Нямало унгарско плувно чудо, а тежка, къртовска, систематична работа

Катинка Хошу била само връхчето на айсберга
 
Откакто маджарката Катинка Хошу прави плувната история (вече има 27 златни медали от Световната купа по плуване) мира не ми дава един въпрос. Как е възможно една малка по територия страна (по-малка от България), не многолюдна (10 000 000 жители), относително бедна държава, намираща се в тежка икономическа криза (по някои финансово-икономически показатели унгарците са по-зле дори и от нас, които вече не можем да изхранваме населението си, а преди хранехме една трета от Русия) да произвежда такива чудовищно силни плувци и то от десетилетия насам? Нещо повече – унгарците стават все по-силни в плуването. Лошото е, че не знам бъкел на унгарски, а той е ужасно труден и неразбираем език, особено за южен славянин като мен, а трябва да се чете в оригинал за да разбереш същността на нещо.
 
Реших да пия направо от извора, защо да се правя на по-голям католик от папата. Трябваше да се обърна към унгарци. Написах писма на няколко водещи унгарски плувни експерти и направо ги попитах: Защо вие сте толкова силни в плуването? Не мога да разкрия имената на експертите защото кореспонденцията ни е лична, а и те помолиха за конфиденциалност. Само мога да кажа, че някои от тях са с научни степени и звания по плуване, а един е олимпийски треньор на националния им отбор. Унгарците са много възпитани хора. Даже ми писаха, че мога по всяко време да отида при тях и да се запозная с техния опит на място. Съвсем накратко и опростено маджарските плувни специалисти ми отговориха следното:
 
1. Няма (не съществува) унгарско плувно чудо.
 
2. В основата на успеха е тежката, къртовска, систематична работа.
 
3. Катинка Хошу е само връхчето на огромния айсберг наречен унгарско спортно плуване.
 
4. Според един експерт във фундамента на успеха на маджарите е задължителното обучение по плуване в училищата. Физическото обучение се провеждало направо в плувния басейн, а не в салон, в зала, на площадката, на сгурията, в планината, на улицата и т.н.
 
5. Ключов фактор за успеха е високото равнище на обучение на техните треньори. Тук унгарците не правели никакъв компромис. Искало се креативност (творчество), а не рутинна работа. Например 10х100 кроул в 1:30 и така до припадък. Всеки ден в Унгария било различно. Държали се и тежки изпити и който не ги издържи не върви нагоре по стълбичката на професионалното израстване. Абсолютно никакви отстъпки за никой, бил той брат, кум или сват. При нас всеки знае как е. Има треньори, които не знаят и една дума на английски и не знаят дори как се пуска компютър.  
 
6. Унгарците разполагали и с относително голям брой работещи плувни басейни.
 
Та така е в Унгария. Те се радват на Катинка Хошу с 27 златни медали, ние на Екатерина Аврамова за шестото й място. На мен лично това никак не ми харесва. Много ми се иска и ние, българите, да вземем някога, някъде поне едно медалче от състезания в Световната купа.           
 

 

Вашият коментар