„Траяна” Стара Загора учуди плувна България

Не мога да разбера защо всички чакат на Първи български плувен сайт за коментари и анализи. Искрено ви казвам. Вече 12 години, нямаме ли вече заместници? Ние да не сме вечни? Продължавам да получавам, макар че се оттеглих от поста главен редактор на уникалната българска спортна медия, много писма, запитвания и мнения. Хайде опитайте и вие накрая да правите анализи. Не е чак толкова трудно. Не е като да се пишат философски трактати, уверявам ви. Иначе какви ли не работи ми се шепнат на ухо и на маса (един крадял, втори бил слаб треньор, трети взимал допинг, четвърти нещо косъмът му не бил чист, пети готвел пуч, шести иска да му съдействам да ходи в Испания, седми да съм ставал шеф на клуба му и т.н.), ама като става въпрос за писане на сериозни анализи всички се изнизват като мокра връв от простор. Действително е вярно, че дори и да напишете добър коментар и/или анализ много трудно ще го публикувате. Медиите от мейнстрийма няма да ви обърнат никакво внимание, а ние пък сме единствената такава плувна. Но ако анализът ви е добър ще го пуснем.

 

 

Да си дойдем на думата. Вчера завърши Държавното лично-отборно първенство по плуване за деца (12-годишни) във Варна. Какво показват резултатите?

 

 

Първо, голямата изненада се казва „Траяна” Стара Загора. Първо място в комплексното отборно класиране по точки, 19 медали общо. Хм, здраво пипат тези зааралии, много здраво. Вярно, лъвският пай е при момичетата (има даже дисциплини където първите три са от „Траяна”), но какво от това. Първото място си е първо място. Логичният въпрос е защо е така. Много причини. Първата социално-демографска. Стара Загора е един от малкото български градове в относителен подем. Икономика донякъде крета и по тази причина родителите имат пари да си пращат децата на плуване. На другият полюс е Русе – там разрухата е тотална. Този велик български град днес тъне в чудовищна мизерия. Не е само това обаче. В „Траяна” бачкат здраво, а не плямпат и не философстват. Разбрали са, че нещата в плуването стават само с работа, приказките са за политиците и за пазара като си купуваш марули. Дали пък „Траяна” не е новият български плувен тигър? Не растат ли пред очите ни наследниците на Стойчо Димитров (Тролейчето)? Вероятно, да.

 

Второ, отлично представяне на „Етър 2000” Велико Търново. Там нещата са ясни. Причината е една и тя (май) се знае – Роза Георгиева. Много ми е чудно откъде тази мълчалива и скромна жена има такива познания и умения за да шлифова до блясък младите български плувни шампиони. Вероятно е от типа на самородните таланти. Не е по приказките обаче и надали ще ми каже. Условията при които работят в старата столица, меко казано, не са блестящи, но успехите им започват да смайват. Даже ми се струва, че едва сега започват. Дано не им сложат прът в колелата – завистници много. Ще следим с интерес виолетовите.  

 

 

 

Трето, много слабо представяне на колосите от миналото – Левски и ЦСКА. Даже невероятно. Левски има „само” 2 медала общо (нито един при момичетата), а ЦСКА е с отчайващите 1 медал общо. Тези два клуба имат такава слава, че на мен ми се завива свят само като си помисля. Какво ти – славата им подпира небесата – истинско старо злато. Какво ли се случва с тях? Дано да е просто временно явление.

 

Четвърто, отново добро, но не блестящо представяне на варненци. Те са поцепени обаче и конкурентите доволно трият ръчички. Така ще е до гроб. Варненци са изпокарани и не могат да работят в големи екипи – знаят го и малките деца. Иначе имат великолепна база, чудесни треньори и талантливи състезатели.

 

Пето, вече е пределно ясно, че звездата на „Младост’91” Пловдив започва да залязва. Тя не е вече блестящият сапфир забит в модрото небе. Светлината й е вече от втора, даже трета звездна величина. Великите Ненко Джински и Димитър Дръндаров се оттеглиха, като младите, поне засега, не показват, че имат техните качества. Не е съвсем ясна и ситуацията около безподобния и корав македонец Ботко Трендафилов. Да, ерата на „Младост’91” Пловдив отива към заник. Добре или зле е това за българското спортно плуване? Не е ясно, поне за мен.          

 

Шесто, намалява броят участници – и като отбори, и като абсолютна цифра. Дължи се основно на икономическият кьор-сокак, в който е натикана държавата на българите. Клубовете изнемогват – не могат да купят и по чифт джапанки за питомците си. Слагат се и недомислени изкуствени хърдели – задължителна входна дисциплина. Последната дори може да промени съотношението на силите (баланса на властта) в БФПС. Хората са ужасно налютени, този път е истинско. Чува(м) се, че се готвят някакви действия. Това се е чиста синергетика – малки въздействия – големи резултати (последействия).

 

 

Изключително ми е неприятно, но трябва да го напиша. Наредбата на БФПС убива масовостта в българското спортно плуване. Тази задължителна входна дисциплина е килър на надежди, мечти и участници. Тя е безсмислена, волунтаристична, излишна и скучна. Колкото по-бързо бъде отменена – толкова по-добре. Ще го пишем всеки път и непрекъснато – няма как да не ни чуят. Та ние сме Първи български плувен сайт – най-мощният глас на славното българско спортно плуване.    

 

Нека някой от БФПС да обясни, ама не сватбарски, а с аргументи и логика – какъв е смисъл на тази задължителна входна дисциплина?  Първи български плувен сайт ще публикува мнението.