Новината че най-бързата българка – Ивет Лалова е отказала роля в киното, за да влезе в ролята на Румена Воевода, изкара над водата темата за реализацията на плувните хора в шоубизнеса. Емблематичните примери са десетки.
Най-прекият път към Холивуд хваща изглеждащият добре майстор на бойните изкуства. Доказателствата са в присъствието на плеядата звезди от двете продължения на касоразбивача „Непобедимите”. В селекцията на играещия режисьор – Силвестър Сталоун са: Чък Норис, Жан Клод Ван Дам, Долф Лунгрен, Джет Ли и пр. Малцина знаят, че най-харесваният в бойната банда на Слай – Джейсън Стейтъм, преди да подпука лошите е бил елитен състезател по скокове във вода.
Познавачите всъщност са наясно, че чаровният британец с носов тембър може и да е най-разпознаваемият актьор сред водняците в шоубизнеса. Не е единственият, нито най-емблематичният.
Това безспорно е Джони Вайсмюлер, който за масовата публика е познат като Тарзан (изиграл я над 30 пъти), а не толкова с четирите си олимпийски титли в плуването и постижението да бъде първият човек, слязъл под минута на 100 м свободен стил.
Списъкът с известните и разпознаваеми лица от „сините” спортове не се изчерпва с шоубизнеса. Сред по-известните за масовата публика плувци и ватерполисти са: покойният шеф на ФИФА Хавеланж, принц Уилям, писателят Ърнест Хемингуей, астрономът Едуин Хъбъл, Питър Уебъррот, попаднал на корицата на списание „Таймс” за организирането на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г., милиардерът Аристотел Онасис, откривателят на пеницилина сър Александър Флеминг, американският космонавт Стив Смит, канадският премиер Пол Марти, рапъра Шон Пол и много др.
BGswim.com няма как да подмине и родния принос на популярните лица от басейна, както и темата за плувните спортове в киното, изкуството и развлекателната индустрия. Ще го направим в четири части. Няма как да не започнем с най-известния плувен актьор – Джони Вайсмюлер.
Джони Вайсмюлер – Тарзан в
басейна, крал в джунглата
На северната част на булевард „Холивуд” има поставена една звезда на славата, към която върволицата от хора никога не секва. До нея повечето се фотографират, мнозина оставят цветя, някои се просълзяват. Вътре в звездата се чете името на Джони Вайсмюлер.
Петер Йонас (Джон) Вайсмюлер е роден на 2 юни 1904 г. във Фрайдорф, тогава в пределите на Унгария (Банат). Днес селцето е квартал на град Тимишоара (Румъния). Потеклото на Петер е немско и още като 3-годишен невръстен хлапак цялата фамилия емигрира в страната на неограничените възможности.
Семейство Вайсмюлер се установява в Чикаго. По това време в града
върлуват бандите
на Ал Капоне
и за юношата съществува потенциална опасност да стане гангстер. Младият Джони обаче е замесен от друго тесто – има справедлив характер и не понася насилието. Често може да бъде видян с по-малкия си брат на плажа „Фулъртън”. Обожава водата и плуването. Баща му ги напуска рано, повален от туберкулоза. Джони е принуден да загърби училище и да се бори за насъщния. Работи като пиколо и обслужва асансьора в един хотел.
Неистово го привлича плувния спорт и през октомври 1920 г. започва редовни тренировки при легендарния треньор Уилям (Бил) Бихрач в „Илинойс Атлетик Клъб”.
Първото му официално състезание е през 1921 г. Нещата обаче не потръгват добре – по време на дистанцията шапката му пада и той губи състезанието. Това е
първото и последното
му поражение
в надпревара по плуване. До края на живота си винаги печели.
На националния шампионат на САЩ през 1921 г. – в Брайтън Бийч, той плува под рекорда на 100 ярда. Спортните коментатори не скъпят суперлативите. Наричат го „принцът на вълните”, „човекът-хидроплан”, „чикагската вихрушка”.
На олимпиадата в Париж през 1924 г. Вайсмюлер печели 3 златни медала в плуването и бронзово отличие по водна топка с отбора на САЩ. Четири години по-късно на олимпийските игри в Амстердам отново завоюва две титли. През забележителната си спортна кариера поставя 51 световни рекорда и завоюва 52 шампионски титли на страната си. Става
първият човек, преплувал
100 м св. стил под минута
Случва се в Аламеда на 9 юли 1922 г., а времето, което фиксира – 58.6 сек.
След олимпиадата в Амстердам е поканен на състезания в Япония. Треньорът Бихрач научава, че японците искат да ги изиграят – планирали са състезанието да се проведе в ледено студена вода.
Бихрач е стрелян заек – многократно поставя своя питомец във вани със студена вода за да се приспособи към ниските температури. В страната на изгряващото слънце Джони последователно печели всички дисциплини. Японците са впечатлени. Предлагат му да стане главен треньор на олимпийския им отбор по плуване. Вайсмюлер отказва.
През 1927 г. една трагедия хвърля в шок цяло Чикаго. В мичиганското езеро потъва корабчето за екскурзии „Фаворит”.
Давят се 27 души,
между които 16 деца
Джони и брат му по стечение на обстоятелствата са на местопроизшествието и спасяват няколко човешки живота. На 25 години спортистът се отказва от състезателното плуване. Отива във Флорида където дава уроци по плуване на заможни клиенти, отседнали в шикозните хотели.
На 28 февруари 1931 г. той се жени за първи път. Избраницата е певицата Бобе Арнст. Сватбата е във Форт Лодърдейл.
Същата година съдбата му се променя радикално. Филмовият сценарист Сирил Хюм, който работи за холивудската компания „Метро Голдуин Майер” един ден го вижда да плува и е впечатлен от великолепното му телосложение (1,89 м и 73 кг.) и красиво лице. Хюм и Бернард Хаймън възнамеряват да екранизират знаменития роман на Едгар Райс Бъроуз „Тарзан” – историята на храненика на маймуните, който живее в джунглата. Двамата не бъркат – Джони Вайсмюлер в ролята на Тарзан е човекът, от когото се нуждаят.
Предлагат му ролята и
$425 седмична заплата
Джони приема. Още с първия филм „Тарзан – човекът-маймуна”, който излиза на екран през 1932 г., бившият плувец само за няколко дена се превръща във филмова звезда и истинска сензация. Филмът е с опростена фабула, красиви герои, вълшебна екзотична природа и неизбежен хепиенд.
Бракът с първата му съпруга се разпада и той тайно се жени втори път в Лас Вегас за Лупе Велес. Двамата се оказват с противоположни характери. Мексиканката е сприхава, докато Джони е спокоен. Тя пуши и пие – той е заклет вегетарианец и въздържател. Установяват се в красива резиденция в Бевърли Хилс.
Следва филмът „Тарзан и неговата приятелка” (1934 г.), в която на Вайсмюлер партнират красавицата Морийн О’Съливан и маймуната Чита. Още тогава вярната му приятелка Морийн изрича знаменитата фраза: „Джони e дете, което никога няма да порасне!”
Прочутата „Тарзаниада”
обхваща общо 16 филма
повечето от които със забележителен касов успех. Интересното е, че нито авторът на романа Бъроуз, нито създателите на поредицата са посещавали някога Африка. Книгата и филмите са плод на фантазия. Тарзан внушава култ към първобитната и силната личност. Като цяло обаче критиците не приемат на сериозно филмите за Тарзан, дори някои от тях ги смятат за бутафорни.
Изследователите вече десетки години търсят отговор на въпроса – на какво се дължи техният феноменален успех? Отговорите са търсени в различни посоки: в нестабилността на нашата цивилизация, в сивотата и пустотата на съвременните градове, в отчаянието и безпътицата на поколенията, в бляновете на хората към дивата природа, в търсенето на загубената невинност. Всичко това е отчасти вярно, но едно нещо е безспорно – без личността на Джони Вайсмюлер историята за храненика на маймуните щеше да изглежда по съвсем друг начин.
През 1939 г. на турнир по голф актьорът среща бъдещата си съпруга – трета по ред. Тя се казва Бериел Скот Гинтър и е на 21 години. През следващите четири години г-жа Вайсмюлер ражда три деца – едно момче и две момичета.
Възрастта на Джони и
трите му деца го опазват
от редовна военна служба
по време на Втората световна война. Не бяга от патриотичния си дълг – учи новобранци как да плуват и да се гмуркат с цел взривяване на неприятелски морски съдове. Всичко това отнема много време и той има все по малко време за децата и съпругата. Парите не достигат. Продават къщата си и се преместват в по-малка, която няма плувен басейн.
Вайсмюлер се развежда отново и за четвърти път се жени за Алийн Гейтс – млада играчка на голф, с която имат връзка от години.
Последният филм за Синът на джунглата с Джони Вайсмюлер в главната роля е през 1948 г. и се нарича „Тарзан и русалките”. Снима се в Мексико. Самата филмова звезда вече не е в перфектна физическа форма, напълнял е и не привлича тълпи от обожателки в киносалоните.
Две години по-късно най-авторитетните спортни журналисти и плувни специалисти го избират за най-добрия плувец на петдесетилетието. Обявен е и за един от най-великите спортисти на Америка. Името му стои редом с имената на легендите Джим Торп, Джак Демпси и Джеси Оуенс.
Джони Вайсмюлер пробва късмета си и в други филмови продукции, но през 1956 г. окончателно се отказва от киното. През следващите години отново е на снимачната площадка – този път в телевизията. Пробва се и като каскадьор.
Финансовото му положение не е добро. Всъщност той никога не е имал финансов съветник или финансов мениджър. Парите не се задържат дълго в джоба му,
пръстите му са широки
През 1963 г. актьорът се жени за пети последен път за германката Мария Брок Мандел Бауман. Година по-късно умира майка му. След няколко години си отива и по-малкия му брат Петер, покосен от сърдечен удар, който приживе има проблеми с алкохола.
В началото на 70-години опитва да създаде верига вегетариански магазини и ресторанти за здравословно хранене носещи неговото име. Създава корпорация за тази цел, но напълно се проваля.
През 1973 г. по ирония на съдбата е принуден да работи отново като пиколо в казино „Сизър Палас” в Лас Вегас. Здравето му се разклаща. Налягат го болести.
През последните
години от живота си
се преселва да живее в Акапулко (Мексико). Препитава се с дребен бизнес като едвам свързва двата края. Умира в съня си на 20 януари 1984 г. в хотел „Лос Фламингос” – беден, изоставен и самотен. На погребението не присъства никой от плувните среди – голям срам за плувна и спортна Америка. Холивудската гилдия е представена само от двама души. Посланикът на САЩ в Мексико Джон Гавин (бивш актьор) поднася венец на гроба. Съболезнователна телеграма изпраща президентът на САЩ Роналд Рейгън.
Шампионът в цифри
(2 юни 1904 – 20 януари 1984))
Олимпийски успехи: Париж 1924: злато (100 м, 400 м св. стил, 4×200 м щафета, св. стил, бронз (водна топка)
Амстердам 1928 злато (100 м св. стил; 4×200 св. стил)
Световни рекорди: 51
Национални рекорди на САЩ: 52
Изиграл е ролята на Тарзан в 16 филма.
Бъд Спенсър – първият италианец,
плувал 100 м св. стил под минута
Карло Педерсоли, който ни напусна миналата година, е първият италианец, плувал кралската дисциплина на 100 м свободен стил под минути. За света обаче той е известен като Бъд Спенсър – името, с което пробива в киното. Прави го със сънародника Терънс Хил в спагети уестърните. Най-известният „Бог прощава, аз не”.
Спенсър започва да тренира плуване през 1937 г. На 19 септември 1950 г. той подобрява националния рекорд на Италия на 100 м свободен стил, заковавайки хронометрите на 59,5 секунди, превръщайки се в първия италианец, слязъл под една минута на тази дистанция.
Карло Педерсоли, известен като Бъд Спенсър, (вляво) със съотборниците си от плувния отбор на Италия по време на олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г.
Година по-късно печели два сребърни медала на Средиземноморските игри в Египет – на 100 м свободен стил и 3х100 м смесена щафета. През 1952 и 1956 г. участва на олимпийските игри в Хелзинки и Мелбърн, като и в двата случая отпада на полуфиналите на 100 м свободен стил.
Спенсър е седемкратен шампион на Италия по плуване – 100 м свободен стил, както и четирикратен в щафетите 4 х 200 м свободен стил, 3 х 100 м и 4 х100 м смесена щафета.
Освен това през 1954 г. става шампион на Италия по водна топка с отбора на „Лацио”, а през 1951 г. – и на Средиземноморските игри. През 1957 г. преустановява спортната си кариера. На 17 януари 2005 г. е награден от италианската федерация по плуване с наградата „Златен кайман”, а две години по-късно получава дипломи за треньор по плуване и водна топка.
По думите на Томазо Пезапане, вицепрезидент на отбора по водна топка на Лацио, през 50-те години Спенсър става първият човек, преплувал Неаполитанския залив в посока Капри – Неапол (30 км).
Очаквайте следващите части на поредицата, в които ще прочетете за дамския еквивалент на Вайсмюлер в Холивуд, както и за Джейсън Стейтъм.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.