Олимпийските медали са бленувания връх във всяка спортна кариера. Но не са единични случаите, в които спечеленото отличие спира да блести.
От октомври 1968 г. до април 2017 г. са отнети общо 136 медала от Олимпийски игри. 9 от тях все още са вакантни. Огромна част от дисквалификациите са в XXI век, което е резултат на непрекъснатата работа по прецизирането на машините, обработващи допинг пробите, както и на все по-затягащите се мерки срещу употребата на забранени вещества от всички спортни организации. Най-много медали са взети от първоначално спечелилите ги в леката атлетика – 48, сред които 21 златни. Във вдигането на тежести броят е приблизително същия – 46, включително 12 златни. Държавата анти-рекордьор е Русия с 36 отнети отличия. След като Световната антидопингова агенция (УАДА) въведе повторния анализ на стари проби (съхранявани до десет години) има бум на положителни проби след първоначално обявени за отрицателни. В последните две годни от МОК и УАДА „отвориха” отново близо 1000 проби от Игрите в Пекин 2008 и Лондон 2012, които доведоха до анулиране на класирането на 65 медалисти.
Причината за отнемането на 136-те медали е предимно допингът. Изключение правят случаите на съвсем малко спортисти.
А единият от тях е още от 1913 г., когато американецът с индиански произход Джим Торп трябва да върне олимпийските медали от лекоатлетическите дисциплини петобой и десетобой от Игрите, провели се предходната година, в Стокхолм. По това време действа закона за аматьорския спорт. А в началото на 1913 г. вестниците в САЩ излизат с разкрития, че Торп е професионален бейзболист. Универсалният спортист, тренирал още американски футбол, лакрос и класически танци, не успял да докаже невинността си. 29 г. след смъртта му – през 1982 г. МОК върна медалите на неговите деца, които дълго време спориха къде да ги съхранят. В крайна сметка са откраднати от музей.
Неуважение
Ибрахим Самадов спечели бронз за Обединения отбор на разпадналия се СССР във вдигането на тежести в Барселона 1992. Той записа резултат равен на този на първите двама в класирането. Самадов обаче се смъкна до третата позиция заради 0.5 кг по тежкото си лично тегло. По време на церемонията по награждаване тежкоатлетът хвърли медала си и напуска подиума. От МОК веднага декласираха Самадов и само последвалото му извинение го спаси от доживотна забрана да участва на Олимпийски игри.
Бронзовият медал в категорият до 82.5 кг е един от вакантните, след като не е 
върнат на Самадов, нито е присъден на четвъртия – Чон Чол-Хо.
В по-новата история на Игрите има подобна скандална ситуация. Роденият в Армения швед Ара Абрахамиан не се съгласи със съдийско решение в полуфинала на категория до 84 кг в класическия стил на борбата по време на Олимпийските игри в Пекин 2008. Ара, олимпийски вицешампион от Атина 2004 и двукратен световен шампион, не достигна до финала, но спечели бронз. По време на награждаването той поздрави конкурентите си, постави отличието си в центъра на тепиха и си тръгна от церемонията преди тя да е завършила. МОК отне медала, а след отказа на Абрахамиан да се извини за поведението си, той получи и забрана да участва на олимпийския тепих.
Забраните
От 1968 г. МОК започва да наказва употребата на допинг. Първият провинен със забранен препарат на Олимпийски игри е Ханс-Гуннар Лилйенвал. Шведът пийнал две бири, за да отпусне нервите си преди стрелбата в състезанието на модерния петобой на Игрите в Мексико 1968. Но етанолът „лъсна” в теста му и освен наказанието беше декласиран заедно с шведския тим от отборната надпревара и върнаха бронзовите си медали.
В момента УАДА разрешава на някои спортисти да употребяват забранени препарати, ако докажат, че им се налага да ги приемат заради заболяване. Преди обаче тази вратичка да се отвори болният от астма плувецът Рик Демонт (САЩ) стана олимпийски шампион на 400 м свободен стил в Мюнхен през 1972 г. Ефедрин в пробата му след състезанието му отне златото. Преди Игрите Демонт многократно деклариал в САЩ, че му се налага да използва препарата заради астмата, която лекува. Олимпийският комитет на САЩ обаче не съгласували с лекарската комисия на МОК. През 2001 г. Демонт призна, че е използвана неправилно медицинска информация и призова МОК да възстанови медала му. До днес обаче няма промяна в класирането.
Звезда в затвора
След 2000 г. е бумът на наказанията за допинг нарушения. Един от най-шумните скандали доведе до анулиране на постиженията на звездата на световния спринт Марион Джоунс (САЩ). Тя призна, че е употребявала стероиди между септември 2000 и юли 2001 г., както и че е излъгала федералните през ноември 2003 г. Петте олимпийски медала на Джоунс от Олимпиадата в Сидни бяха отнети. Освен всичко това Джоунс прекара шест седмици в строг тъмничен затвор заради лъжесвидетелстване. А 17 г. след Игрите в Сидни златна медалистка на 100 м няма. След декласирането от първото място на Марион Джоунс отличието не беше присъдено на втората финиширала Екатерини Тану (Гър). Гъркинята също се замеси в допинг скандал и по решение на МОК върна сребърния си медал от Сидни, но няма да получи злато. В статистиката обаче Тану е посочена като първа.
Болт върна медал
Юсейн Болт ще трябва да се прости с титлата на 4х100 м от Игрите в Пекин 2008 и с уникалното постижение от троен требъл от Олимпиади. Вината е на съотборника му Неста Картър, който е наказан с анулиране на постиженията му от Пекин заради положителна допинг проба. Това означава, че щафетата на 4х100 м на Ямайка е дисквалифицирана. В момента Картър обжалва наказанието си пред Арбитражния спортен съд. А Болт вече върна един от деветте си олимпийски медала.
„Жалко, че ми се наложи да връщам един от своите медали, но аз вече го предадох в МОК, както е по правилата на олимпийския комитет. Разочарован съм, но моята репутация е чиста”, казва Болт.
Български скандали
Българската следа е в няколко олимпийски скандала заради допинг. Те са свързани със спорта, донесъл ни и много радост, вдигането на тежести. На три Олимпиади отборът ни напуска подиума с наведена глава след разкрития на забранени вещества в пробите на медалисти. Отличията си губят Валентин Христов и Благой Благоев (Монреал 1976), Митко Гръблев и Ангел Генчев (Сеул 1988), както и Изабела Рифатова-Драгнева, Иван Иванов, Севдалин Минчев (Сидни 2000).
Милка Манева чака сребро
Милка Манева е сред щастливките от поредицата допинг скандали при повторен тест от Игрите в Лондон. Вече прекратилата спортната си кариера във вдигането на тежести родопчанка се промъкна до олимпийско откличие след поредица от положителни тестове на конкурентките й. През миналата седмица от МОК официално декласираха рускинята Светлана Царукаева.
Първоначално българката зае пето място в категория до 63 кг, но след това последователно бяха декласирани шампионката Мая Манези (Каз), сребърната медалистка Царукаева и четвъртата Сибел Шимшек (Тур). Така златото отива при Кристин Жирар (Кан), среброто при Манева, а бронзът – при Луис Акоста (Мекс).
Още няколко официални процедури трябва да изчака Манева, за да вземе сребърния медал в ръцете си.
Материалът е публикуван в списание „Икономист”
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.