Кадър от филма. Български войници извършват масови разстрели в Скопие.
„Трето полувреме” номиниран за „Оскар”
Антибългарският филм „Трето полувреме” е тазгодишният кандидат на БЮР Македония за наградата „Оскар” за най-добър филм за продукции на не английски език, съобщиха днес скопските медии. Лентата на одиозния Дарко Митревски е номинирана от Дружеството за филмови професионалисти на БЮР Македония, което е овластено от страна на Американската академия за филмови науки и изкуства. Последната раздава най-престижните в света награди за филмово изкуство „Оскар”.
В лентата се разказва за футболния отбор на „Македония” Скопие, който през периода 1941-44 г. участва в Държавното първенство на Царство България и се среща няколко пъти с отбора на ФК „Левски” София. Снимките на „Трето полувреме” са посетени от министър-председателя на БЮР Македония Никола Груевски, което еднозначно се възприема като явна провокация спрямо Република България и българите. Бюджетът на филма е около 3 милиона евро като половината от сумата е осигурена от Правителството на БЮР Македония, а друга част от чешки ко-продуценти с пари на Европейския съюз, което е меко казано крайно озадачаващо.
Нека да зададем един простичък въпрос – какво например би станало ако правителството на Република България дотира наш филм с два милиона евро (примерно) с работно заглавие „Кървавата Коледа”, а министър-председателят Бойко Борисов посети снимачната площадка? Във филма се разказва как на 7 януари 1945 г. активистите на комунистическата партия на Титова Югославия започват физическото изтребление на над 20 000 души с българско самосъзнание във Вардарска Македония. „Кървавата Коледа” ще бъде направо документален филм, а „Трето полувреме” е фалшификат.
Филм от лъжи
Целият филм на Митревски е изграден върху лъжи и полуистини, като онагледяваме една от тях с документална снимка. В лентата се твърди, че футболистите на ФК „Македония” са антифашисти и едва ли не борци против „българския фашистки окупатор”. Фотографията, която виждат читателите показва обаче, че всъщност играчите на скопския футболен клуб вдигат ръка за хитлеристки поздрав преди мача (вляво) – обичайна практика за онова време. Футболистите на „Левски” (вдясно) отказват да поздравят съперниците, официалните лица и публиката с лудия жест на фюрера за което са глобени с 10 000 лева от Футболния съюз на Царство България. Това във филма не се споменава.

Има и много други лъжи. Най-коварната е свързана с обвинението, че българите са фашисти и единствено виновни за депортацията на евреите от Повардарието. Пълна фантазия. Трагичната съдба на еврейското население във Вардарска Македония се решава от германците чрез немското посолство в София. Всъщност водещата роля е на Хитлеристка Германия, а българите играят само второстепенна роля. Всички решения се вземат и идват от Берлин. Ръководител на депортацията е Адолф Бекерле – германски пълномощен министър в столицата на тогавашното Царство България. Охраната на влаковете се извършва от германски войници.
Друга лъжа – еврейското население във Вардарска Македония е под българска юрисдикция, а евреите там са български поданици. Това не е вярно. Евреите в тази област са под германска юрисдикция и те са третирани като сръбски поданици. Присъединяването на Повардарието към България не е никога признато официално от хитлеристите. Те смятат тази земя като своя окупационна зона с временна българска гражданска администрация. Българската войска е подчинена на Вермахта. Българското правителство никога не е разрешавало да изсели в лагерите на смъртта евреи с българско гражданство – няма такива документи.
Още една лъжа – унгарският евреин Илеш Шпиц (треньор на Футболен клуб „Македония”) е преследван от българи и предаден на нацистите от тях. Точно наопаки. Когато Шпиц е задържан в Скопие през 1941 г. дейците на ВМРО Димитър Чкатров и Димитър Гюзелев (македонски българи) предприемат успешни действия за да освободят треньора по футбол и да му спасят живота. Именно благодарение на тяхното ходатайство пред проф. Александър Станишев в София (обаждат му се по телефона) Илеш Шпиц е свален от влака за Треблинка при Сурдулица. Иронията на съдбата е следната. Шпиц след това 20 години продължава да си е треньор по футбол в Титова Югославия, а Чкатров и Гюзелев са ликвидирани през 1945 г. от скопските комунисти след монтиран съдебен процес. Кои всъщност са фашистите? Кои всъщност са убийците?
Назад
„Режисьорът” на „Трето полувреме” Дарко Митревски напоследък се усети, че е сгазил лука и започна да дава на заден. В интервю за „Дойче веле” заявява: „Наивно вярвах, че кампанията, която се води в България е дело на определени кръгове, „луди глави”, евентуално политически екстремисти и т.н. За жалост това се оказа една добре организирана машинария на режимът на Бойко Борисов.”
Непомерна цена
Да, Дарко Митревски и неговите кукловоди подцениха волята за борба на България и българите и техните умения и възможности. Освен това, филмът ще бъде използван не само от македонистите за техните пъклени политически цели, а и от българите. Само да припомним как Словения дълги години блокираше приема на Хърватия в Европейския съюз поради на пръв поглед незначителен териториален спор. Македонистите решиха антибългарският „Трето полувреме” да тръгне по света. Добре, тяхна си работа. Българите имат своя ефективен отговор и македонистите ще платят непомерна цена, като този път горко ще съжаляват. Каквото повикало – такова се обадило.