Наскоро Министерството на физическото възпитание и спорта (МФВС) публикува Проектонаредба за професионалната правоспособност и квалификацията на кадрите. Проектодокументът регламентира организацията и управлението на трудовата дейност на треньорските кадри от всички равнища в Република България, които извършват обучението и тренировките в системата на физическото възпитание и спорта, както и предоставянето на спортни услуги. Замисълът на Проектонаредбата е да въведе регулация, ред и дисциплина в хаотичния ландшафт на съвременния български спорт и по-специално в сферата на спортно-педагогическите кадри. Това, разбира се, заслужава само адмирации. Целите, формулирани в Проектонаредбата, дори са прекалено амбициозни и надали ще могат да бъдат изпълнени изцяло. Проявява се илюзията на правника, който смята, че в един юридически акт могат да бъдат обхванати и вкарани в калъп многообразните и противоречиви обществени отношения.
Ключовите моменти в Проектонаредбата не са много на брой.
І. Първият е свързан с длъжностите при спортно-педагогическите кадри.
Предложени са пет длъжности: 1. Инструктор; 2. Помощник треньор; 3. Треньор; 4. Старши треньор; 5. Старши треньор на национален отбор. Струва ни се, че изискванията за инструктор са завишени, а тези за старши треньор на национален отбор са занижени. Едно е да си редник, а съвсем друго – генерал.
В плувните спортове например има хиляди, които могат да бъдат инструктори, а старши треньор на националния отбор може да бъде само един. Съотношението е приблизително 7 500 към 1. Удачно е въвеждането на длъжността помощник инструктор, която да може да се заема без изискване за трудов стаж и завършена треньорска школа по акредитирана учебна програма – достатъчно е само да си упражнявал съответния вид спорт и да имаш средно образование, а в региони забравени от Бога, дори основно. Да не забравяме, че българите са умираща нация, имаме вече цели области напълно обезлюдени, а грамотността и образоваността на населението катастрофално спаднаха. По селата и паланките никога няма да отиде някой дори със средно образование да учи децата на спорт.
Да бъдеш старши треньорът на национален отбор е изключителна отговорност. Тук изискванията трябва да са много големи и да важи библейския принцип – много позвани, малко избрани (всъщност един). Предложените най-малко 10 години трудов стаж като треньор или 3 години стаж като старши треньор ни се струват кратък срок. Трябва да бъдат вписани и други условия – например владеене на английски език (проверка чрез изпит и независим оценител) и компютърна грамотност (проверка чрез изпит и независим оценител).
Много спорно е и положението, че за всички длъжности (без инструктор) лицето трябва да има завършено висше образование по физическо възпитание и спорт със специалност по съответния вид спорт. За да не бъдем обвинени в пристрастност давам пример със самия мен, тъй като никога няма да стана треньор по плуване, нито имам каквото и да е било желание за това. Нашата скромна особа е бакалавър по философия, магистър по психология и доктор по икономика и управление. Занимавам се с плуване от 1974 г. до наши дни (37 години) и съм държавен и балкански шампион по плуване за младежи. Генерален секретар съм на Асоциацията на българските плувци и главен редактор на най-популярната медия за водни спортове в България. Написал съм няколко книги за плуване и над 1000 статии. Според Проектонаредбата обаче нямам право да бъда дори помощник треньор по плуване защото не съм завършил висше образование по физическо възпитание и спорт със специалност по плуване. Вие преценете разумно ли е това и ще помогне ли то на българския спорт изпаднал в тежка кадрова, морална, финансова и институционална криза.
ІІ. Вторият ключов момент е за трудово-правните отношения между треньорските кадри и спортните организации.
Според Проектонаредбата тези отношения се определят чрез сключване на индивидуален или колективен трудов договор за период от един олимпийски цикъл (4 години), в който точно се формулират взаимните задължения на двете договарящи страни.
Ако за старши треньора на национален отбор предложеният четиригодишен срок на трудовия договор е оправдан и резонен, то за другите длъжности не е. Всъщност първи ще ревнат работодателите – българските спортни клубове и спортни организации. За тях четиригодишният период е огромен срок. Ами ако треньорът се окаже некадърник, пияница или са му слаби ангелите? Четиригодишният договор обаче ще го пази и клубът трябва най-малкото да му изплати неустойка. Четиригодишният срок трябва да важи само за длъжността старши треньор на национален отбор, а за всички други длъжности да се определя на пазарен принцип и напълно свободно чрез пряко договаряне.
ІІІ. Третият ключов момент е за правата и задълженията.
Известно е, че българите като правило наблягат на правата, а не на задълженията. Най-добре е, когато има баланс между права и задължения. В Проектонаредбата обаче такъв баланс, по наше мнение, не съществува. Има разписани големи и тежки отговорности (някои от тях като че ли взети направо от късната епоха на живковизма), а правата не са в унисон с тях.
От една страна, спортно-педагогическите кадри ако са „майстори на спорта” получават допълнително възнаграждение върху основната си заплата 10 (десет) лева (право). От друга страна, от тях се изисква в трудовата си дейност да проявяват висока професионална компетенция и творчество, организираност, деловитост, инициативност, дисциплина, пълноценно да участвуват в ръководството и провеждането на ефективен учебно тренировъчен и възпитателен процес, съобразен с научните достижения, технически прогрес и постоянно изменящи се условия (задължение). Също така те трябва да бъдат непримирими към неспортсменските постъпки и прояви, като криворазбрани клубни интереси, егоизъм, корупция и кариеризъм несъвместими с демократичните основи на спортния морал (задължение). Кой обаче определя какво е криворазбран клубен интерес или егоизъм? Моралните категории по принцип са релативни. Ако даден старши треньор предложи настоятелно трима свои плувци за лагер на националния отбор, но те не са чак толкова добри в момента, но могат да станат шампиони в бъдеще, това криворазбран плувен интерес ли е или клубен патриотизъм и далновидност?