Подгряване за мача на Кобрата: Петър Стоименов бие два пъти боксовото страшилище Ленъкс Луис

Тримата големи в най-тежката категория на българския бокс: Петър Стоименов, Кубрат Пулев-Кобрата и Свилен Русинов-Чичето (отляво на дясно). Снимки: личен архив на Петър Стоименов

Тази събота (15 ноември) Кубрат Пулев ще има уникалната възможност да влезе в историята. Кобрата ще се бие в Хамбург с шампиона на три федерации Владимир Кличко (Украйна) в най-престижната и атрактивна категория при професионалистите – свръхтежката.

15-те хиляди билети за сблъсъка в зала „Арена О2” са разпродадени, а суперсблъсъкът ще бъде предаван пряко по Нова Телевизия.

Събитието ще бъде наблюдавано в цял свят и това е само една от причините да бъде едно от най-важните в историята на родния спорт.

Кубрат Пулев е претендент за пояса на Международната боксова федерация и при успех ще впише името си в Пантеона на славата, редом до Мохамед Али, Джо Луис, Джо Фрейзър, Майк Тайсън, Ивендър Холифийлд и много други.

Първи български плувен сайт няма как да остане безучастен и ще подгрее мача на Кобрата със серия публикации. Първата от тях е за боксьора, който е побеждавал шампион при свръхтежките професионалисти, при това два пъти – трикратния №1 Ленъкс Луис.

              Героят е Петър Стоименов.

За близо две десетилетия той е извоювал с мощните си юмруци 7 медала от световни и европейски първенства, 13 републикански титли (10 при мъжете), записал е 300 победи и 30 загуби.
 


Историческа снимка: На световното първенство в Рино
’86 Петър Стоименов сваля три пъти Ленъкс Луис (вляво)

Роденият през 1960 г. софиянец е ключова фигура в представителния отбор в три олимпийски цикъла (Москва’80, Лос Анджелис’84 и Сеул’88).
Първата среща между Пешо-Големия, както го наричат в боксовите среди у нас, и Ленъкс Луис е на първенство на планетата в Рино (САЩ) през 1986 г.

Стоименов сваля три пъти  представителя на Канада, а по-късно на Великобритания, и го бие по точки с 5:0.

„Чудех се как не прекратиха мача. Тогава Луис беше на 20 г.

Не подозирах за таланта му и колко далеч ще стигне", спомня си Стоименов.

За съжаления следващят противник на българина е великият кубинец Теофило Стивенсон, който нокаутира боксьора ни още в първия рунд.

Вторият успех на Стоименов срещу Луис е също по точки, но не споменава къде е бил сблъсъкът.

 „Не си разменихме думи. Боксьорите сме горделиви.

По време на съвместните лагери обаче Мишо Таков (треньорът на националния отбор – тогава и сега, както и с ключова заслуга за успехите на Кобрата – б. а.) го бъзикаше за нокаутите ми", допълва Стоименов.

„Бях във върхова форма. Тогава тренирах и под ръководството на легендарния кубински треньор Еспиноза, тъй разкри още от тънкостите в бокса”, спомня си възпитаникът на покойния треньор Кирил Мацулов и на „Славия”.

Купата „Странджа” е един от най-ценните  трофеи в колекцията на Пешо-Големия

На олимпийският турнир в Сеул 1988 г. е третата реално възможност за сблъсък между Петър Стоименов и Ленъкс Люис.

В категория +91 кг обаче българинът е отстранен от представителя на Чехословакия Петер Хривняк.

Луис, който по това време се боксира за Канада, печели олимпийската титла при най-тежките в мач срещу друг бъдещ шампион при профитата Ридик Боу (САЩ).

В Сеул треньорът Николай Джелатов води 11 свои избранници.

Голямата ни гордост на олимпийския ринг е обявеният за боксьор №1 на миналия век Ивайло Маринов, спечелил златото при най-леките (48 кг). Алексндър Христов (54 кг) пък се окичва със среброто.

На съвместни лагери с Куба Петър Стоименов е играл спаринг-срещи с олимпийския шампион Роберто Баладо, който загина в автомобилна катастрофа и трикратния №1 Феликс Савон.

„По това време Савон беше много млад и го пазеха”, коментира Стоименов, който е наследил бойния дух от дядо си Ефтим Тренев.

По времена Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. той пали воденицата си в Драчево с 40 турци в нея и бяга в София.
 

Стоименов е изкушен да се пробва на професионалния ринг, но амбицията му е почти химерична предвид реалностите в социалистическия лагер.

Първата оферта е по време на юношеското първенство на Европа през 1978 г.

„Бях настроен патриотично. Обичах прекалено родината си, пък по това времето нямаше възможност да пробия на професионалния ринг, нито пък опитите ми щяха да бъдат приети добре”, връща лентата на спомените Стоименов.

През 1989 г. се пробва на Канарските острови. С партньорите му, също изявени боксьори, има договор, но ги бавят визите. Преглежда под лупа контракта и открива куп нередности.  

Адаптацията с живота след спорта е трудна. Инвестира собствени средства в порутена зала в „Захарна фабрика”. Пробва се като бизнесмен…охранител. 

Вашият коментар