Рута Мейлутите: Бях детето на джунглата, станах атлетична с катерене по дърветата!

Рута Мейлутите е само на 17 години, но всяка нейна поява на състезание е свързана с големи очаквания за поредно голямо плуване и рекорд. Така е от олимпийските игри в Лондон преди 3 г., когато избухна от нищото и спечели титлата на 100 м бруст.
В интервю за официалния сайт на Международната федерация по плувни спортове (ФИНА) световната рекордьорка разказва за необичайното си детство, как се справя с напрежението постоянно да бъде под прожекторите. 

– Рута, според няколко публикации си щяла да се удавиш, когато си започнала да плуване на 7-годишна възраст. Вярно ли е това?

– Не, не, няма нищо подобно (смее се). Просто нагълтах малко вода. Получи се така, защото скочих в дълбоката част на басейна още на първата тренировка.

Въобразих си, че мога да плувам, но не можех. Треньорът имаше дълъг прът и ме спаси. 

– За щастие си продължила да плуваш. Като резултат на усилията твоята звезда изгря още на 15 г. по време на олимпийските игри в Лондон през 2012 година, където спечели златото на 100 м бруст.  Очакваше ли го?

–  Не, бях напълно изненадана. Беше дори шокиращо.

Вероятно сте го забелязали по изражението на лицето ми. 

– Майка ти е загинала в автомобилно произшествие, коато се била на 4 г. Отгледала те е баба ти Алдона. Наблюдава ли златното ти плуване в Лондон?

– Беше на трибуните и ме подкрепяше. Преди това не се беше возила на самолет. Беше много развълнувана.

Срещнахме се вечерта преди финала. Определено беше допълнителен стимул за мен, за да спечеля състезанието. 

– Как успяваш да се справяш с цялото напрежение и внимание на пресата, което те съпътства от олимпийския триумф?

– Първоначално ситуацията беше малко необичайна. В първите си интервюта бях малко срамежлива, дори уплашена.

С времето свикнах и натрупах увереност пред камерите и микрофоните.

Публичното внимание стана част от моята професия. 

– Само на 17 години си, но почти цял свят те разпознава. Тежи ли ти славата?

– Моят живот е напълно различен от този на връстниците ми. Приемам го обаче като част от това, което правя.

Не мога да отрека, че в момента изпитвам  пълно задоволство от това да бъда елитна плувкиня – да тренирам, да пътувам, да се състезавам, да се срещам с хора.

Благодарна съм за тази възможност. 

– Липсва ли ти нещо от това, което правят другите 17-годишни момичета? 

– Не, аз и съотборниците ми сме нормални хора. Разбира се тренировките и плуването като цяло са с предимство.

Хубаво е обаче като нормален човек от време на време да изключвам от режима, да разтоваря.

Най-важното е след приключването на важно състезание да съумееш да съхраниш ума си ясен и отпочинал.   
 

– Как премина детството ти в Литва преди да се превърнеш в звезда?
– Бях малко като детето на джунглата. Израснах в местност с много дървета. Катерех се по дърветата като всички останали хлапета в района.

Не бях от онези момичета, които си играеха с кукли.

През цялото време бях навън. Така ми беше по-забавно. 

– Детството като на момиче от джунглата беше ли решаващо да станеш по-силна в атлетическо отношение?

– Може би. Практикувах много спортове, предимно баскетбол и футбол. Когато бях малка пробвах от всичко.

Тренирах баскетбол в продължение на 5 години. Счупих си обаче крака и реших да приключа с тази игра.

Тогава се завърнах в басейна.  


 

– Баскетболът всъщност е най-популярният спорт в Литва…

–  Така е, но не изпитвах толкова голямо удоволствие от него. Дори ме отегчаваше.

Ядосвах се, когато съотборничките ми пропускаха кошове. Не ставам за отборен играч.

Навярно затова харесвам плуването – мога да изразходвам цялата си енергия в басейна.

Знам, че в крайна сметка постигането на целите зависи изцяло от мен.  

– Как те приемат в родината ти? 

– Не се прибирам толкова често, защото тренировъчната ми база е локализирана в Плимут (Англия).

При всяка възможност гледам да се видя със семейството ми.

Може би по няколко пъти в годината. Така беше и за Коледа.

Вашият коментар