Действително е Албатрос. За първи път видях на живо Михаел Грос по време на европейското първенство по плуване, което се проведе в София през 1985 г. Спомням си много неща за него.
Първо един куриоз. Имаше един голям плувен специалист Димитър Пиперов (Пипера). Култов. Собственик беше на пясъчен боксер, много симпатичен, но не му помня името. Пипера много разбираше от техника на плуване. И то като практик, не толкова като теоретик където царе бяха незабравимите Тодор Рачев и Димитър Живков. Слушал съм го с отворена уста, невероятен беше. За първи път чух от него за S-образна крива, принцип на Бернули, Док Каунсилмън и науката за плуването. Та Пипера, не знам кой и защо го беше решил, влезе в басейна с оборудване да направи подводни снимки на плуването на Грос – по време на тренировка. Не забравяйте за кои години говорим – няма интернет, не можеше да говориш свободно с чужденци (можеха да те арестуват), желязната завеса още си е на мястото. Аз например направих опит да се абонирам тогава за списание Swimming World, но се оказа невъзможно – искаха ми 5 документа и накрая ми отказаха, било буржоазно издание. „Провалих” се на изискването да покажа документ, че имам право да купя 24 долари. Грос обаче нещо се ядоса и излезе от басейна. В наши дни Пипера живее в Америка.
Като го гледаше човек на живо, особено като плува бътерфлай, изпадаше в ужас и благоволение. Не можете да си представите каква мощ и размах – дори Фелпс не го докарва по същия начин – той плува делфина по съвсем друг начин. Това беше първият делфинист, когото гледах и не се „удървяше” последните метри. Беше свеж като репичка. И досега на мога да разбера как го правеше. Дори Чад ле Кло и Майкъл Фелпс леко, съвсем леко се „гипсират” в последните 10-ина метри.
На трибуните веднъж майката на Грос извади картички с неговия автограф. За първи път видях на български басейн да се бият хората за снимки с плувец. Шамари, бутане, дърпане, скъсани чанти и фланелки. Жената се изнесе, но раздаде доста – може би над 100 картички. После наши ги препродаваха по 5 лева – много пари за тогава. Аз не можах да се докопам, но не ми беше мъчно. Имах един приятел, Каменчо взе 6-7 парчета.
След много години взех интервю от него, но брах голям срам защото първоначално му обърках броя на медалите. Това ми беше за урок – да чета по няколко пъти важните материали.
Грос е изключително интелигентен. Четох му в оригинал автореферата на докторската дисертация. Много добър и тук.