Разпадът в българското спортно плуване продължава и то с голяма сила. Това е констатация, която правим по Димитровден и тя се базира на следните обективни факти.
Липса на професионален, задълбочен и честен публичен дебат за състоянието и бъдещето на българския плувен спорт. Когато за нещо не се говори публично има само две основни логични обяснения – това е „тема табу” (витае страх) или всичко е наред (няма смисъл да се обсъжда). Има един гениален филм на Райнер Вернер Фасбиндер „Страхът изяжда душата”. При нас положението май е същото. Не се ли дискутира публично един проблем той никога не може да бъде решен. А може би всичко ни е наред? Знам ли…
Българското спортно плуване продължава да се декапитализира. Нашите плувни клубове, треньори, състезатели и администратори все по-трудно намират свеж финансов ресурс, а някои плувни организации изпитват сериозни трудности с финансовата си ликвидност. Тенденцията е крайно неблагоприятна – парите занапред ще стават все по-малко и все по-трудно ще се намират. Без пари обаче няма да стане.
Роенето на плувните клубове продължава. Това има и положителни, и отрицателни страни. В Българско роенето е продиктувано най-вече от личностни дрязги и непоносимост. Индивидуализмът е проклятието на българската нация – винаги разединени, никога обединени, вечно изпокарани, никой не слуша другия, всеки е велик, винаги другият е лош. Ние се обединяване само когато става дума за пари, но веднага гледаме да катурнем другия за да вземем и неговия пай. Въпреки зашеметяващия встъпителен членски внос наложен от БФПС наскоро (3000 лв.) българските плувни клубове ще се увеличават. Лично аз почти всеки месец получавам различни предложения да стана председател на такива. Уверявам ви обаче, че дори начело на наш плувен клуб да застане колос като Боб Боуман (треньорът на Майкъл Фелпс) нищо няма да може да направи, даже вероятно ще бъде прогонен. В момент на криза силите се обединяват, не се разединяват. Гигантски корпорации се обединяват за да оцелеят в безмилостната глобална конкурентна борба, но българските плувни хора го правят по другия начин.
Вече е налице фундаменталното противоречие в българското спортно плуване – то се превръща пред очите ни от състезателно в обучително. Пари в спортното плуване няма, но в обучителното – има все пак някакви.В края на лятото бях на почивка в едно хотелче с малко басейнче в дебрите на България. Имаше там един тарикат, който „учеше” деца да плуват. Бяха ми нужни десетина секунди за да разбера, че „инструкторът” разбира от плуване толкова, колкото аз от ядрена физика. Юнакът обаче си тръгна след един час и половина със 100 лева в джоба след като беше поизкъпал десетина малчугани. Говорих с него подробно. Е, не му казах кой съм. Изчислих, че печели на месец колкото университетски професор в елитен университет (около 1650 лева нето). Видяното в хотелчето се възпроизвежда в гигантски мащаби по българските зeми. Няма земна сила, която да пречупи тази тенденция.
Българското спортно плуване от масов, народен спорт, упражняван от всички обществени прослойки започва да става елитарен, бутиков спорт, достъпен само за горната средна класа и богатите. Това вече никога не се е случвало в българската плувна история от раждането на този спорт през 1923 г. във Варна. Тенденцията е въпиющо несправедлива.
Българската държава някак си абдикира от основните спортове (лека атлетика, плуване и спортна гимнастика) и не ги подпомага подобаващо. Днес четох за великата Менча Кърничева (съпругата на Ванче Михайлов). В мемоарите си тя казва, че гръцката и сръбската пропаганди в Македония са успели защото са имали подкрепата на гръцката и сръбската държава, а българите, които са най-многобройният етнос в тази многострадална земя никога не са получили истинска подкрепа от държавата майка – България и затова са се провалили.
Конкурентоспособността на българското спортно плуване непрекъснато пада. Това го знае всеки, само го констатирам за пореден път.
Положението с плувната спортна база в държавата на Теньо Георгиев е катастрофално. Това също го знае всеки, но какво от това…
Все пак има и някои положителни моменти. В моменти на разпад се раждат кълновете на принципно новите неща. Има една наука наречена синергетика като най-общо тя се занимава с прехода от ред (подреденост) в хаос (безредие) и обратно. Обнадеждаващото е, че със стопроцентова сигурност тя твърди, че след хаосът идва реда. Колко ли още обаче ще чакаме?
N.B. Някоко души ни пратиха мейли с които питат кой пише под името Синия лорд (кой е авторът на статията). Това не е тайна и бе съобщено още преди 2 месеца. Синия лорд е един от псевдонимите на Иван Цанов, който бе наречен така от българските водняци.