Въпреки че се оттеглих от поста на главен редактор на ПБПС хората явно не са ме забравили и продължават да ми изпращат доста писма. Това ме учудва защото българските водняци са известни с късата си памет, меркантилизма и индивидуализма си. Към мен непрекъснато се отправят молби да ставам президент на клубове, да давам консултации, да бъда арбитър в спорове, да поведа недоволните и т.н. Заявих го преди половин година и пак ще го повторя. Омръзнах на хората и затова се оттеглих. Младите са вече по-добри и ще довършат много по-ефективно от мен това, което започнах през 2001 година. Търсете ги тях.
Получих обаче едно писмо, което ме заинтригува. Любител на плуването от Пловдив ме пита: „Г-н Цанов, имам намерение да създам нов плувен клуб. Бихте ли ми казал, дали изобщо има смисъл да го правя и каква ще бъде ситуацията в нашето плуване след 5-10 години?“ Въпросът, трябва да призная, е интересен и ще се опитам да дам личната си гледна точка.
Ситуацията след десетина години в българското спортно плувне най-общо казано ще бъде много по-лоша от сегашната. Ние ще се върнем в ситуацията на 20-те години на ХХ век. Държавата изцяло ще спре финансовото кранче, общините ще абдикират и плуването ще стане изцяло аматьорски спорт. Това се предопределя от мощни и незаобиколими обстоятелства, които не зависят от нашите воли. Прекрасни плувни спортове като синхронно плуване и скокове във вода дори ще се борят за своето оцеляване, а могат и напълно да замрат дейностите си по нашите земи.
Само тук-там ще мъждукат отделни оазиси на спортното плуване – плод на ентусиазъм и традиция. Вероятно само в няколко големи града (София, Варна и евентуално Бургас) ще останат годни бази за специализирани тренировки. Всички и всичко ще се насочи към обучение по плуване. Със състезателно плуване след 18-годишна възраст ще се занимават единици. Всеки талант, който иска да стане нещо повече от медалист на българско първенство, ще се отправи в странство. Професионалното ниво на българските треньори ще спадне рязко. Българското спортно плуване ще загуби конкурентоспособността си изцяло.
Иначе интересът към спортното плуване ще се увеличава, което ще е парадокс. Милиони българи ще гледат плувни състезания най-вече в интернет, но няма да пращат децата си по басейните да тренират. Отделни нашенци, предимно от семействата на горната средна класа, ще се опитат да изградят ново начало, но ще се сблъскат с непреодолими трудности. Спортното плуване тотално ще се комерсиализира. Ще се плаща всичко – всяко посещение в басейн, всеки чифт бански, всеки чифт джапанки, всяко сапунче, всяка консултация. Плувните клубове ще се нароят неимоверно, но ще се занимават предимно с обучение. Ще се създадат паралелни състезания, дори лиги, които не са под юрисдикцията на БФПС. В България ще идват много чужди отбори на подготовка, предимно от Източна Азия, Русия и арабските страни.
Конкретно на въпроса на нашия читател. Ако аз бях на неговото място нямаше да откривам нов плувен клуб в Пловдив. Но нека той си вземе окончателното решение. Може и да не съм прав.