Нина Рангелова празнува 28-ия си рожден ден на 22 октомври. Три пъти е участничка на олимпийски игри, притежателка е на над 70 рекорда само при жените. И това са само пръските от постиженията и стандартите, които направи за българското плуване Нина Рангелова.
Празникът на живеещата в САЩ пловдивчанка е идеален повод да припомним, че тя списва прекрасно рубрика в BGswim.com от години. Припомняме за таланта й с перото с темата за плуването и психологията.
Нина Рангелова с бял кон на сватбата си в Каварна – символиката е в името на отбора, за който се състезаваше в Тексас – Мустангите. Снимка: Георги Георгиев
Винаги съм се питала, предполагам и вие също, колко процента от плуването постижение се дължи на психиката на състезателя и колко на физическата му подготовка? При допитване отговорът на анкетираните варира между 50/50 до 90/10 процента в полза на психическата подготовка.
Според Марк Шпиц крайният резултат се дължи на 90% психика и 10% физическа подготовка. Въпреки че никой не знае точния процент, със сигурност е всеобщо известно, че по-голямата част от успеха се дължи на психиката.
Като цяло темата е рядко обсъждана не само у нас, но и в цял свят. В България няма много спортни психолози и това е причината темата да не се коментира.
Много често просто бива пренебрегвана. И така реших да поговоря точно по този въпрос.
През годините съм била свидетел на много случаи, които показват значимостта на психическата стабилност и подготовка. Истината е, че в много от случаите точно тя е водещата за спортното постижение. За разлика от физическата подготовка, психическата може да бъде по-трудно оценена и разбрана.
В България този аспект от подготовката на плувците и изобщо на спортистите е жестоко подценена не само от състезателите, но по собствени наблюдения и от много от треньорите.
Да не говорим за клубни мениджъри и други хора, с които се сблъскваме през състезателната си кариера.
Те всички допринасят за това как се чувстваме. Те провокират мисли в нас според отношението им към нас. Тези мисли от своя страна рефлектират пряко върху подготовката ни и спортните резултати.
Харвардският експеримент
Още през далечната 1964 г. учени от Харвардския университет стигнали до заключението, че има положителна корелация между очакванията на учителите и постиженията (представянето на учениците им).
При експеримент професор Розентал заявил на учителите, че определени деца (избрани на случаен принцип в класа) имат по-висок коефициент на интелигентност. Те били предразположени да успеят в живота повече от другите.
Екип от медици проследил развитието на децата за период от 2 г. В края на експеримента било доказано, че тези, към които възпитателите имали по-големи очаквания, всъщност са повишили коефициента си на интелигентност.
Оставям на вас сами да си направите изводите.
Със сигурност ще си спомните за случка, която също да докаже теорията на професор Розентал.
Силата и значимостта на
психиката от личния ми опит
През последните 5 години, откакто живея отвъд океана, разбрах силата и значимостта на психиката. Нещо, за което много рядко съм се сещала или мислила се превърна във водеща сила за мен. Импулсира ме да подобрявам постиженията си.
Системата на колежанското плуване в САЩ е такава, че всяка година идват и си тръгват студенти. Сблъсквала съм се с различни типажи състезатели. Виждала съм много хора, които се раздават на 100% по време на тренировка, плуват рамо до рамо с мен. Когато дойде време за старта обаче постиженията им са на секунди от моите. И не защото моите са много бързи, а защото техните са много по-бавни от това, което са показали по време на тренировка.
Има го и обратния вариант. Той най-често се среща при спринтьорите. Тези хора тренират по-малко от останалите, но въпреки това по време на състезание дават сносни постижения.
Сигурна съм, че и вие можете да оприличите тези два типажа хора във вашия отбор.
Проблемът с психическата
увереност и стабилност
Два от често срещаните проблеми при плувците според мен са слабата увереност и психическата стабилност и присъствие.
Специално за проблема с увереността мога да кажа, че той е породен от ниско самочувствие, което на свой ред често е провокирано от външни фактори, като например очакванията на учителите в експеримента за който говорихме.
Проблемът със самочувствието, предполагам, не е чужд на много от вас, както не е чужд и за мен. Хората, които ме познават добре, знаят, че никога не съм приемала себе си като много добра плувкиня. Никога не съм имала самочувствието на такава и съм се борила страшно много със себе си, когато трябва да изляза и да покажа на какво „момичето от малка България” е способно редом до Миси Франклин, Кейти Ледецки, Катинка Хошу и т.н.
Въпреки, че това има своите предимства, като например предпазване от главозамайване и фанатизиране, понякога то е играло и ролята на бариера в моята кариера.
Състезанието с идола
Иванка Моралиева
Сега, когато пиша тези редове, се сещам за един конкретен случай, който се е запаметил в съзнанието ми може би повече от 10 години. Още в много малка възраст, когато се състезавах при девойките и бях далече от това да бъда една от най-добрите жени в България, та тогава аз усещах, че има нещо вътре в мен, което ме спира по време на голям старт и не можех да се раздам на 100%.
Конкретният случай, за който се сещам е едно състезание за мъже и жени на „Червено знаме,” където трябваше да плувам с Иванка Моралиева. За по-малките от вас, които не знаят, Ваня е двукратна участничка на олимпийски игри (Сидни 2000 и Атина 2004) и все още е рекордьорка на 1500 м св. стил.
Ваня тренираше първо при Ботко Трендафилов в Пловдив, после с Красимир Туманов в „Левски” (от години живее и работи като треньор в Норвегия) и за всички нас, подрастващите, тя беше икона и човек, на когото всички много се възхищавахме. Дори си спомням как ходихме на басейна по време на нейната тренировка и тайничко я следяхме какво прави и плува.
И така обратно към историята ми на „Червено знаме”. Годината беше може би 2004 или 2005 и аз бях едно малко 45-килограмово, 13-14-годишно момиченце от Пловдив, което наскоро бе започнало да печели медали. Та на същото това момиче и предстоеше да се изправи рамо до рамо на 800 св.стил с най-добрата плувкиня на дълги разстояния в цяла България. Имаше слухове, че по време на европейското първенство в открити води, от което тя току що се беше върнала (Мадрид), Ваня е имала здравословни проблеми и не се чувствала добре в момента. Доста ярко си спомням майка ми, според която „това беше моят момент да взема златен медал при жените.”
Моят отговор на този неин коментар разбира се беше: „Да бе!”. И наистина не го вярвах, че може да стане.
Споменът ми от това 800 м св. стил беше, че плувах плътно зад Ваня, но някакси нещо ме спираше да се доближа още по-близко. Не беше толкова физическа умора (въпреки че съм сигурна, че я е имало) по-скоро беше нещо вътрешно. Беше липсата на самочувствие, че мога да плувам рамо до рамо с най-добрите.
В интерес на истината, ако някой тогава ми беше казал, че след 10 години ще се готвя за участие на третата си олимпиада и ще имам над 60 рекорда за жени зад гърба си сигурно щях да му отвърна да не отлага повече прегледа си при доктора.
„Ако мислите, че можете или мислите, че не можете – и в двата случая сте прав“, Хенри Форд.
Това е просто една от многото истории, които показват и доказват силата на самочувствието. Да вярваш в собствените си възможности и да бъдеш готов да дадеш 100% от себе си независимо от ситуацията.
Накратко казано: стани и бъди „перде”. Истината обаче е, че подобно самочувствие се изгражда с години. Постига се с много тренировки и страшно много опит и мотивация – не само вътрешна, но също така и от хората, които се грижат за спортната ни форма.
Ето и няколко хватки, които да изпробвате на състезание:
- Винаги отивайте на старт с усмивка, това несъмнено ще ви релаксира моментално!
- Бъдете готови да се състезавате и раздадете напълно!
- Концентрирайте се само и единствено върху вашето плуване!
- Не оставяйте страничните фактори да ви влияят!
- Не мислете за крайния резултат или времето, което искате да изплувате
- Отдайте се на момента и се забавлявайте!
Колкото по-скоро успеете да направите това, толкова по-бързо ще дадете най-доброто на което сте способни, защото това е нещото, към което всички се стремим.
