Публикациите на ПБПС по отношение на „Македонски игри” в Солун предизвикаха огромен интерес, който дори за мен е изненада. Най-общо казано тезата на автора беше, че българи не трябва да участват на игри с такова наименование, защото Македония е разделена между четири държави и никоя страна няма право да си присвоява само за себе си това име – никоя държава няма ексклузивитет. По същата логика и Албания и БЮР Македония и България могат да организират игри под същото име, но те не го правят.
Обобщено можем да кажем:
Първо, огромната част от водняците казват, че и през ум не им е минавало за този аспект от надпреварата. Не се били замисляли изобщо и благодарят на ПБПС, че е дал тази важна гледна точка, която за напред ще се има предвид. Това, честно казано, леко ни учудва. Името винаги е символ. Примери – милиони. За нас, българските водняци, символи са бяло-зелено-червените бански, химнът „Мила Родино”, плувен комплекс „Диана” в София и плувен комплекс „Приморски” във Варна, Юлиян Русев, Соня Дангалакова, Антоанета Френкева, Таня Богомилова, Петър Стойчев, Първи български плувен сайт и много други.
Второ, преобладаващата част от водняците запазват неутралитет и дори изпитват неудобство от тематиката – било спортна политика. Обобщено пишат: „Иване, май си прав, ама това е политика, нека не се занимаваме с това нещо”. Да, така е, политика е. Да сме твърдели нещо друго. Когато става дума обаче за спортна политика, ние кой спортен политически интерес ще подкрепяме – българският или гръцкият? Въпросът, разбира се, е риторичен. Значи гърците могат да си правят спортна политика, а ние не можем? Добре, нека си я правят, но без нас. Пускаме се от сиртакито, ние си тропаме хоро.
Трето, няма ясно отношение – какво всъщност да правим занапред. Най-общо нашите се разделят на три големи групи. Най-голямата група твърди, че трябва да си мълчим – минало, заминало, да не разлайваме кучетата. Втората група (доста голяма) е на мнение, че не трябва да участваме занапред на „Македонски игри”. Трета група (най-малка) смята, че това се небивалици, даже глупости. Тук обаче излиза проблемът с представителността. Първо да го кажем на научен език, после на обикновен. Научен език – резултатите не са репрезентативни – не можем да твърдим, че изводите могат да бъдат екстраполирани към генералната съвкупност. Обикновен език – това, че имаме явното мнение на петдесетина човека, не означава, че по въпроса същото мислят половин милион човека. Тяхното мнение, признаваме, за нас е загадка. Какво ли мисли по въпроса тази огромна човешка маса? Иначе статиите за „Македонски игри” бяха прочетени от над 17000 човека.
Четвърто, за съжаление на получихме нито едно мнение или писмо, което да става за публикуване в медия от калибъра и с авторитета на ПБПС. Може би пък ще получим, кой знае.
Благодарим ви за мненията и съображенията. Радваме се на вашата съпричастност.
Бъдете здрави!
Отново за „Македонски игри” во Солун
Публикациите на ПБПС по отношение на „Македонски игри” во Солун предизвикаа огромен интерес, којто дури за мен е изненада. Нај-обшто казано тезата на авторот беше, че бугари не требва да участвуваат на игри со такова наименование, зоштото Македонија е разделена между четири држави и никоја страна нема право да си присвојава само за себе си това име – никоја држава нема ексклузивитет. По саштата логика и Албанија и ПЈР Македонија и Бугарија могат да организират игри под саштото име, но те не го прават.
Обобштено можем да кажем:
Прво, огромната част от водњаците кажуват, че и през ум не им е минавало за този аспект от надпреварот. Не се били замисљали изобшто и благодарјат на ПБПС, че е дал тази важна гледна точка, којато за напред ке се има предвид. Тоа, честно казано, леко ни учудва. Името винаги е символ. Примери – милиони. За нас, бугарските водњаци, символи са бело-зелено-червените бански, химнот „Мила Родино”, плувен комплекс „Диана” во Софија и плувен комплекс „Приморски” во Варна, Јулијан Русев, Соња Дангалакова, Антоанета Френкева, Тања Богомилова, Петар Стојчев, Први бугарски плувен сајт и много други.
Второ, преобладаваштата част от водњаците запазват неутралитет и дори изпитуват неудобство от тематиката – било спортна политика. Обобштено пишуват: „Иване, мај си прав, ама тоа е политика, нека не се занимаваме со тоа нешто”. Да, така е, политика е. Да сме тврдели нешто друго. Когато става дума обаче за спортна политика, ние кој спортен политически интерес ке подкрепјаме – бугарскиот или грчкиот? Вапросот, разбира се, е риторичен. Значи грците могат да си правјат спортна политика, а ние не можем? Добре, нека си ја правјат, но без нас. Пускаме се от сиртакито, ние си тропаме оро.
Трето, њама јасно отношение – какво всаштност да правим занапред. Нај-обшто нашите се раздељат на три големи групи. Нај-гољамата група тврди, че требва да си малчим – минало, заминало, да не разлајваме кучињата. Втората група (доста голема) е на мнение, че не требва да участваме занапред на „Македонски игри”. Трета група (нај-мала) смета, че това се небивалици, даже глупости. Тук обаче излиза проблемот со представителността. Прво да го кажем на научен език, после на обикновен. Научен език – резултатите не са репрезентативни – не можем да тврдим, че изводите могат да бидат екстраполирани кон генералната савкупност. Обикновен език – това, че имаме јавното мнение на петдесетина човека, не означава, че по вопросот саштото мисљат половин милион човека. Техното мнение, признаваме, за нас е загадка. Какво ли мисли по вопросот тази огромна човешка маса? Иначе статиите за „Македонски игри” беа прочетени от над 17000 човека.
Четврто, за сажаление нe получихме нито едно мнение или писмо, което да става за публикуване во медија от калиборот и со авторитетот на ПБПС. Може би пак ке получим, кој знае.
Благодарим ви за мненијата и саображенијата. Радваме се на вашата сапричастност.
Бидете здрави!
