Рекордьорка Нина Рангелова: Плува ми се и след олимпиадата в Рио!

 
Снимки: Евгени Цеков, www. sportsgallery.eu и личен архив
 
За Нина Рангелова любовта на живота й е плуването, а страстта подобряването на рекордите. Чаровната кроулистка от Пловдив притежава безценното качество да ги потапя точно, когато трябва – при върховите си изяви на европейски и световни първенства. Прави го и в нетипични за нея дисциплини. Последните четири поправки Нина регистрира в кратката си забежка до България преди да се прибере в Тексас, където следва в Южния методистки университет. На държавния отборен шампионат, провел се в Спортната палата, Нина подобри стандартите на 50 м бътерфлай – 28.23 сек. – изравнен и 27.97 сек., на 100 м бътерфлай – 1:00.56 мин. и на 200 м съчетано – 2:15.80 мин., само седмица след като стана седма в Европа на 200 м свободен стил от първенството на 25-метров басейн в полския град Шчечин.
– Нина, не спираш да подобряваш рекорди, но го правиш дори в почивката си. Каква е равносметката ти за изтичащата година?
– Доволна съм от постигнатото през 2011-а година. Подобрих личните си постижения в коронните дисциплини точно в най-важните състезания – на световното първенство в Шанхай и на европейското в Шчечин. В Полша записах и най-доброто си класиране в международни води със седмото си място на 200 м свободен стил. Отчитам като успех и рекордите си в дисциплини, които ползвам за тренировъчен ефект и да си отдъхна от кроула – бътерфлая и съчетаното. Само аз си знам колко ми е трудно да съчетавам в САЩ учението и плуването. Не мога да оставя едното за сметка на другото. Така обаче успехите ми са още по-сладки.
 
– Можеше да подобриш за пореден път и рекорда на 100 м свободен стил. Защо пропусна старта в Шчечин?
– Пристигнах от Америка късно в четвъртък вечерта. Това е причината. Не, че не съм имала желание. Нямаше как да дойда по-рано, имах изпити в Южния методистки университет в Тексас.
 
– С оглед на класирането ти на 200 м свободен стил имаше шанс за влизане и в топ 10 на Европа и на стотака. Съжаляваш ли, че ти се размина тази възможност?
 
– Не се тюхкам. Казах вече, че за мен са еднакво важни спортът и учението. По-скоро съжалявам, че не успях да се аклиматизирам и спането ми липсваше. Дори преди старта на 400 м свободен стил имах проблеми предната вечер. Събудих се в 3,30 часа, после не успях да заспя да шест, а стана време за ставане. Общо взето не си бях отпочинала, може би и затова не направих най-доброто си постижение. Все пак съм доволна, че дадох максимума от себе си.
 
– Европейското първенство в Шчечин беше една от последните проверки с големите конкурентки преди олимпийските игри в Лондон. Сверката показа ли, че се намираш по-близо до целите си за второто си участие на форума под петте преплетени кръга?
– В САЩ постоянно имам възможности за върхова изява в отделните Гран при. Конкуренцията е свирепа понеже участват всички най-добри плувци на планетата. Олимпийският сезон е важен и за европейци и за азиатци – те също искат да имат участия на голям басейн с корави съперници. Ще се опитам да се приближа най-близо до „А” норматив. Иначе смятам, че с Екатерина Аврамова навлизаме уверено в плувния елит и дай Боже един ден повече успехи. Само да сме живи и здрави.
 
– В Шчечин за първи път пратихме такава голяма група за европейско първенство на 25-метров басейн – досега бяхте шепа сънародници. Какво е усещането да бъдеш подкрепяна от родна агитка?
– Тръпката е невероятна. Наистина групата беше огромна, чувствахме се като отбор. Всички бяхме с еднакъв цвят екипировка и раници. Самочувствието ни беше на по-високо ниво, а не само аз и Катя да се движим като свободни електрони около басейна. Имахме си и агитка от трибуните – роднините на студента първи курс в Кънектикът Лъчезар Шумков, а това много помага. Старши треньорът на тима г-н Георги Дангалаков беше направил организация на перфектно ниво, подсигури моментите, липсващи ни преди. Ходехме заедно на вечеря, движехме се по трасето в пакет, имахме много събрания и разбори. От Полша не видях много. Бях три дни само да плувам.
 
– И преди правеше рекорди, но огромният си скок дължиш и на тренировките от американската колежанска плувна система…
– Отношението към спорта, треньора, съотборниците и резултата идва още с екипировката. За всяко състезание сме инструктирани как да бъдем оборудвани. Казват ни първият ден: ще обличате това, вторият ще носите този анцуг. Нямаш право да плуваш с нищо друго освен със "Speedo" и да носиш различно от "Adidas", защото тези водещи фирми в спортното облекло са спонсори на университета ми. Иначе имаме няколко вариации на тениските: бели, червени, сини с логото на мустанга, който символизира устрема, волността и победата. Екипировката съдържа 5-6 тениски, два-три чифта анцузи, отделно ни раздават клинове и блузи за възстановяване от тези, които напоследък нашумяха. Имаме и по два три чифта маратонки, шапки, очила и бански – тренировъчни и състезателни. Миналата година, когато ми се изгуби багажа, без проблем хората ми набавиха необходимата.
 
– Как протича един ден на Нина Рангелова?
– Със ставане в 5,30 часа сутринта. На вода съм в 6,00. После отивам на училище. Следобед пак на тренировка. Прибирам се към 17 часа в зависимост дали имам домашни занятия и релаксирам.
 
– Разкажи повече за специалността ти?
– Когато заминах за Америка имах желание да следвам журналистика, но бързо се разубедих. Щеше ми се по-просторна специалност. Това беше причината да си избера специалността „Комуникации и връзки с обществеността”. Тя обхваща и философията и психологията – науки, които са доста интересни за разбирането на човешкото знание и поведение. Например имаме курсове, които трябва да вземеш, за да декларираш специалността си – как да убеждаваме публиката, как да говорим пред много хора. Полезно е и организирането на публични мероприятия (ивенти), които един ден, когато тръгна да си търся работа, ще са ми доста полезни в тази насока.
 
– С какво точно те привлече Южния методистки университет? С програмата си или с това, че в него тренират плувци от Източна Европа?
– Старши треньорът Стив Колинс от години защитава репутацията си на един от най-добрите. Мартина Моравцова е звездата и емблемата на университета. В момента се опитва да покрие норматива на 50 м свободен стил за шестото си участие на олимпийски игри в Лондон.
 
– Контактуваш ли с нея?
– Разбира се. Тя е много разбран човек, пък и сме славянски души (смее се). Дори на шампионата на САЩ тя дойде да плува с нас 50 м свободен стил. Не беше се състезавала година и половина, роди. Общо взето плуването й е като хоби, ако стане е добре дошло. Жената си ходи по круизи, гледа си семейството, не ми е ясно как успява, защото детето не я остава да спи, а 6 часа е на ръба на басейна. Велика личност!
 
– Американската звезда Дара Торес прехвърли 40-те, но бленува медал и за Лондон. Смяташ ли, че и ти може да бъдеш плувен дълголетник?
– Много е важно, когато спреш с плуването в каква насока ще се развие животът ти. Знам от Райчин Антонов (бивш национал, участник на олимпийските игри в Атина 2004 и екссъотборник на Дара Торес във Флорида – б. р.), че си е лягала в 9 часа вечерта и след края на спортната си кариера. Пак си е била под режим. Вероятно това й е помогнало да се върне в басейна. Дара е с моите габарити – ръст и килограми, не се вписва много в картинката на мощните кроулистки. Винаги е казвала, че всичките физически възможности отстъпват пред психическите. Може би здравата й психика и мотивация продължава да работи за нея. Ако има защо може да се пробвам да остана дълго в басейна. Просто в българското плуване парите са основен проблем. Живот и здраве като си завърша образованието няма кой да ми поеме храната и подготовката и трябва да започна работа. Ако има възможност да плувам, разбира се, че ще продължа. Така или иначе ще се пробвам до следващата олимпиада в Рио де Жанейро, тъй като се дипломирам две години преди това – през 2014-а.
 
– Вече си била на олимпиада, претръпна ли? Каква ще е целта ти в Лондон?
– Не искам да тръгвам с изказвания от сорта, че ще вляза във финал. Целта ми е да подобря постижението си, пък после каквото сабя покаже. На кроула конкуренцията е убийствена. Дори най-малката грешка може да ти коства много.
 
 
– С кое се свиква най-трудно в живота в Америка?
– Наистина разстоянията са огромни, но много хора си мислят, че в Тексас хората се разкарват с пищови и яхат диви коне. Далас е много модерен град и има доста развлечения. Това, което ме впечатли в САЩ е, че за разлика от България, гледат да помагат без значение от коя държава си. Усетих го още при първия досег с тази велика страна, когато момичетата от отбора на мига ме обгрижиха. Преподавателите в университета също безкористно се отзовават.
 
– Знаят ли вече къде е България?
– Абе вече знаят. В началото се колебаеха между Африка и Южна Америка.
 
– Как преминават часовете ти извън басейна?
– Зависи. Разбира се, че ако имам изпити си оставам вкъщи, живея под наем, за да уча. Ходя до библиотеката. Когато нямам тренировки и състезания, излизам за сбирка в апартамента на някоя от съотборничките ми.
 
– В социалната мрежа „Фейсбук” се появиха твои снимки с цветовете на войната и с триножника на Нептун. Ритуал и част от мотивацията преди състезание ли е?
– В първото състезание на всяка година разделят отбора на „червени” и „сини”, прави се хореография, а целта е във вътрешна конкуренция да се сравни часовникът на университетския отбор. Лидерите са натоварени с отговорността за оригиналността на ритуалите, а целта е да усетим водата възможно най-бързо и вярно. Забавляваме се и в купонджийска атмосфера по-лесно преминаваме към работата. Това е тиймбилдинг в най-чистия му вид.
 
– Част от тиймбилдинга ли е и посещаването на състезанията на колегите ти от другите спортове?
– Университетът ни задължава да ходим на волейбол, баскетбол и американски футбол. Показваме съпричастност към тима, така както и те го засвидетелстват към мен и плувците. Американският футбол си остава твърде далечен за мен. Не го разбирам. Прекъсванията са твърде чести и без повторения по телевизията си е направо скучен.
 
– Беше обявена за №1 на университета ти два пъти, както и веднъж в конференцията. Какво ти дава тази награда?
– Дава ми морален импулс. Признание за моите успехи.
 
– Университетът ти се води методистки, да не си задължена да посещаваш и класове по религия?
– Ха-ха. Разбира се, че на територията на университета има параклис, но не съм тормозена от евангелисти.
 
– Програмата ти за идната година?
– През януари имаме дуелни срещи в Тексас – в Хюстън, после следва гран при на голям басейн в Остин. Ще доста напрегнато, но трудностите ме правят по-силна. 

 

Вашият коментар