На 35 години Красимир Захов се завърна в басейна и стана държавен шампион
Красимир Захов – многократният държавен шампион на България, рекордьор във всички възрасти и участник на олимпийски игри (Сидни 2000), се завърна в басейна на 34 г. През 2013 г. в Айндховен сливналията стана двукратен европейски шампион при мастърите. През последния март триумфира и на републиканския шампионат за мъже в Спортната палата.
Направи го, управлявайки амбициозния си проект „СПРИНТ”. Захов е категоричен, че един от най-младите клубове у нас след време ще разполага със собствена база и ще се гордее с медалист от голямо първенство.
– Г-н Захов, как стигнахте до идеята да направите клуб. При това такъв, развиващ дейност на няколко басейна?
– Да създам и управлявам организация, занимаваща се с развитие и популяризиране на плуването се зароди в мен още когато бях 18-19 годишен. За мен плуването винаги е било повече от спорт. То е начин на живот във всичките мy форми и подразделения.
Относно дейността на няколко басейна не мисля, че ние откриваме „топлата вода”. Практиката „мрежовидно разпределение” на материалната база е отдавна приета и в Европа и в САЩ.
Все пак основна част от задълженията ми са да създавам удобства на хората, членуващи в клуба. Едно е да стигнеш до басейна за 10-15 мин. пеш, съвсем друго е да пътуваш 1 час.
– Разкажете за дейността на клуба!
– Към момента имаме около 200 деца и над 70 клиента над 18 годишни. Съвсем закономерно от тях вече 30-40 деца на възраст 6-10 г. плуват доста прилично и участват по състезания.
– Целите в краткосрочен и дългосрочен план?
– Средно-срочната ни основна цел е да построим собствена материална база, отговаряща на съвременните изисквания за подготовка на високо ниво.
В България и по специално в София има басейни, на който може да се работи „високо спортно майсторство”. За съжаление историята помни собственикът на басейна е станал от леглото с „дупето на горе” и даже и не ти казва лично да напуснеш, а казва на спасителя да ти предаде той.
Като първенец на европейските за ветерани в Айндховен
Второ считам, че ПК „СПРИНТ” има нужния потенциал да се справи успешно и с мениджмънта на такъв обект и той след 1-2 години да започне да функционира и на печалба.
Увереност ми дава фактът, че вече 7-ма година поред друга мои организация „Спринт Поолс, Инк”, която е базирана в САЩ, Вирджиния и управлява успешно комплекс, които се състои от 3 басейна, тенис кортове, баскетболно игрище. Имат си плувен отбор, участват по състезания.
Относно построяване на басейн, нещата поне на теория не са кой знае колко сложни.
Знаем колко е важно мястото. Всеки уважаващ себе си предприемач ще поиска и поне 5-6 оферти от фирмите в бранша с точна конкретика в тях. Но преди това е хубаво предприемача да има подробен, истински бизнес план, да може да покаже на банката партньор и документи, че наистина се справят и работят на печалба.
И последно, но може би най-важно, ако ти и/или твоите партньори в начинанието не разполагате поне с 20-25 % от нужната инвестиция, то тогава нещата отиват към провал.
В чисто спортен план съм уверен, че клубът със собствена база има реален потенциал да направи олимпийски медалист. Защо не и шампион. Считам, че имам точна и трезва преценка защо се развиваме или не се развиваме по начина, по които желаем или не желаем.
Също така осъзнавам, че на този проект са му необходими най-малко 15-20 години, за да се случи по естествен път.
Техниката, с която постигам целите си последните години се нарича „започни с края”. След като ти се избистри главата и заложиш целта, се прави план отзад напред от какво имаш нужда за да достигнеш до там.
Няма да навлизам в подробности по простата причина, че на този тип сериозни въпроси трябва да се отговори много по задълбочено с разработен детайлен план, изпълнен с нужните аргументи.
Ще си позволя да цитирам треньора донесъл най-много отличия и слава за България, Панчо Гюрков.
Клуб „СПРИНТ” – големият проект на Краси
Той казва така „Търсят се функционални феномени, които да бъдат вкарани в системата”. От горния цитат става ясно, че системата която произвежда големите шампиони е достатъчно ясна на не малък брой хора занимаващи се с плуване.
Въпросът е ние в България можем ли да бъдем част от системата, какво ни пречи и какво ни помага. От какво е съставена тази система, може би от различни програми които преливат една в друга подредени на пирамидален принцип.
Какви са тези програми? Освен на теория, можем ли да ги изпълним на практика. Кои са изпълнителите? Защитени ли са техните интереси?
Друг голям български треньор Димитър Бобев които е създал плеяда от шампиони казва: „Държавата си върши работата, но първо треньорите и състезателите трябва да се променят”.
Предполагам, че и г-н Гюрков и г-н Бобев милеят за българското плуване и могат много да помогнат с опита които имат.
– Преди дългосрочния плат какви са целите Ви за 2014 г.?
– В три направления. На клубно ниво да си подобрим още малко програмите по които обучаваме и тренираме децата.
От тази година всяко дете си има личен картон. Ще му бъдат измерени и записани над 40 показателя и следващата година ще ги сравним. Ще видим: напредваме ли или не. Какви са причините.
Ще организираме заедно с ПК „ОЛИМП” – за втори път двете състезания – Купа „СПРИНТ” и Купа „ОЛИМП” (интервюто е дадено за
сп. "Плуване & Водна топка" през март).
Ще разширим още партньорската ни мрежа. Към този момент партньорството ни с Първи български плувен сайт (bgswim.info) ни прави изключително щастливи.
Работим и много добре с частно училище „Св. София”. Иска ми се и другите училища да бъдат малко по активни и техните директори по-скоро да разберат, че спорта е здраве, че ние от ПК „СПРИНТ” работим само на чисти, топли и много уютни басейни с треньори завършили нужното образование.
Че след няколко години имиджа на училището ще зависи и от това какви спортни успехи имат.
– Самият Вие продължавате да тренирате, имате европейски титли при ветераните….
– Титлите и медалите които спечелих през последната година не мога да отрека, че ме карат да се чувствам добре, но всъщност те никога не са били самоцел за мен.
Фактът, които ме прави изключително щастлив е, че на 35 години плувам времена, които са болезнено близо до личните ми рекорди които направих преди около 15 години.
Да си призная честно най- сладко ми е, че изплувах 200 бруст 2:18.62, плувайки с график 1:08.97 – 1:09.65. Тази дисциплина винаги сам я обичал най-много.
Тежка, динамична, пълна с изненади. Именно на 200 м бруст на малък басейн преди 15-години подобрих републиканския рекорд които бе с 18-годишна давност. Времето, което изплувах бе 2:17.65.
– Съжалявате ли, че не постигнете повече като състезател?
– Не съжалявам за минали неща. Гледам да си извадя поука защо не се е получило така, както сме го планирали.
Имам се за успешен състезател, нищо че след 10 години прекъсване сега плувам почти същите резултати. Нещата вървяха доста добре, като юноша младша биех по-големите.
Като юноша старша плувах полуфинал на европейско първенство (11-о място) с две поправки на националния рекорд. На 20 години рекордите на 200 бруст и на двата басейна бяха мои.
И тогава се получи застой. Всъщност този застой се появява при поне 90 % от българските състезатели, интересен „феномен”.
През най-силните ни години аз и още 6-7 момчета плувахме постижения които бяха на 92-93 % от световните рекорди. Аз лично силно вярвах, мечтаех и работих да плувам времена които да бъдат 95-96 % и да вляза на финал на голям форум, е не се получи.
Вече съм наясно кои мои резерви не са били изчерпани.
– Как ще коментирате дереджето на българското плуване в момента?
– Състоянието на плуването е пряко отражение на всички фактори – държавна политика, ръководен орган, клубна политика, треньори, плувци, деятели и т.н. Не ми е работа да давам оценки! Факт е, че доста често виждам недоволство и упреци за неефективно управление на плуването на национално ниво.
Всъщност това е доста интересен казус – тези, които се оплакват са членове на БФПС, а когато дойде време да си избират ръководители, те отново гласуват за тези, от които са недоволни.
Ще дам и друг пример с тези вече „световно известни” входящи дисциплини. Създадоха страхотно напрежение. Мисля, че бе напълно излишно.
Ако БФПС излезе аргументирана със становище, защо тези входящи дисциплини са така важни, сигурен съм, че доста хора ще се замислят малко повече.
Постиженията на Захов
1989 година: Републикански рекорд за деца 50 м бруст 35.5
1995: Полуфинал – 11-то място на европейско първенство с републикански рекорд за юноши 200 м бруст 2:25.55
1995: Балкански шампион за юноши 100 м бруст 1.06.50
1996: Балкански вицешампион за мъже 100 м бруст 1.06.30
1998: Двоен балкански вицешампион за мъже 100 м бруст 1:05.75 и 200 м бруст 2:21.03 (републикански рекорд)
1998: Плувец №1 на България
1999: Републикански рекорд 200 м бруст 2:17.60 (малък басейн)
2000: Републикански рекорд 200 м бруст 2:17.48 (малък басейн)
2000: Участие на европейско и световно първенство, както и на олимпийските игри в Сидни 2000
2003: Републикански рекорд 50 м бруст 29.57
2003: Плувец №2 на България
2004: Републикански рекорд 50 м бруст 28.99
2004: Лично постижение на 100 м бруст 1:05.07 (на 5 стотни от норматива за олимпийските игри в Атина 2004)