Иван Абаджиев беше труден човек, но големите неща се правят от такива хора. Всички в отбора го наричаха Старшията, но след това му излезе прозвището Папата на щангите.
В последните 5 години от престоя му на папския престол служебните ми задължения ме държаха близо до националния отбор по вдигане на тежести.
Извън щангите голямата му амбиция беше дъщеря му Ангелина да стане световен цигулар. Беше максималист и не си представяше и за нея нещо по-малко от световния връх. Тя стана добър цигулар, доколкото знам свири в оркестър в Германия, но не стана олимпийска шампионка по цигулка.
Максимализмът накрая му изяде главата.
Или поне неговата версия беше такава. Смяташе, че съветските другари са го прецакали и сигурно беше прав. За олимпиадата през 1988 г. в Сеул си беше наумил да бием руснаците във всичките 10 категории. Too much!
Започна олимпиадата. В първите две категории Митко Гръблев и Ангел Генчев станаха шампиони и тогава гръмна допинг скандалът. Отнеха им медалите. На Генчев малко трудно, защото той скрива медала в хотелската стая и казва: „Не си го давам“.
Връща го след много молби и заплахи. Ако някой си мисли, че спортистите от другите страни не са взимали допинг, е наивник. В Сеул беше и мегаскандала с канадския спринтьор Бен Джонсън. Него пък го удариха американските другари, защото надбяга тяхната звезда Карл Луис.
Ходех в Диана все по обед (като ресорен журналист във в. „Народен спорт“ – б. р.), защото тогава свършваше тренировката на отбора. Абаджиев държеше купоните и започваше да изпитва щангистите с въпроси от българската литература и история. Който отговори правилно, получава купон за храна.
Сигурен съм, че ако тези момчета днес се явят на матура, ще изкарат добри оценки.
Винаги настояваше да отида и аз да обядвам с отбора. Мислел съм си, че тъй като Абаджиев беше расъл в голяма бедност и глад, за него да нахраниш човек беше голям жест.
В столовата виждах любопитна гледка.
Тежкият Антонио Кръстев трябваше да трупа физическа маса и затова ядеше на корем. Караха му храната на количка, отрупана с чинии. А момчетата от леките категории вечно трябваше да гладуват.
Поставяха ги на масата с гръб към Антонио Кръстев, за да не страдат от гледката как великанът се тъпче с храна.
Бог да прости Иван Абаджиев!
–––-
BGswim.com се появи в Интернет на 8 юни 2002 г. Бяхме първата и най-популярната плувна медия в България. Продължаваме да сме. Присъедини се към Фейсбук групата на BGswim.com, за да научаваш новините около „сините“ и водните спортове.