Типичният Станчо Велков (най-вляво) – за него винаги с предимство са другите
Видях го на живо за първи път преди няколко години на покрития 50-метров басейн „Диана” в столицата. Беше след някакъв мач по водна топка, който неговите обични питомци бяха загубили. Беше ги строил за „спявка” и така се беше разгорещил, че в халето гласът му кънтеше като водопадите на река Игуасу. Стана ми интересно. Питам аз един от публиката: „Кой е този?”, а онзи ме гледа като паднал от Марс (помисли ме за някакъв посредствен аматьор-навляк) и ми казва: „Ама, господине, не го ли познавате, та това е прочутият чичо Станчо от Варна!”
Заслушах се внимателно в думите му, нали се занимавам с пропедевтика, студенти, спортен конфликтолог съм, а и пиша почти всеки ден за водни спортове. Огромна изненада – Станчо Велков беше много, ама много ядосан, но не обиждаше и не се подиграваше със своите. Изумително точно, с неподражаеми чичо станчовски аргументи и изключително професионално обясняваше грешките на своите ватерполисти, но с думи, които деца на 12-13 години можеха да разберат и схванат. Говореше им като на свои деца, които току-що са заловени в килера да крадат последните спестени левчета на родителите си. Нещо което обаче окончателно ме довърши е, че той без да е учил специално реторика и формална логика използваше индуктивен и дедуктивен спортен анализ, както и че не нарушаваше формалнологичните закони на аргументацията.
Впоследствие чувах за този сърцат радетел на водната топка във Варна спорадични неща оттук-оттам, а и той започна да ми изпраща материали за публикуване в медията на плувците. Без да блестят, материалите му се отличаваха с добро структуриране, професионализъм и неподправена обич към великия плувен спорт водна топка. С всяка изминала година обаче статиите му ставаха все по-добри и все по-добри. Този вездесъщ чичо Станчо растеше непрекъснато и в журналистическо измерение. Той всъщност е един от малкото измежду българските деятели на водната топка, които схващат страховитата пропагандна мощ на медиите и това, което те могат да дадат или да вземат на този мъжки спорт. Последната му статия за срещата на първите шампиони по водна топка от Варна за пионери младша и старша възраст обаче е върха на сладоледа. Даже имам чувството, че това ще бъде една от най-четените статии в историята на Първи български плувен сайт – за 20-ина часа има около 1500 прочита. Този чичо Станчо направо слага в джоба си доста спортни журналисти. Абе както е тръгнало направо ще ни вземе хляба.
Станчо Велков е благодарен човек, човек с чувство за историчност, човек, който много добре знае, че сам човек е само за клозета. Особено в колективен спорт като водната топка. Той тачи учителите си и таи истинско, а не лицемерно благоговение пред тях. Неоценими са заслугите му за честването на 80-годишния юбилей на гиганта на варненските водни спортове Милко Рачев – бати Милко. Колко търчане и обикаляне само той може да каже. Но никога няма да го чуете да се оплаква. Той знае и две и двеста, но най-добре знае, че човек не може без учители и ментори в плувните спортове. Другото са глупости.
Водените от твърдата ръка от Станчо Велков гарнитури по водна топка на КПС „Варна” мачкат здраво съперниците си в България и тепърва за тях ще се говори. Нещо повече, те вече постигат успехи и в странство, което си е истински подвиг предвид дереджето на българската водна топка понастоящем. Станчо Велков на всичкото отгоре е и умел спортен мениджър, който ако подреди и структурира мислите и знанията си и има добър научен ръководител може без проблем да защити дори докторат по водна топка.
И Станчо Велков, както всички други хора си има трески за дялане и категорично не е светец. Понякога нe може да намери точния баланс и е прекалено твърд и рязък, даже груб. Има и още, но не това е най-същественото. А и на тези години вече не може и няма смисъл да се променя.
Да си ни жив и здрав още дълги години, чичо Станчо! Такива като тебе са нужни като въздуха и водата на българските плувни спортове. Станчо Велков остава и в спортната история, и то не само варненската – в това също няма никакво съмнение.