в края на миналата година. Говорихме с г-н Кристиян Минковски и Мартин Желев да направим нещо, което не изисква много средства, но в същото време да окаже положително влияние върху мотивацията на плувците.
Все още работим и мислим по въпроса, но искам да е нещо което да накара българските плувци да се чувстват специални и оценени. Смятам, че е това едно от нещата които липсват в България.
Ще разкрия повече, когато изясним нещата.
Следователно постиженията ми не биха били на много високо ниво, защото няма да мога да бъда изцяло отдадена на плуването. Времето ще покаже