Стефан Попов-Замората
Честно казано този път бях решил да не пиша специална статия за завършилия преди няколко часа ХІV Международен турнир по плуване за подрастващи в памет на легендарния Стефан Попов-Замората. Получих обаче писма, в които любители на българското спортно плуване ме молят да го сторя. Даже едно плувче (не го познавам) в събота ме срещна и ми каза: „Чичо Иване, напиши нещо за Замората!” Няма как да му откажа.
Повтаря се обаче отново и отново, една хронична и много неприятна слабост на българските водняци – не умеят и нямат никакъв интерес да пишат (не да четат!) професионални и обективни плувни статии. Нищо не може да ме учуди в българското спортно плуване – вече съм в него 39 години – какво ли не съм видял, чул и преживял. Единственото, което ме изумява е как българските плувци оставят в чужди и непознати ръце техния собствен плувен живот – други и чужди да ги коментират, обсъждат, интерпретират и оценяват.
Това е все едно да дадеш всичките си пари на първия срещнат на улицата, защото ти самият не знаеш какво да правиш с тях. Или пък да кажеш на най-добрия си приятел да целуне някои момиче вместо теб, в което си лудо влюбен, понеже не знаеш как да го направиш или те е срам да го сториш. Или шофьори да помолят обущари да ги оценят и кажат кой е най-добър измежду тях.