По време на 125-тата сесия на Международния олимпийски комитет, която се провежда в Буенос-Айрес (Аржентина) бе избран домакина на XXXII летни олимпийски игри – Токио (Япония). Членовете на МОК (104-ма на брой) трябваше да избират между три изключително сериозни кандидатури – Токио, Цариград и Мадрид. Още на първия тур се очерта фаворита, като Токио набра 42 гласа, а Цариград и Мадрид получиха по 26. Последва допълнително гласуване при което Цариград изпревари Мадрид с 49:45 гласа. При окончателното гласуване Токио спечели безапелационно срещу Цариград с 60:36 гласа.
Телевизионните репортажи веднага след като стана ясно, че домакинството се печели от Токио показа еуфоричната японска делегация, която с неистова жар размахваше флагчета с изгряващото слънце. Имаше един японец (не можах да установя кой е – макар и да разпитах поне 7-8 колеги), който изпадна в класически делириум тременс, даже по едно време помислих, че може да умре. Твърди се, че Токио е спечелил благодарение на високите технологии, модерната инфраструктура, умелото лобиране и уверенията на японския министър-председател Синдзо Абе, че няма никаква опасност за безопасността свързана с ядрената централа във Фукушима. Както винаги се завъртяха и спекулации и конспиративни теории, но едно е ясно – Токио печели и японците ще направят великолепна олимпиада.
За голямо съжаление, изборът на Токио е най-неблагоприятният за българския елитен спорт. По-лошо от това здраве му кажи. И Цариград и Мадрид бяха много по-благоприятен вариант. Токио е най-лошото за нас, българите, поради следните причини.
Първо, Токио е наистина на другия край на света и ще имаме големи проблеми с аклиматизацията. Цариград е на един хвърлей, а до Мадрид се ходи с автобус. Храната също е на светлинни години от българската.
Второ, Токио е изключително скъп град, а българите са много бедни и още ще обедняват.
Трето, японската култура и манталитет са напълно непознати за българите, а японският език е истинска екзотика. Японците почти не говорят английски, а други чужди езици не знаят.
Четвърто, има огромна часова разлика, което е неатрактивно за български (балкански) рекламодатели.
Пето, в Япония няма никаква българска диаспора, за разлика от огромните български диаспори в Турция и Испания. Български запалянко да се дигне до Япония за да бодри нашите – пълна илюзия.
Именно поради всичко това и поради куп други причини прогнозираме още от сега, че определянето на българските спортни делегации в различните видове спорт (спортисти, треньори, съпътстващ персонал) ще бъде свързано с поредица от скандали и неприятни инциденти.
Честито на Токио!