Плуването в Китай

 

 

Попаднахме на твърде интересен материал в Интернет за плуването в Китай, който е написан от Брус Виго – президент на Международната плувна зала на славата (САЩ). Убедени сме, че всеки българин, който се интeресува от спортно плуване не е лошо да го прочете. Американецът е прекарал шест седмици в Поднебесната империя това лято и е посетил много басейни, като се е срещнал с мениджъри на плувни съоръжения, плувни треньори и обучители по плуване. На Виго накратко му е направило впечатление следното.

 

Първо, никой не плувал кроул, а само бруст. За мнозинството от китайците основния плувен стил е брустът. Това е именно стилът, който масово се изучава в училищата. Виго предполага, че причина за това положение на нещата е и фактът, че председателят Мао Дзедун в прочутото си плуване по река Яндзъ през юли 1966 г. е плувал именно бруст. Американецът е наблюдавал уроци по плуване в основните училища на Шанхай и Шенчжен където се преподавало само бруст. Учителите били много горди, че само след десетина урока питомците им започвали да плуват приличен бруст. Според американецът нивото на преподаване (обучение) на плуването в Китай е на равнището на това в САЩ през 50-те години на ХХ век.  

              

Второ, по-заможните семйства в Китай нямат интерес да дават децата си да тренират спортно плуване. Те предпочитали наследницитие им да учат математика и естествени науки, а не да стават спортисти – специално плувци. При по-бедните фамилии (огромното мнозинство в Китай) имало интерес, но не чак толкова голям. Можело да се получават пари (като спортни стипендии) още от 12-годишна възраст. Средната заплата в заводите на Китай е $250 и всеки долар отгоре е добре дощъл.   

 

Трето, всяка административна единица в Китай (общо 33) разполага със супермодерен плувен комплекс на световно ниво. Плувните съоръжения са построени от правителството на Народна република Китай. Всяка административна единица си провежда плувен шампионат.

 

Четвърто, за разлика от САЩ тук се набляга на твърде ранната идентификация на талантите. Винаги сме мислили, че е обратното, но явно не е. В Китай елитните плувци се рекрутират от малък брой таланти, специализиращи се от 11-12-годишна възраст. В САЩ моделът е друг (според Виго!) – голям брой плувци (стотици хиляди, дори милиони), които се рекрутират на принципа на естествения отбор – най-талантливите пробиват.

 

Пето, набляга се най-вече на скоковете във вода, синхронното плуване и водната топка за жени. Китайците смятат тези спортове за професия, специализират се в тях от много ранна въдраст и искат да са в тях номер едно на планетата. Засега са успели само в скоковете и донякъде в синхронното и водната топка за жени.

 

Шесто, китайците ще дръпнат в плуването (най-важният воден спорт) само ако успеят да привлекат по-широка маса от талантливи деца от населението си, което брои 1 милиард и 300 милиона човека. Имат плувните съоръжения, правителството иска успехи на международно ниво, остава да намерят много талантливи млади плувци.

 

Това пише Брус Виго за широката публика. Истинските тайни вероятно си е оставил само за своите.