Тод Шмиц говори пред треньори от целия свят, Снимка: fina.org
На 29 октомври т.г. в Москва стартира Първа златна треньорска клиника на ФИНА в присъствието на над 200 треньори по плуване в света представители на над 100 национални плувни федерации. В рамките на два дни топ-треньори ще представят пред своите колеги как са успели да изведат питомците си до златните олимпийски медали в Лондон. Презентации ще направят Роман Барние (Франция) – треньор на Флоран Маноду, Грахам Хил (Южна Африка) – треньор на Чад ле Кло, Тод Шмиц (САЩ) – треньор на Мелиса (Миси) Франклин и китайските треньори Хайтао Лиу и Гюои Ху.
Тод Шмиц вече направи презентацията си като в самото начало произнесе изключителни слова: „Действително вярвам, че имам най-добрата работа в света.”
Първата златна треньорска клиника на ФИНА е в рамките на Втора Конвенция (огромен конгрес-мероприятие) на ФИНА по плувни спортове, което се провежда в момента в Москва (Русия).
България
В България положението на, със и около плувните треньори не е добро. Няма как и да е добро – българите постоянно и повсеместно обедняват, отчаянието и безнадеждността са стиснали за гърлото 2/3 от популацията ни. Отделно на това треньорите в немалката си част не са в крак с най-новите и съвременни методики, под 5% от тях говорят много добър английски, слабо или почти не общуват с други себеподобни, даже в някои клубове треньорите не разговарят по между си, срещат значителни и обективни трудности да мотивират състезателите си – огромната част от които след 15-16-годишна възраст окончателно и безвъзвратно напускат басейните и не искат и да чуят повече за тях. Като капак на всичко обучителите по плуване вземат в пъти (два до пет) повече пари от елитните треньори, което е уникален български парадокс. Треньорите са притиснати нечовешки от Сцилата на безмилостния живот и Харибдата на гладните си семейства. Никак, никак не им е лесно. Даже единици от тях показват наченки на стоицизъм и геройство.
Картината не е розова, но все пак не е апокалиптична. Нещата могат да се подобрят и вероятно ще се подобрят. Всичко започва обаче от отделния треньор. Ако той реши да се промени ще стане, ако е инертен и почива на стари лаври не, даже да му доведат за личен наставник треньора на Майкъл Фелпс. Големите плувни клубове (малките не са в състояние) трябва да измислят и да приложат механизми за кариерно и професионално израстване на най-добрите, обвързани с обективни показатели и финансови стимули. Това е много трудно да бъде осъществено на практика, но би могло да стане. Незаменима и неотменима е ролята и на националните спортни структури – Българска федерация плувни спортове и Министерство на физическото възпитание и спорта. Няма да се получи ако не се включи и българската спортна наука. За съжаление на пръстите на едната ръка се броят действащите ни треньори по плуване, които притежават научната и образователна степен „доктор” и са в състояние да провеждат научна експериментална дейност в синия спорт. Няма да бъде грешка ако се ползват услуги и на външни консултанти и на тинк-танк центрове, ако клубовете могат да си го позволят.
България винаги е разполагала с много добри треньори по плуване – някои на балканско (Стефан Попов-Замората), други на европейско (Христо Червенков-Мукаши) и даже на световно ниво (Панчо Гюрков). Най-големият ентусиаст и великан е безподобният Теньо Георгиев от епохата на Царство България – знаме и икона на българското спортно плуване.