Първи български плувен сайт става на 9 години

 

Първи български плувен сайт (ПБПС) на 8 юни т.г. става на 9 години. Ако ни запитат как с една дума можем да опишем същността на тази самобитна и уникална българска спортна медия, то веднага отговаряме – чудо. Да, Първи български плувен сайт е чудо. Той започна буквално от нулата – с една жълта дискета „фирмена собственост”, с разбрицан служебен компютър, без никакви пари, с един-двама посетители в делнични дни, а в събота и неделя – нито един. Всички смятаха ентусиаста, който го списва за отнесен, други даже за напълно луд и открито му се подиграваха: „Ти пък кой си?”; „От плуване в България никой не се интересува!”. Последното всъщност е една от най-големите глупости, която някога сме чували, но признаваме, че ни вбесяваше и пълнеше душата с вселенска ярост. Една от причините да създадем сайта бе за да можем да докажем, че към българските плувни спортове (най-вече плуването) има голям, постоянен и ежедневен интерес, с бизнес приложение. Е, доказахме го, по всички правила и критерии – научни, маркетингови, демоскопски, финансови, търговски. Днес екипът на сайта се състои от едни от най-добрите спортни професионалисти у нас по плувни спортове, започна да се самоиздържа, има дни с 10.000 щракания (хита) върху него, чете се освен у нас и в БЮР Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Гърция, Румъния, Турция, Италия, Германия и САЩ. Ентусиастът комай стана известен по целите Балкани и никой повече не му се подиграва. Чуват се съвсем други изрази: „Много ви моля, може ли да напишете за…”; “I’d like you to consult me about swimming in Bulgaria and the Balkans”.

 

Да, Първи български плувен сайт несъмнено е чудо. Но не е ли цялото българско спортно плуване чудо? Та ние, българите, сме типичен сухоземен народ, за нас морето е дърво без корен, нещо повече, безбрежната водна шир направо ни плаши. Обоснова го още преди 80 години проф. Атанас Иширков. Ние преди стотина години дори строяхме къщите си край морето обърнати наопаки, с изглед и прозорци към вътрешните дворове. Шопските войнишки полкове, когато достигат талазите на Бяло море (Егей) по време на Балканските войни, масово са изумени: „Е, па тоа, се вода ли е?! Нечеме да улазиме у водата!” Въпреки това, българските плувци направиха чудеса в спортното плуване. Спомнете си за чутовния администратор Теньо Георгиев (София), гений на плувния мениджмънт, аполонът Атанас (Буби) Гинчев (София), любимеца на тълпите, непрежалимият плувец Юлиян Русев (Варна), не реализирал докрай потенциала си, първата олимпийска медалистка в плуването Тони Френкева (Смолян), вечно пренебрегвана, златната олимпийска медалистка Таня Богомилова (София), позната на всички, изникналия от нищото, Георги Михалев (Бургас), днес тотално забравен, родопският исполин Петър Стойчев (Момчилград), царот на Охридското езеро. И те са чудо.

 

В наши дни ПБПС е общо дело. Продукт е на свръхсимволната икономика и на вездесъщия виртуален свят. Известен е популярно като медията на плувците. Стотици хора, като тръгват да обясняват адреса на сайта в Интернет не го изговорят буква по буква, а просто казват: „Виж в сайта на плувците”. Да, ние сме сайтът на българските плувци и се гордеем с това. Ние сме авторитетният глас на Асоциацията на българските плувци и най-мощният медиен глас на българското спортно плуване изобщо. Изпълняваме ясна и недвусмислена обществена задача и безпрекословно защитаваме интересите на нашите. Преди нас нямаше никой – трябваше да се молим на някакви хора, които бяха оглупели от денонощно наблюдаване на играта ритане на топка – да пуснат 2-3 изречения, които като правило объркваха, за нашите плувни великани. Българските водняци всъщност бяха лишени от медийни инструменти, поставени в тяхна услуга, което си беше жива дискриминация. Днес, Слава Богу, на никого не се молим, а си пишем на воля. От плувни и водни спортове в България и българските общности в странство се интересуват два милиона човека и ние сме тяхната най-посещавана медийна платформа.

 

Ако бъдем честни обаче нищо нямаше да се получи ако не съществуваше Интернет с неговата вездесъща, умопомрачителна и всепроникваща мощ. Интернет е сравним с откриването на книгопечатането, даже вероятно е още по-велико човешко изобретение, защото поизравни възможностите на хората от финансова гледна точка за правене на медии и разпространение на информация – той е израз на Божията справедливост. Не е морално само този, който има пари, да може да има медия, а и парите като правило не са у най-умните. Интернет сложи завинаги край на този анахронизъм. За „нормална” медия трябват няколко милиона суха пара в „буркан банк” и още толкова в банка, чупки в кръста към силните на деня, съобразяване с куп регулации и алчни бюрократи, които преди да си отвориш устата да ги попиташ нещо, втренчено те гледат в ръцете дали няма да падне „кьораво”. Съвсем различна е Интернет медията – стигат и 7-8000 лева за начало, не трябва да даваш никому рушвет, а регулациите са съвсем поносими. Знае се, че хората с кинтите по принцип не си падат много по медийно спортно разнообразие – за тях идеалът е да се гледа по 24 часа футбол, да блъскат реклами на продукти-сурогати, от които ти се повдига, после други хитреци да ни ги пробутват на безбожни цени и като резултат – продължаване промиването на мозъци. Да де, ама ние не се интересуваме от футбол, никак даже, а от плуване. Водата е нашият свят, живот и съдба. Сайтът повлече крак и след него на бял свят се появи, оцеля и закрепна единственото българско списание за водни спортове „Плуване & Водна топка”, което също вече се утвърди на пъстрата медийна спортна сергия. Българската плувна телевизия също няма да се забави много – 2 милиона потребители я искат. Сайтът, списанието, групата на списанието във Фейсбук органично се вписаха в медийния микс на Асоциацията на българските плувци.           

 

Благодарим на всички, които ни помагаха. Не можем да ги изброим всички поименно защото са твърде много, а и рискуваме да пропуснем някого. Господ също е видял помощта им, за Него няма нищо скрито и ръката Му, в крайна сметка, отдава всекиму заслуженото. Благодарността ни е искрена и от сърце. Все пак да кажем най-важните. На първо място да споменем нашите приятели от Сърбия и специално г-н Горан Рашула, най-добрият специалист по медийна плувна политика и маркетинг от региона на Югоизточна и Централна Европа, а може би и в цяла Европа. Благодарим сърдечно на Николай Кръстев и Василен Димитров, чиито безкористни и огромни усилия рязко повишиха качеството на сайта и го направиха наистина професионален. Най-вече благодарим на нашите читатели. Прекрасно знаем, че ръцете, които тракат по хилядите клавиатури уеб адреса www.bulswim.info – това са наши, български плувни ръце, а в гръдта на взиращите се в компютърните екрани туптят наши, горещи, български плувни сърца.

 

Споделяме обща любов и общ интерес – великият спорт наречен плуване. Истински народен спорт, в пълния смисъл на тази дума. Плуването е най-социалният и най-полезният спорт на планетата земя. Няма втори спорт като плуването – пригоден за пеленаче, здравеняк и старец, за здрав, болнав и инвалид, за психично здрав и за психично нездрав, за богат и беден, за мъж и жена, за българин, американец, китаец, египтянин, австралиец, за бял, жълт и черен, за християнин, мюсюлманин, евреин и будист. Най-величественият спорт на планетата земя. Спорт така важен, нужен и полезен за нашата велика и горда нация. Любовта към българското плуване и страстта към българските плувни спортове ще ни свързват и занапред, приятели. Бъдете и за в бъдеще с нас. Ние ви дадохме нашата страст, вие ни дайте вашата вярност.

 

Честит девети рожден ден, Първи български плувен сайт! Боже, пази го!      

П.П. Благодарим на всички, които започнаха да ни поздравяват с годишнината на нашата медия!