На снимката: първият национален ансамбъл на НРБ по синхронно плуване. Прави, отляво-надясно – Весела Костадинова, Ева Рачева, Елина Шайлекова, Милена Карашева, Нина Филипова, Ирина Димитрова, Мариета Куцупарова, Ина Джамбазка; Седнали, отляво-надясно – Димитринка Иванова, Албена Ненкова, Бистра Димитрова (треньорка), Мирослава Берова, Албена Младенова.
По стечение на обстоятелствата авторът на тези редове познава лично почти всички хубави български момичета от снимката. Не знаем точно кога е правена (вероятно в периода 1983-1985 г.), но със стопроцентова сигурност ансамбълът е сниман пред 25-метровия открит басейн на столичния комплекс „Спартак”. Отзад се виждат гигантските тополи, днес отсечени. Наистина чрез снимката говори самата история.
Синхронното плуване по света: началото и същност
Твърди се, че първите официални състезания по синхронно плуване са се провели през 1945 г. в САЩ, но те били вдъхновени от австралийки синхронистки. Иначе първите демонстративни изпълнения са от далечната 1882 г. във Великобритания. ФИНА признава официално спорта през 1952 г., когато по време на Олимпиадата в Хелзинки създава специален комитет по синхронно плуване към Международната федерация по плуване за аматьори. Олимпийската премиера на спорта е през 1984 г.
Синхронното плуване е особен вид спорт – по характерен признак е художествен вид спорт, по състав на участниците е женски спорт, по условия за провеждане на надпреварата е вариативен многобой. Една от най-главните отличителни черти на този спорт е субективното съдийство – рай или ад е то за спорта ще се спори поне още 1000 години. В крайна сметка синхронното плуване е многофункционален вид спорт, който съчетава в себе си елементи на всички водни спортове, плюс елементи от художествената гимнастика, хореографията, акробатиката и аеробиката.
Синхронното плуване в България – началото
България няма писана история на плувния спорт синхронно плуване. Вероятно няма и да има. Причината е прозаична – няма кой да я напише, а и никой няма да извади от джоба си 3000 лева, за да плати отпечатването. Първата демонстрация на този спорт се провежда през 1960 г. с 8 плувкини-студентки (тогава спортът се нарича художествено плуване). Историята (всъщност самите ние) не е запазила името дори на една от тези плувкини, нито мястото и басейна на демонстрацията. В други страни имената на тези студентки-първопроходчици щяха да бъдат написани на паметни плочи, а у нас не знаем дори едно име. Голям, ама наистина много голям срам… Същата година този спорт започва да се изучава като учебна дисциплина във ВИФ. Официални състезания започват да се провеждат от 1983 г. На първото републиканско първенство шампионка на соло е плувкинята-делфинистка от „Левски-Спартак” (Сф) Ирина Димитрова. Първият отбор се формира в софийския „Академик” от безподобната Бистра Димитрова. Тя е една от основоположничките на този красив спорт. Треньорка на първия национален отбор за периода 1981-1992 г. Д-р Димитрова е блестящ преподавател, неуморен радетел, смайващ треньор, главозамайващ експерт, верен другар, учудващ полиглот, задълбочен учен, обичаща до полуда този спорт. Много, много голяма, почти гигант. Именно затова искрено недолюбвана и обект на неприкрита жлъчна завист и дори омраза. Днес, типично по български, напълно и безвъзвратно забравена. С огромни заслуги за прощъпалника на синхронното плуване в България са още доц. Бисерка Серафимова, Светла Славчева, Светлана Костова, Кина Желева, Мария Бинева, Румяна Бойчева, Нешка Балова. Дълбок поклон пред първите в България!
Проблемите на синхронното плуване в България
В България синхронното плуване има много проблеми. Някои от по-съществените са: липсата на подходяща спортна инфраструктура – у нас няма нито един басейн, който да отговаря напълно на изискванията за упражняване на този вид спорт, а и скоро няма да има; изключително оскъден финансов ресурс – синхронното плуване на практика се крепи на ентусиазма на треньорките, състезателките и техните родители, помощ отникъде; крайно слабата популярност на спорта. Последното всъщност е истински парадокс – синхронното плуване е изумително красив спорт, събрал в себе си хубост, атрактивност, грация, танцувалност, музика, атлетизъм, динамика и сексапил. Това е всъщност един от най-полезните спортове за занимания на млади момичета, девойки и жени – развива у тях невероятни качества и способности. На фона на всичко това неумението на голяма част от хората, които го развиват в Българско, да го рекламират и дори да печелят пари от него (не е утопия), е просто необяснимо.
Един пример. От дълги години нашата медия не може да намери нито един човек, който да може да пише смислени текстове от по 150-200 думи за българско синхронно плуване 2-3 пъти в годината. В сравнение с плуването разликата е земя-небе, слънце-луна, слон-мравка. В плуването напират десетки, да не кажем стотици, засипват ни с мейли, телефонни обаждания и въпроси, а в синхронното плуване – пълна пустота. Няма нито един плувен спорт в такова направо казано окаяно положение от медийна гледна точка. Бяхме принудени да изчетем правилници, специализирани книги и статии, да се консултираме с чужденци и някои наши, да се ограмотим направо от нулата, за да можем лично ние да пишем за този удивително шармантен спорт. Започваме да си мислим, че самите български синхронистки са типична затворена група, която се чувства напълно удобно и приятно в самотата си. Няма друго логично обяснение.