Снимка: Стоян Илиев. 16 декември 2010 г. Последната снимка на Иван Славков, правена от фоторепортер на “Труд”. В Пловдив “слушатели” на Батето са спортният министър Свилен Нейков и Борислав Михайлов, президентът на БФС.
Трансферирано от в. "Дневен Труд"
Няма как в болницата Иван Славков да не е намигнал на Оная с косата. Да не е подкачил медицинската сестра. Да не се е пошегувал за последно със себе си.
Такъв бе Батето. Страхотна сплав от интелект, начетеност, настроение, самоирония. И самочувствие, с което отпускаше пиперливия си език срещу всички и срещу себе си.
Да, беше галеник на съдбата като зет на Тодор Живков. Но Славков изпъкна с размах и революционни решения още в ролята си на шеф в БНТ. И в целия му живот личеше много класа. Като национал и един от най-добрите ни ватерполисти, отрано избра спорта за своя кауза.
Всеки опит животът на Батето да бъде вкаран в рамка или описан е обречен. Няма как и няма кой да знае всичките истории, авантюри, битки, банкети, възходи и падения на Славков.
Бе приеман предимно в черно и бяло. Много хора го обичаха и много се възмущаваха от него. Но не му пукаше.
Най-големият връх бе 18-годишното му членство в Международния олимпийски комитет. Най-големият срам – изключването оттам през 2005-а след разследване със скрита камера на Би Би Си и недоказано съмнение за корупция.
При Батето нямаше средно положение – приятелство до гроб или война. Тръгна срещу американския посланик, изтърпя (и спечели!) дело за притежание на колекционерски оръжия, издържа на жесток натиск, докато беше шеф на БФС. И какво ли не още. Живот-роман. Който само той можеше да опише и го направи в мемоарите си.
И радостите, и ударите, приемаше с усмивка. Разсмиваше околните. Дразнеше дори без да иска тези, които не го харесваха. Такъв бе Батето – бохем, та дрънка. Пич до последно. Без него ще е по-скучно.
Това е Иван Славков
Роден на 11 май 1940 г. в София. Дългогодишен национал по водна топка. Дипломиран инженер, той работи като журналист във вестниците “Работническо дело” и “Труд”. От 1971-а до 1982-а е генерален директор на БНТ.
Зет на Тодор Живков.
Бил е председател на Съюза на българските филателисти, главен редактор на сп. “Българско фото” и зам.-председател на Комитета за култура и шеф на футбола в “Левски Спартак”.
Избран е за председател на Българския олимпийски комитет през 1982-а. Пет години по-късно става член на Международния олимпийски комитет. Безпрецедентно у нас съвместява ръководството на БОК и Българския футболен съюз, чийто президент е от 1995-а до 2005-а. Сдава и двата поста, след като е изключен от МОК заради корупционен скандал след разследване на Би Би Си.
През 2003 г. Иван Славков получи орден “Стара планина” за “изключителен принос в развитието на физическата култура и спорта”.
За Батето
Жени Живкова, доведена дъщеря на Славков: Бе широко скроен човек, с чувство за хумор и отдаден на хората и спорта. В този тежък момент друго не мога да кажа.
Иван Вуцов, 10 г. дясна ръка на Славков в БФС и един от най-добрите му приятели: “Вярно е! Ужас! Не мога нищо да кажа.” И се разплака по телефона.
Стефка Костадинова, председател на БОК: Много достоен човек! Името Иван Славков означава спорт. Ще ни липсва много… Видяхме се преди 2 месеца. Говорихме си за спорта, за олимпиадата в Лондон. Каза ми да не се ядосвам от нищо. Не ми е спестявал критики и съм му благодарна.
Доц. Любомир Спасов, директор на столичната университетска болница “Лозенец”: Иван Славков си отиде в 13 ч вчера след тежко и продължително боледуване. Той постъпи в болницата преди повече от месец. Отиде си емблематична за българите личност.
Георги Гълов, хуморист и съавтор на автобиографичната книга “Иван Славков – Батето”, издадена от КК “Труд”: При една от нашите срещи го запитах: “Как така вървиш напред толкова години, без да кажеш нито една лоша дума за никого?” Той ми отговори: “Ако можеш – направи добро, ако не, отминавай!”
Имаше усмивка за всички. И за всичко!
Поклон.
Великите му лафове
Не се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство – нали баща й е от Правец.
Като се връщам назад в спомените – тръгнах от физкултурата, минах през културата и пак се върнах във физкултурата (като Доктор хонорис кауза на НСА).
Като стана президент, парламентът ще се състои само от мен и още един. Няма да харчим пари. Ще има само един стол и той ще бъде с дистанционно.
Обяснявам на чужденците, че в България “луда крава” няма. Те ме питат как така няма. Викам: “Ми няма. В България останаха шест крави и аз ги зная поименно…”
Ходи ми се в Щатите, колкото на американския посланик му се ходи в Лиляче, Врачанско.
Не знам къде е Бен Ладен. Днес не ми се е обаждал, май е забравил.
България винаги е плакала някой да я оправи. Голям брат, голям братовчед… И ни оправят, ама те винаги са отзад.
Моят тъст беше по-дълго цар, отколкото Симеон. Значи аз трябва да съм му наследник.
Когато казах “куци коне”, бях много прав. Купуваме осморазредни футболисти от чужбина…
Защо да залагам на мачовете, когато ми носят парите на ръка.
Ще проверя съдиите и ако вземат рушвети, ще им наредя да делят с мен.
Добре съм, щом осъмнах.
Какви кметски избори? Аз ще се кандидатирам за президент! Покрай моя тъст прекарах доста време в президентството, свикнал съм с обстановката и няма да имам нужда от аклиматизация.
Вие защо си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав винпром имате за ракия и вино, а си трошите краката с топката. (Към отбора на “Поморие”).
От следващата година всички в БОК ще се движим с помощта на лодка с платна. Ще се наложи доста да подухате.
Американизирането ще убие олимпиадите. Дори класирането по медали си направиха по свой начин, за да бъдат по-напред.
Бакърджиев бутна мавзолея, а аз като стана кмет на София, ще бутна всичко. Ще оставя само моята къща и един стадион да си гледам мачове на спокойствие.
Ще се консултираме с психоаналитици, за да преценим има ли нужда от промени в националния отбор.
В България 450 футболни клуба и само четири от тях са професионални. Спокойно ще минем без тях. Да се махат професионалистите.
Писна ми от конгреси… Няма за какво да се събираме пак. Нали знаете, че като има конгреси, обикновено ги печеля.
Както може съдебната система да търпи съдии, които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет.
Животът е 90 на сто живуркане, 5 на сто борба и 5 на сто самоубийство. Аз съм християнин. Не съм вярващ.
Махаше ми се оттам (БФС) и затова допуснах да загубя изборите на конгреса. Още повече системата на гласуване бе такава, че всеки знаеше кой за кого гласува и ако исках да остана, можех да се преборя. Нямах и пари да си платя.
Мен ме направиха велик глупостите, които приказвам.
Реферите трябва да ги извеждаме с бронетранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени.
Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма.