Плуване (4-ти ден) – Коментар на Иван Цанов (107)

 

1. Натан Адриан (САЩ) 47.95

2. Джеймс Фейгън (САЩ) 48.07

3. Марсело Чиеригини (Бразилия) 48.11

4. Джеймс Магнусен (Австралия) 48.20

4. Владимир Морозов (Русия) 48.20

 

Финалът на най-важнатаплувна дисциплина се очертава крайно интересен. Явно Натан Адриан се е оправил от настинката. Няма как да станеш първи на полуфинал и да не си в добро физическо състояние. Адриан е изключително симпатичен плувец. Вечно усмихнат, от него лъха нещо лежерно. Джеймс Фейгън е новото попълнение в чутовната история на американците на 100 м св. стил, започната от великия Каханамоку. Страшно „пипа” водата. Този Марсело Чиеригини нещо ми убягва и надали ще се качи на подиума. Вероятно ще прегори. Джеймс Магнусен е извънземен кроулист. Нищо чудно този път да му се усмихне щастието и да стане първенеца на света. Владимир Морозов също може да стане първи. Когато вземах интервю от него ми написа, че не обичал да бъда сравняван с Цар Саша Попов. Има си обаче човека всички предпоставки да стане Цар Влад(имир). Притежава най-голямата вродена бързина от всички.        

 

1. Чад ле Кло (РЮА) 1:54.32

2. Павел Корженьовски (Полша) 1:55.01

3. Пенг Ву (Китай) 1:55.09

4. Юин Чен (Китай) 1:55.47

5. Том Лучсингър (САЩ) 1:55.70

 

Напълно очаквана и заслужена победа на Чад ле Кло. Южноафриканецът си го бива. Е, въртеше главата малко повече на ляво и на дясно за да гледа конкурентите, но победителите не ги съдят. Браво и на поляка Корженьовски за среброто. Между другото винаги имам съмнение как точно се пише неговата фамилия. Знаем, че полският е силно шиптящ език – пълен със съгласни. Пенг Ву и Юин Чен са еманация на китайското плуване – плуват идентично, нечовешки темповашки, страшно нахъсани, но все малко не им стига за златото.

 

Пред няколко дена вземах интервю с един от най-добрите делфинисти за всички времена на България – Васко Добрев. Не знаем дали всички зная,т че той е първият проплакал между Витоша и Черното море, който плува 100-така делфин под минута. Очаквайте изумително интервю с него в новия брой на списание „Плуване и Водна топка”. Той ми каза, че най-важното нещо на 200 м делфин е как да си разпределиш силите. Руснаците го учели през 1967 г. на това. Подробности в интервюто.   

 

 

1. Миси Франклин (САЩ) 1:54.81

2. Федерика Пелегрини (Италия) 1:55.14

3. Камий Мюфа (Франция) 1:55.72

4. Сара Шьоштрьом (Швеция) 1:56.63

5. Мелани Коста Шмид (Испания) 1:57.04

 

Да, тази Мелиса Франклин е чудовищна плувкиня. Не мога да подбера по-добър епитет. Няма по-добра от нея в момента. Постави нови стандарти в женското плуване, което след нея вече не е същото. Тя всъщност плува като мъж. Иначе е крайно симпатична. Белисимата Пелгрини стана втора. Аз лично не очаквах. Мислех си даже, че ще остане без медал. Но Феде си е Феде. Има огромно самочувствие. Преди време беше заявила, че е най-добрата спортистка (не плувкиня!) на Италия за всички времена. Това, разбира се, не е истина, а колегите от Ботуша я направиха на мат и маскара. Камий Мюфа категорично не беше доволна от себе си след финала. Пролича и при интервюто, и при награждаването. Да биеше Франклин обаче бе невъзможно, но Пелегрини можеше. Отново отлично плуване на Шьоштрьом. Нейната фамилия също така се изписва по много начини. Специално съм питал приятели шведи и те твърдят, че най-близко до техния нордически език бил изказа и записа на езика на Светите братя като Шьоштрьом.       

 

 

1. Камерън ван ден Бург (РЮА) 26.77

2. Крисчън Шпренгер (Австралия) 26.78

3. Джулио Зорзи (РЮА) 27.04

4. Дамир Дугонич (Словения) 27.05

5. Жоао Жуниор Гомеш (Бразилия) 27.20

 

Голям ден за Република Южна Африка. След златото на Чад ле Кло, второ злато за Камерън ван ден Бург на 50 м бруст. Луда история беше този финал. Какво друго да пиша. Само едно не мога да разбера – защо има повсеместна симпатия от българските плувци към словенеца Дамир Дугонич. Уверявам ви, че словенците не питаят чак такива симпатии към българите. Иначе Дугонич е великолепен плувец.    

 

 

1. Сун Янг (Китай) 7:41.36

2. Майкъл Макбруум (САЩ) 7:43.60

3. Райън Кохран (Канада) 7:43.70

4. Конър Джагър (САЩ) 7:44.26

5. Джордън Харисън (Астралия) 7:47.38

Ако имаше залагания в плуването щях да заложа 25 000 бинки за победата на Сун Янг. Нямаше да ги загубя. Много хора твърдят (Синкото също), че фамилията на китаеца се изписвала Ян, като „г-то” не се пишело. Не съм говорил със специалисти китаеведи и не мога да съм сигурен обаче. Китай е единствената голяма плувна сила откъдето нямам нито един познат и затова не мога и да попитам плувец, или експерт. Нещо обаче Сун Янг е позагубил от мощта на плуването си. Става първи, но не блести. Иначе техниката му е уникална.

 

Накрая се получи въртележка. Трябващият да стане втори стана четвърти, третият четвърти и т.н. Но това е плуването.

 

 

Не може да не сте видели новите чепици на Райън Лохти. Операторите се изтрепаха да ги дават. Много ми е трудно да ги оприлича с една дума – за мен това бяха гигантски кецове с крилца в цветовете на американското знаме. Лохти е изключителен шоу-мен. Виждал съм го от десетина метра разстояние и ви казвам, че има невероятна харизма. Децата припадат, жените пищят, мъжете се блъскат, настъпва страхотен ажиотаж, когато се появи. Той е манна небесна за плуването. Ние в България нямаме плувец тип шоу-мен. Някои се опитват да се правят на такива, но изглеждат като палячовци. В Цариград на световното се разхождаше с някакви жълти пътъци като тигърчета с лапички, но тези новите чепици направо избиха рибата. Изключителен шоу-мен. Почти съм сигурен, че след като се откаже от плуването ще направи кариера в киното.

 

 

Получавам доста писма за представянето на българите в Барселона. Повечето са много тъжни, има и гневни, срещат се и ругателни. Нямо обаче нито едно обективно. Нека да изчакаме цялостното представяне на нашит в Каталунья и тогава ще коментирам.