Първи български плувен сайт празнува десет годишен юбилей!

 

Първи български плувен сайт (ПБПС) става утре (8 юни 2012 г.) на десет години. Роди се в краен софийски квартал, а собствеността му бе една дискета. Имаше обаче най-важното – идея, цел и воля. Тогава един-двама бяха чували за него, а днес го знаят по целия свят. За юбилея ни поздравиха най-големите в нашия бранш – от Европа (Swim Star Web Portal) и от света (Swimming World Magazine). Само по себе си казващо много, защото най-трудно се получава признание от твоите среди – обущари за обущар, учени за учен, плувци за плувец, медии за медия.  

 

Никой не вярваше, че ще оцелеем. Всъщност ПБПС се наложи защото се прави от  български плувци (и то най-твърдоглавите – шопите). За българските плувци няма невъзможни неща. Ще обърнем земята, ще минем през огън и вода, ще ядем пръст и камъни, но ще постигнем мечтите си.       

 

ПБПС е общо дело. Много хора му помагаха, много хора му помагат, много хора ще му помагат. Специални благодарности на нашия голям приятел и бележит балкански плувен ентусиаст Горан Рашула (Белград), който заедно с екипа на Swim Star Web Portal (най-популярната плувна Интернет медия в Европа) много ни съдейства в първите, най-трудни години от живота на ПБПС, когато вероятността да загине бе много голяма.   

 

Никога няма да забравим и помощта и съдействието на Николай Кръстев (София), Василен Димитров (София), Николай Николов (София), Игор Количев-баща (София), Бранимир Попов (София), Жорж Станкович (София), Бони Цонков (София), Цветан Пешлеевски (София), Петър Стойчев (София), Цветан Йорданов (София), Антон Михайлов (София), Калина Йорданова (София), Асен Спиридонов (София), Василена Матакева (София), Никола Стойнов (София), Евгени Цеков (София), Делян Господинов (София), Максим Станишев (София), Зинаида Кононова (София), Марина Гордеева (София), Петя Миладинова (София), Николай Христов (София), Николай Миленков (София), Румен Атанасов (Пловдив), Кръстю Морев (Пловдив), Чавдар Янев (Пловдив), Славяна Раденкова (Пловдив), д-р Никола Шопов (Варна), Виктория Димитрова (Варна), Георгия Кадоглу (Варна), Димитър Котоманов (Варна), Станчо Велков (Варна), Атанас Георгиев (Варна), Валентин Милков (Варна), Иван Алексиев (Варна), Владимир Върбанов (Варна), Ивелин Иванов (Добрич), Янчо Стойчев (Бургас), Мария Чалъкова (Бургас), Eкатерина Николова (Благоевград), Светослав Похлупков (Якоруда), Петко Главинов (Велинград), Йорданка Пенина (Велинград), Атанас Атанасов (Сандански), Николай Вакареев (Сандански), Красимир Енчев (Германия), Далия Спасова (САЩ), Мая Николова (САЩ), д-р Андрей Манов (САЩ), Иван Киров (САЩ), Трифон Марчовски (Канада), Константин Данаилов (Канада), Валери Минков (Австрия), Бистра Господинова (Хърватия), Петър Георгиев (Гърция), Дияна Копринкова (Австралия), Панчо Гюрков (Франция), Хенри Купрашвили (Грузия), Виктор Канзуров (БЮР Македония), Нихал Йозерган (Турция), Бесмир Ходжа (Албания), Мария Тураки (Гърция), Кармен Буначу (Румъния), Валтер Болонани (Италия), Александър Петряев (Русия).

 

Благодарим от сърце на нашите лоялни читатели, които всеки ден тракат по клавиатурите уеб-адреса bgswim.info и са му верни вече една декада. Всъщност сайтът е направен именно за тях. Без тях ние сме нищо. ПБПС е медия от плувци – за плувци.  

 

 

Най-големият символен капитал на ПБПС е неговото първопроходчество – той е  първата българска изцяло плувна медия в историята. Безпогрешно и спонтанно е разпознаван като Първия и талази от хора го знаят като сайта на плувците. Да бъдеш първи е изключителна чест, но и крайно тежка отговорност. Всеки те гледа, всеки те слуша, всеки те чете, всеки те коментира. Винаги си на топа на устата защото сме най-мощният глас на българското спортно плуване. Преди срамежлив шепот, днес авторитетен глас ехтящ по земното кълбо.     

 

Иначе най-значимите му постижения са пет.

 

1. Тази медия създаде, формира и налага силно чувство за българска плувна общност. Тя не разделя и не противопоставя, а обединява и приобщава в името на общобългарския плувен идеал и непреходните български плувни ценности.

 

2. Българските плувни хора са чудовищно и безмерно апатични, когато става дума за осведомяване и плувна пропаганда (дори някои не знаят значението на тази дума). В огромната си част те не разбират огромното значение на медиите, като смятат, че някой друг трябва да информира за самите тях, а те трябва да седят отстрани със скръстени ръце. Колосална, фундаментална грешка, която ПБПС е на път да преодолее.

 

Българите по принцип се задвижват за каквото и да е било само ако имат личен интерес – не са хора на идеалистичните дела като американци и руснаци например. Още гениалният писател Йордан Йовков го е написал черно на бяло в „Песента на колелетата”. Героят му Сали Яшар е прочут майстор на каруци от Али Анифе (някъде в Лудогорието), който прави себапи – т.е. нещо ей-така напълно даром за другите, но той не е българин, а турчин, или турски циганин.

 

3. За първи път ПБПС пречупи негативната столетна традиция българските плувни спортове, и най-вече спортното плуване, да остават встрани от основния информационен поток. Днес медията е от мейн-стрийма и една от най-популярните електронни спортни медии в България изобщо – истински коперникански преврат.    

 

4. ПБПС е популярен и в странство. Четен е основно на Балканите (най-вече в Сърбия, БЮР Македония, Турция, Гърция) и е известен в САЩ, Италия, Франция, Германия и Русия.

 

5. ПБПС (16000 импресии на ден) повлече крак и стана катализатор за изграждането на Българска плувна информационна мрежа – списание „Плуване&Водна топка” (2000 броя тираж на брой), група на списанието във „Фейсбук” (1430 участника) и Туитър канал @BgAquatics (10 последователи). Няма друг такъв спорт по българските земи (от индивидуалните), който може да се похвали с такова нещо. Създадохме мощна информационна плувна мрежа с различни информационни канали и ниши. Това е най-голямото ни постижение и то ще бъде отразено накратко в специализираните учебници и вероятно изучавано след години. На ред са плувната телевизия и плувното радио.  

 

 

ПБПС има и неуспехи. Те са много, а някои от тях значими.

 

Не съумя да активизира, мобилизира и приобщи многобройната българска плувна диаспора живееща извън България, като излъчи от нея плувни кореспонденти и анализатори от различните страни. Отново се прояви прословутото нищо неправене на българските плувци в пропагандата на техния, а не на нечий друг живот. Иначе на приказки и хвалби (кой каква къща имал, какви коли карал, децата му къде учели, колко пари бил спечелил – кой се интересува изобщо от това) не можеш ги наддума. За помощ (не пари и услуги) – не ги търси.  

 

За летата на съществуването си не можа да намери хора, които да са в състояние да напишат дузина смислени изречения три-четири пъти годишно за скоковете във вода, синхронното плуване и плуването в открити води. Сърдят се, че никой не пише за тях, а самите те не са в състояние да го направят. Да си се сърдят. Имаше една приказка за сърдит Петко и някаква торбичка.

 

При плуването пък има друг проблем – масите напират и всеки иска именно ние да пишем за тях. Да де, ама в България има над хиляда по-големи медии. Може да пробвате и с тях.  

 

 

Десет години не са малък срок за една спортна медия. За велик, народен и вечен спорт като плуването десет години обаче са нищо. Докъде ли ще стигне Първи български плувен сайт в своята иднина? Надяваме се – още по-далеч. Плуването, както всички знаем, е безкраят…

 

Вдъхновихме хиляди наши млади последователи. Който живее в сърцата и умовете на младежта няма защо да се притеснява за бъдещето. Открихме и вече подготвихмe нашите наследници, които ще поемат по трънливия ни, неблагодарен, безпаричен, ядовит и лъкатушен път. Не е далеч денят, когато ще умрем. Ще ни заровят в земята обаче спокойни, защото намерихме и обучихме тези, които ще поемат щафетата от ръцете ни. Те пък ще обучат и запалят искрата в душите на следващите. И отново, и отново, и отново… Ние изпълнихме своя дълг към спорта на сърцата си и дадохме началния тласък. Учениците, сигурни сме, ще надминат своите учители.

 

Боже, пази Първи български плувен сайт и българските водни спортове!