Европейското първенство по плувни спортове в Глазгоу през август бе повод BGswim.com да припомни големите български постижения. Първият значим успех в басейна е финалът на Жанет Славчева в Барселона през 1970 г. Жани стана осма на 100 м бътерфлай.
Плувкиня №3 на България за петдесетилетието (1931-1981) връща колелото на споменис интервюто пред списание „Плуване & Водна топка”, дадено по повод 100-годишния юбилей на Левски. Изповедта на Жанет Славчева е прекрасен повод състезателите на столичния клуб, а и всички останали, де запознаят с нейните успехи, с историята на плуването месец преди провеждането на 20-ото юбилейно издание на турнир „Замората“, организиран от „сините“.
Жанет Славчева произхожда от спортно семейство. Научава се да плува на 12 години. Основен стил бътерфлай. Плувкиня на Левски-Спартак (София). От 1964 г. до края на кариерата си е под треньорската опека на Радмила Атанасова. Била е 20 пъти шампионка на страната и има 16 поправки на републиканските рекорди. От 1968 г. до 1974 г. шампионка на България на 100 м бътерфлай.
Жанет Славчева е безспорният символ на плуването в Левски. Лесно е за обяснение. Тя обладава в себе си трите класически качества на плувната звезда. Първо, тя е постигнала уникални успехи и то за първи път в България – първопроходчица е. През 1970 г. в Барселона печели първата точка в историята на българското спортно плуване от европейски финал. Само това да е, стига, ама има още.
Второ, Жанет Славчева е изключително симпатична и атлетична плувкиня. Едно време постоянно я снимаха и ликът й красеше календари, вестници и списания, а и днес без трудности би могла, да кажем, да се появи на модно дефиле за поулегнали дами, но не като зрител от миманса, а като участничка. Плуваше и удивително красив и мощен бътерфлай – не чисто темповашки, но все пак силов, не изцяло техничен, но с голяма грация и финес. Казано разбираемо – бътерфлай за учебник.
Трето, Жанет Славчева е с лек, незлоблив и дружелюбен характер. При нея липсва и капчица суета и изобщо няма „надувки”.
– Жани, как се озова в плуването?
– Всичко при мен започна наведнъж. Учех в 21 ЕСПУ „Христо Ботев” в София. В пети клас бях изправена пред трудна ситуация. Първо ме избраха да играя гимнастика. Майка обаче реши, че съм музикална и трябва да свиря на акордеон. От трета страна, моята леля Маргарита Ганева, която беше учителка по физическо възпитание каза, че е време да ме научи да плувам. Направиха ми график за спорт, музика и учение. Ако не ми вървеше в училище или не се получеха нещата с музиката щяха обаче да ме спрат от спортните занимания.
През зимата на 1963 г. се явих на състезания по плуване, организирани от ученическите спортни школи. На 50 м свободен стил станах втора.
– Вероятно някой треньор те е харесал и ти е предложил да започнеш да тренираш плуване…
– На състезанието имаше треньори от дружество „Спартак”, които харесали стила ми и плуването ми като цяло. Тогава при мен дойде една жена, която се представи като Радмила Атанасова и ми каза, че ще тренирам при нея. И нещата се подредиха от само себе си.
Започнах да плувам в Спартак, като тренировките се провеждаха в басейна на 21-во училище, а треньорка ми стана Радмила Атанасова. Изоставих акордеона и се захванах с плуването.
Най-добрата треньорка по плуване в България. Наистина няма какво повече да добавя.
– В началото си кроулистка, а не делфинистка.
– Да, така е. На републиканските състезания участвах с емблемата на Спартак като постепенно подобрявах времената и класиранията си – през 1964 г. станах шеста на 100 метра свободен стил, през 1965 г. бях трета, а през 1966 г. се класирах втора на същата дисциплина. По същото време първа на свободен стил, делфин и съчетано беше Мария Николова от Варна.
– Как в крайна сметка стана делфинистка?
– През зимата на 1966/1967 г. като скачах на батут си спуках няколко поясни прешлени. За късмет това нямаше особени последствия за здравето ми. Точно тогава обаче започнах да плувам бътерфлай в по-големи обеми и стилът ми чувствително се подобри. В рамките на шегата си казвахме, че травмата получена на батута ми е помогнала да плувам добре бътерфлай.
През 1967 г. по време на лятното републиканско първенство заех първо място на 100 м бътерфлай като победих Мария Николова. Бях голямата изненада. Тогава ме взеха и в националния отбор.
– Щеше за малко да плуваш и на олимпийските игри през 1968 г. в Мексико, но нещо не се било получило.
– Да, така беше. На 100 м бътерфлай не можах да покрия норматива за участие в олимпийските игри, но на 100 м свободен стил си го имах.
За Мексико замина обаче Мария Николова, която също беше покрила норматива на 100 м свободен стил, но имаше по-добро време от моето на кроула.
– Тренираше много здраво…
– В тази връзка само едно нещо ще кажа. През 1969/1970 г. ходих на лагери в СССР 15 пъти по 20 дена. Ако пресметнеш ще видиш, че съм прекарала там повече време отколкото в България.
– Ти плуваше ли и съчетано?
– Да, даже съм ставала шампионка на съчетано. Дори на бруст съм ставала първа. Спомням си, че на спартакиадата през 1969 г. спечелих 2 златни и 2 сребърни медали плюс още два медала от щафети – златен и сребърен.
– Няма как да не те попитам и за най-големият ти успех. През 1970 г. ставаш осма на 100 м бътерфлай с време 1:07,5 минути, с което влизаш в историята като първата българка влязла във финал на европейско първенство. Нещо куриозно, аз си падам по тези работи – помниш ли в кой коридор плува в Барселона на финала?
– Помня. Бях поставена и плувах в първи коридор. Иначе самото плуване ми мина малко като насън. Много се радвах на постижението си. Все пак си беше първата точка за България в плуването.
– След като се отказа от активна състезателно кариера беше и треньорка по плуване.
– Да, до началото на 90-те години бях треньорка по плуване в Левски-Спартак. После бях и учителка и в една детска градина.
– Твоето послание към левскарите-плувци, а и изобщо към всички български плувни хора.
– Бих желала да им кажа само едно – плуването не е само спорт, то е всъщност начин на живот.
Олимпийският плувен отбор за Мюнхен’72: Димитър Коларов, вдясно на първия ред Ангел Чакъров, а между Светлозара Игнатова-Сузи. Горе в ляво Жанет Славчева, вдясно е Хриска Пейчева, а между тях Васил Добрев
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.