Спортните битки на Балканите за голямо съжаление започват да се превръщат в политически. Поредното доказателство е приятелският мач по хандбал между младежките отбори на Косово и БЮР Македония игран в Прищина. По време на срещата част от косовската твърда агитка издигнала три политически плаката със следното съдържание: първи, “BULGARIANS BY GOD, MACEDONIANS BY TITO” (превод от английски „Българи според Господ, Македонци според Тито"); втори на албански с превод на български „Татко югославянин, майка – българка, а вие какви сте?”; трети на скопска езикова норма под надслов „Македония не съществува”. Впоследствие стана ясно, че транспарантите били издигнати от косовската фен-група „Плисат”, която искала да си отмъсти на македонските запалянковци. Местните били бесни на македонските фенове, които по време на европейското по хандбал за мъже в Сърбия пели песента „А, бре, македонче”. Косовската агитката също така пяла националистични песни и дори запалила националното знаме на БЮР Македония. Иначе мачът завърши 28:17 за Косово.
Селекционерът на БЮР Македония Стоян Петрушески заяви пред скопските медии: „Това, което видяхме и преживяхме в Косово не е за коментиране. Хандбалистите бяха стъписани през целия мач, като по време на цялата среща не се подбираха изрази да се плюе върху нашата държава, а за капак на приятелската атмосфера беше запалено и македонското знаме.” Федерацията по хандбал на Косово поднесе извинения за случилото се и изказа надежда, че инцидентът няма да помрачи отличните отношения между федерациите и хандбалистите от двете държави.
Скандалът се разраства пред очите ни и вече взриви форумите в Интернет, като в дискусиите се включват и много българи. В БЮР Македония се иска оставката на ръководството на хандбалната федерация, която трябвало да прекъсне мача и да върне състезателите си веднага у дома. В Косово реакциите са противоречиви, но като цяло се твърди, че нищо особено не се е случило.
За сетен път се убеждаваме, че е напълно неприемливо спортът и политиката да се преплитат. Тези две сфери на обществения живот трябва да останат завинаги и безусловно разделени. Представете си какво би станало с водните спортове на Балканите ако на трибуните на някое международно състезание, примерно в България, се появят хора с транспаранти „Спрете геноцида над българите в Македония”. Замислете се, не е напълно невъзможно – на нашите басейни няма охрана и мерките по сигурността не са на добро ниво. Ако обаче това действително се случи (да не дава Господ!) плувният спорт вече никога няма да е същият.
Спортът и политиката трябва да останат вовеки разделени. От този фундаментален принцип не може да се отстъпва. На никаква цена. Спортът на спортистите, политиката на политиците.