Доктор Джеймс Каунсилман е институция в плуването. Създателят на прословутата методика в Университета на Индиана, чийто най-велик продукт е Марк Шпиц, бе пътеводна светлина за българските треньори в продължение на повече от 50 години. Учебниците му в превод от руски се намират в шкафчето на почти всеки спец. Именно по диаграмите с кадри на Марк Шпиц през 70-те, 80-те и дори 90-те години на миналия век учеха на правилно плуване българчета.
„Има два начина за подготовка. Първият е този, който ви показва Каунсилман. Другият е неправилният“, обичаше да казва с намигване Доктора, който бе старши треньор на американския отбор на четири олимпиади – от Токио 1964 г. до Монреал 1976 г.
Прочетете неговите съвети към треньорите как да направят по-уверени своите възпитаници.
Ако плувецът приема това твърдение за даденост, то аз действително мога да му помогна да разкрие напълно своите потенциални възможности в спорта.
За да може плувецът да постигне високи резултати на големи състезания, трябва да вярва в треньора си, в предложената от треньора програма за тренировки, а също и в своята физическа и психическа готовност за състезания.
Плувецът, който не е уверен в треньора си, в програмата за подготовка и в своите сили, ще показва добри резултати само от време навреме, но и тези резултати ще бъдат под неговите възможности. Спортистите искат да виждат в треньора си волеви, енергичен човек, на когото могат да разчитат, който може да помогне с думи и дело в трудни моменти.
Недостатъчно подготвеният, слабохарактерен, излишно емоционален треньор не е в състояние да внуши на плувеца увереност в успеха на съвместната им работа и на последния остава да разчита единствено на собствените си сили. Наистина, и с такъв треньор талантливите и волеви плувци нерядко постигат учудващи резултати. Но трябва да приемем, че това далеч не е най-добрият вариант за техния спортен живот.
Рон Кларк – световен рекордьор в бягането на средни и дълги дистанции, със сигурност можеше да постигне изключителни победи, ако беше срещнал умен и волеви треньор, на когото би могъл да разчита в моментите на лични съмнения и търсения. Но Кларк, човек с голям интелект и аналитичен ум, не си намери треньор, чиито знания и възгледи за тренировъчния процес да съответстват на неговите собствени.
На бегача се наложи да се тренира сам през цялата си блестяща и пълна с драматизъм спортна кариера. Ако нещата не са бяха стекли така, може би, и златните медали от олимпийските игри, и тези от Игрите на Британската общност нямаше да му се изплъзнат толкова лесно.
Всички ние в определени моменти от живота си търсим лидер. Често се случва, нашият кумир да притежава не толкова изключителен интелект, колкото голяма волята, целеустременост и увереност в себе си.
Така е и при спортистите. Търсят треньор, който да им помогне да придобият увереност в себе си чрез личното си поведение и убеденост в правилността на това, с което се занимават в басейна.
Особено важна е вярата в ефективността на тренировъчната програма, в това, че тази програма позволява на всеки плувец от отбора напълно да разкрие своя талант и да постигне успех на големи състезания. Тази вяра в успеха е и основният елемент в психологическата подготовка.
В нашия отбор са идвали спортисти само заради това, че плувците на Университета Индиана показват най-добри резултати именно на основните състезания.
Ние сме това, което мислим че сме. Ако плувецът се смята за слаб боец, то и на състезание ще се представя неубедително. Ако се възприема за упорит и волеви спортист, ще постига добри резултати.
Ще дам пример. Веднъж в нашия отбор дойде плувец с доста принизено мнение за своите състезателни способности. Отначало действително губеше, но по-късно стана олимпийски шампион и си спечели репутацията на истински състезателен боец.
Това не се случи веднага. Човек не може да стане силен спортист повтаряйки си, например, фразата (даже и да е хиляда пъти на ден): „аз ще бъда истински боец, аз ще побеждавам“.
Самовнушението няма да помогне.
Нашият плувец трябваше да си докаже на практика, че умее да се състезава и побеждава, но това става в началото на малки състезания, а след това вече и на големи.
Това е закономерност – преди да се появи големият успех, спортистът трябва да придобие увереност в силите си посредством победи в цяла серия стартове от нисък ранг. Задачата на треньора (и предлаганата от него програма за подготовка) е да помогне на възпитаника си да вземе тези първи победи.
В заключение може да се каже, че в работата си по възпитанието на волята на плувеца и неговата вяра в успеха, треньорът трябва да поставя пред спортиста реални цели, по-точно, да прогнозира неговите бъдещи резултати.
В разговора си с плувеца да използва само положителна нагласа за състезанието. Например, имате плувец, чийто резултат на 100 м гръб е 55 секунди и на когото предстои да стартира в серия със световния рекордьор. С резултата си вашият възпитаник отстъпва, но е по-силен от останалите.
Не му казвайте, че трябва да се бори за второто място. По-добре обяснете задачата по друг начин. Че ако рекордьорът допусне грешка, ще можем да го замине, ако направи две, ще го победи.
Последната нагласа за състезанието е по-добра от първата, тъй като настройва спортиста положително и предвижда възможност за победа. Естествено на плувец с резултат на 100 м гръб 58 секунди няма смисъл да говорите за победа над световния рекордьор. Това просто ще го обиди и ще постави под съмнение доверието му във вас.
Треньорът трябва да помага на плувеца да си взема поука от несполучливите представяния, да търси причините за тези неудачи.
Наставникът трябва да знае тактическите възможности на всеки от плувците си. Да им помага в съставянето на оптимален план за дистанцията по време на състезание. Да му внушава увереност, че ще се справи с изпълнението на тези задачи.
Треньорът трябва да е компетентен по всички въпроси, касаещи плуването.
Да е волеви и решителен, да не проявява съмнение в правилността на действията си. В противен случай може да предизвика съответни съмнения и у плувците.
По време на състезание да не губи самообладание, с емоционалната си сдържаност да служи за пример на учениците си. Да е готов да им помогне, но в същото време да помни, че спортистите трябва да бъдат самостоятелни. (Не е приятно е да се чуват изказвания от треньори по повод представянето на техен възпитаник, например: „Ако не бях там, щеше да плува отвратително“)
Треньорът не трябва да покровителства постоянно плувеца. Това понижава увереността на спортиста в собствените сили. Постепенно да го приучава към мисълта, че е достатъчно силен, самостоятелен и способен да обиколи половината свят без треньора си и да покаже на състезание своите най-добри резултати.
За да гарантирате увереността на плувеца в собствените сили, позволете му сам да състави план за отделните тренировки и участие в състезания.
Дайте му възможност да участва в състезания, на които вас няма да ви има.
Мога да отбележа, че мои плувци са поставяли световни рекорди в мое отсъствие на по-рядко, отколкото пред очите ми.
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.