Шефът на клуб „Дамини-ЛВ” Христина Йотова-Кики: Обичам мъжката работа!


Христина Йотова надъхва Добромир Петров на басейн „Червено знаме”
 
Христина Йотова-Кики е без аналог в историята на родното плуване. Реализирала се е като състезателка, направила е един от малкото ни европейски плувни шампиони, беше главен треньор на най-титулувания и силен отбор във водните спортове (ЦСКА). Родената на 15 ноември 1948 година софиянка създаде и собствен клуб, който не просто се появи заради трупането на точки от тотализатора. „Дамини-ЛВ” само за няколко години се превърна във фактор и влезе в тройката.
 
– Г-жо, Йотова, как се стигна до идеята да направите собствен клуб?

– По стечение на обстоятелствата. Бях се оттеглила от ЦСКА и плуването. Живях в чужбина – Италия, Швеция. Гледах внучките си. И когато през 2002 г. се завърнах, се оказах без работа и с много свободно време. Живеех в столичния квартал „Надежда” и често обикалях пешком съседния „Обеля”. Видях басейна в 140-о СОУ „Иван Богоров”. Попитах председателя на клуба, който водеше подготовка „Шипка” – Явор Блъсков, дали мога да водя групи.  Така се завърнах в плуването. През 2004 г. беше сформиран „Лято” (Връбница) с председател Георги Лазаров, а с моята колежка Катя Личовска вече имахме деца за състезания. През 2007 г. Лазаров обяви, че се оттегля и аз по неволя станах президент на клуба. В екипа вече бяха и Теди Томова, Димитър Шуков, помагаше и бившата националка Янита Рангачева. Сформира се перспективен отбор за „Златна рибка”, който стана още по-силен с идването на Кристиян Минковски, Жорж Станкович и Добромир Петров през 2008 г. И тогава дойде моментът да направим нов клуб – „Дамини-ЛВ”.

– Една от големите мистерии в българското плуване е точно какво означава „Дамини-ЛВ”?

– (Смее се). След като основахме клуба през май 2009 г., започнахме да обсъждаме различните предложения за име. Майтапехме се, че трябва да привлечем повече деца с мотото „Да, мини при нас!”. В крайна сметка решихме да вземем първите две букви от имената на трите ми внучки – Даяна (Да), Мишел (Ми) и Никол (Ни). ЛВ е съкращението на „Лято” (Връбница), което държахме да го има.
 
– Четири години по-късно „Дамини-ЛВ” е на трето място в генералното класиране, а по организация и териториален размах едва ли има аналог у нас…

– Обстоятелствата ни принудиха да се разхвърляме на няколко басейна в София. Освен този в „Обеля”, „Люлин” – 97 СОУ, „Диана”, подготовка водим на „Спартак” (Теодора Пантова), „Вилхем Пик” (Веско Гьрбузанов,Таня Владова) – общо десетина треньора. Професионалната ми философия е да не се меся в работата на треньорите. Предоставила съм им пълна свобода.

Треньорът е личност преди всичко. Той работи по съвест, влагайки много труд в една неблагодарна професия. Самата аз го усетих на времето.

Иначе Кристиян Минковски и Добромир Петров са напълно самостоятелни като мои заместниции, така че в случай на проблем клубът да бъде по-гъвкав и да се справя светкавично. Що се отнася до амбициите за клуба, такава никога не ми е липсвала. Така беше и в ЦСКА, който беше непобедим преди да започне хегемонията на „Младост’91 (Пд).

В тренировъчния процес, в организацията на участията за състезания и на нашия собствен турнир „Открий себе си”, безценна помощт оказват и големите, шампионите като Мартин Желев, Цанко Цанков, Райчин Антонов, Иван Ангелов. Предаването на опита от големите на малките. Държа на екипността и солидарността в клуба.
 

– Изтъкнете част от постиженията на клуба, с които се гордеете!

– Само на басейна в „Обеля” тренират 50-60 деца. Картотекираните състезатели са 112, а минаалата година бяха 182. Миналата година само звездата на отбора Мартин Желев направи 15 поправки на национални рекорди, някои от тях бяха с давност от 20 г. Записа и полуфинал на европейско първенство.

Обещаващият талант Петър Божилов счупи 11 рекорда, беше избран за най-добър млад състезател в анкетата на сайта „Виаспорт”. Плувците ни участваха на турнири в Гърция, Турция, Македония, Словения.

 
– Но и сами си правите турнир!

– „Открий себе си” става все по-добър от година на година като организация, популярност, масовост, медийно отразяване. А започна просто като добро намерение и единствения вариант за спасение, за намирането на средства чрез проекта на спортното министерство „Научи се да плуваш”. Преди 3 години се откри още една възможност чрез участието в конкурсите на общината. Заедно с УСШ проведохме  турнир на басейна на 97-о СОУ в ж. к. Люлин с участието на 200 наши състезатели. Демонстративно се пуснаха Мартин, Иван, Райчин, Цанко.

Големите трябваше да запалят малките с майсторлъка си. През 2011 г. проведохме турнира на „Диана” – в Деня на народните будители. Участваха и отбори от страната. Медийно турнирът беше най-добре отразеният, дойдоха и екипи на две телевизии.Ще се опитаме да направим турнира международен, може би в рамките на един ден, да бъде по-динамичен и наситен.

Най-важното е, че всички в „Дамини-ЛВ” сме убедени в ползата на този турнир за българското плуване. Превърна се в контролна проверка за републиканския шампионат в долните възрасти. Въведохме и 200 м св. стил – дисциплна, за която се изисква входно време за участие на държавното първенство.

– Самата вие какъв състезател бяхте?

– Започнах много късно, чак в 7-и клас. Тренирах под ръководството на Христо Червенков-Мукаши на басейна на 22-о училище заедно с Ели Тренева. Моят стил беше брустът, а като състезателка на столичния „Спартак” станах шампионка.

През 1964 г. покрих норма Кандидат майстор на спорта (КМС). Във ВИФ „Георги Димитров” ме приеха през 1966 г. и продължих да тренирам под ръководството на Тотко Рачев, четири години по-късно започнах работа в ДФС Банкя. Бях състезаваш се треньор, помагах с участия в най-гежките дисциплини – 200 м бътерфлай, 400 м съчетано. Вкарах отбора от „Б” група – тогава имаше такъва, в елита. Със съпруга ми обаче бяхме принудени да се престим в село Борово, Русенско.

Станах учителка в техникума в Бяла. Върнах се в София 1975г. Бях назначена към УСШ, Димитровградски район. На басейна в „Красна поляна” работех заедно с Катя Костова и Петър Костов – първия треньор на Таня Богомилова, колеги ми бяха и Ицко Шамли, Йосиф Йосифов. Тогава тренирах предимно с жени – Поли Гюрова, Деси Маркова. В отбора бяха таланти като Любо Богомилов, Драгомир Марков и Стойко Георгиев.

– Да, но репутацията ви е на треньор, който работи с момчета?

– Обичам мъжката работа. Случих и на талантливо поколение, а това в спорта също е важно. А набор 1975 наистина беше силен – Добромир Петров, Димитър Илиев, Веселин Димитров, Николай Христов, Борислав Мирчев, Валери Петров. Бяха в спортна паралелка в 57 СОУ. По това време в българския спорт не се разчиташе само да случим на хубави деца. Правехме подбор на „Красна поляна”. Тествахме ги за гъвкавост, скок от място, на височина – на стадион „Септември” и после в басейна на „Червено знаме”.

Във възрастите си моите възпитаници бяха сред най-добрите. Добри , Митко Илиев и Веселин Димитров после се наложиха и при мъжете.

 
– Точно Добромир Петров е голямата ви гордост, направи го европейски шампион за младежи. Разкажи за триумфа в Лийдс през 1992 г.

– Групата за първенството в Англия бяха наистина талантливи състезатели, в нея бяха и Петър Стойчев, Никола Сакалов, Христо Христов, колегите Огнян Георгиев и Данчо Илчев. Бяхме без лагери и без лекар, аз раздавах витамините и по неволя станах и водач на отбора. И тъй като по това време се провеждаше колоездачна обиколка, улиците бяха затворени. Та след като заведох плувната група до басейна трябваше да се върна за скачачите.

И този път уникалното качество на Добри да реализира на 100 процента вложеното в тренировки чрез пределна концентрация свърши работа. И то само на какъв форум! Безспорен талант и спринтьор (това беше и причината да не го хабя за 200 м бруст), той не позволяваше да бъде разфокусиран, да му говорят. Имаше и опита от предното европейското първенство в Антверпен.  

Преди шампионата в Лийдс беше регистрирал първо време в ранглистата на Стария континент 1:04,5, така че се надявахме да стане европйски шампион. (За успеха Петров получава 2 по 5000 лв. тогавашни пари – от БФПС и ЦСКА).
 

– Защо се оттегли едва на 21 години?

– Поради серия причини. Малко не му достигна да се класира на финала на европейското за мъже във Виена през 1995 г. Не успя да покрие норматив за олимпийските игри в Атланта година по-късно, каквато всъщност беше голямата му цел. Подобри рекордите в спринтовия бруст, които бяха корегирани чак след 12 години от Михаил Александров. Изгуби мотивацията си, пък и базата на „Червено знаме” започна да се руши.

Лека полека същото стана и с мен.

– Защо ви казват Кики, няма нищо общо с Христина?

– (Смее се). Може би защото плувах като Жаба Кикерица.

Вашият коментар