Една от малкото области, в които България може да бъде наречена безспорна сила, при това в исторически план, е плувният маратон. И то не само заради постиженията на Петър Стойчев -11-кратен носител на Световната купа, планетарен и европейски шампион, рекордьор в преплуването на Ламанша.
Заради Димитър Петров-Мутата, който първи вдигна трофея. Заради треньора му Васил Стоянов, преплувал два пъти по цялата дължина Дунав.
Заради Добри Динев, поставил 6 уникални стандарта за „Книгата на рекордите на Гинес”. И заради много други.
BGswim.com хвърля бегли щрихи към потрета на един от най-нестандартните от тях – Васил Стоянов. В момента той е треньор в „Славия”. Помага и на петобойците.
Васил Стоянов не обича да говори за себе си, въпреки че историите му са за многотомник от легенди. Маха отсечено с яката си лапа: „Какво да разправям, минали работи. Никой не се вълнува от плуване, та за маратонското ли?!”
Но за запознатите той е супермаратонецът от средата на 80-те години на миналия век. Същият, който два пъти преплува Дунава по течението.
Столичанинът измина 2400-те км по реката, стартирайки от началото й в Шварцвалд. При първото си водно приключение Стоянов финишира в Силистра.
При второто достигна и до Черно море, като приключи плувната си одисея в Солина.
Преди това Стоянов направи и две уникални дълги плувания в басейна. През 1983-та на столичния басейн „Спартак” изкара 36 часа във водата, като за това време измина 108 км на кроул.
Дава наставления на Мириона Моева за 24-часовия й рекорд.
В част от времето плува рамо до рамо с Добри Динев, който пък прави тогава първия си рекорд – на 40 км съчетано плуване.
Васко има фиксирани и 78 км кроул за 24 часа в 25-метровия басейн „Красна поляна”.
После помогна на Димитър Петров-Мутата да спечели Световната купа през 1996 г., на Мириона Моева да направи рекордно 24-часово плуване, на най-добрия ни петобоец – Цанко Хантов да стигне до бронз от планетарно първенство, а сега на Благой Димитров.
Обучава малчуганите в басейна на гимназията „Хенри Форд”, известна на софиянци просто като „Вилхем Пик”.
Не загърби плуването дори когато двама изроди му пукнаха черепа с пистолет, за да го ограбят. „Каква операция, утре съм на тренировка!”, изрепчил се на главния хирург в „Пирогов”.
Чутовният характер на Васко Стоянов е улови през 1983 г. покойният журналист Александър Бойнов за емблематичния седмичник „Старт”.
„Васко Стоянов! Наблюдавах го в Созопол на автобусната спирка. Хората се блъскаха, разярени като пречеха на слизащите, а той стоеше встрани и ги гледаше с почуда. Така и не се качи в автобуса за Бургас, а тръгна към пристанището да чака корабчето.
Винаги съм се питал откъде в този свит, именно свит, а не само скромен мъж, се намират такива огромни физически и морални сили, за да издържа на невероятното напрежение в своя спорт. Когато поставяше световни рекорди на маратонското плуване в басейни, когато го аплодираха, едва ли хората знаеха, че този изключителен плувец, решил сам да се справи с всичко, бе продал костюма си, за да си набави витамини… Знаеше ли дали ще го разберат? Та и досега се намират люде, които гледат на тази му любов като на лудост..
Нека да е лудост! Нека повече да има такива хора, които скромно без фанфари вършат благородното си дело! А това, което върши Васко Стоянов никак не е малко. Дори само заради това, че на много места името му е познато. И то не само на любителите на спорта, а и на хора с големи научни интереси.
Когато Васко Стоянов тръгна от извора на Дунав към устието на своя 2475-километров път, той отново тръгна да поставя рекорд.
Когато мръзнеше с часове в ледената вода и когато по-късно, както казваше „страх ме бе да не получа топлинен удар от слънцето” в долната част на Дунава, когато придружаващата го лодка се провираше между корабите, а и дори трябваше да се състезава с тях при преминаването на шлюзовете, когато дори губеше ръкавите на реката, всичко това предизвикваше възхита и учудване, придружаващите го журналисти и лекарски екипи, които изследваха неговото състояние.
И създаваше твърде голям интерес, дори и специфичен търговски интерес към българската минерална вода, българските нектари и плодови сокове, към българския пчелен мед. Защото когато преди години плува във Франция, той бе забелязал нещо, което избягва обикновено погледът на хората, тръгнали с чисто спортни интереси.
Забелязал, че плуването му там се използва за реклама на френските стоки… И тогава се зароди идеята, че би могъл да помогне и на чудесните, но кой знае защо слабо рекламирани български минерални води и други стоки да придобият по-голяма популярност в Европа. И го постигна!
Лекарските екипи и във ФРГ, и в Австрия, и в Югославия установиха чудесни хранителни, възстановяващи и тонизиращи качества на тези продукти.
А и успешният финал на Васко Стоянов го доказа!
От участниците на гребния поход по Дунава ТИД научихме и нещо друго. Иван Коняров, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация”, разказа каква голяма реклама е направил нашият плувец на България. Току-що завършил изморителния си маратон в една студена и бурна нощ, Стоянов се втурнал към най-големия си рекорд в това рекордно плуване.
В бушуващата стихия на реката се преобърнала ветроходната яхта и Васко Стоянов спасил трима души. Когато пристигнали спасителите, за тях нямало работа.”
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата „Плуване & Водна топка“, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.