Таня Богомилова и Антоанета Френкева по време на най-големия български плувен триумф – на олимпийските игри в Сеул през 1988 г.
И въпреки че трибагреникът е в ръцете на повечето фенове в подкрепа на състезателите ни от всички спортове, наричани понякога „трикольори”, малцина знаят историята на родното знаме.
Първи български плувен сайт вади фрагмент от интересна публикация по темата във в. „Дума”.
Според една по-малко разпространена легенда, трибагреникът ни е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на армията ни. И дори цветовете на знамето дължим на древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славели със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, отличаваща се с вързани червени лентички.
В средата били разположени елитните български войски – със зелени ленти на копията. Съединяването на цветовете ражда бяло-зелено-червения трибагреник.
Факт е, че независимо какъв е бил флагът ни, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и не е ставало трофей на врага.
Флаг със сегашните цветове се използва през 1861-1862 г. от Българската легия, основана от Г. С. Раковски. Четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен.
За първи път трибагреникът е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на родните доброволци – участници в Руско-турската война.
Белият цвят в него символизира мира, както и чистата и свята република, зеленият е знак за плодородието на нашите земи и символ на гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният говори за смелостта и надеждата на народа.
Официално знамето ни е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.