На държавните шампионати по плуване неговите състезатели са винаги сред шампионите, медалистите и рекордьорите. Само в рамките на 2 години бургазлията Янчо Стойчев класира свои възпитаници на Младежките олимпийски игри, европейски първенства в същата възраст (Данаил Славчев и на двете), а наскоро и за континенталното първенство за мъже и жени догодина. Стори го Добромира Иванова – на турнира на 50-метров басейн в Скопие през октомври. На 100 м бътерфлай тя фиксира 1:00,23 мин. Постижението не беше регистрирано като нов национален рекорд, тъй като не бе в календара БФПС и ЛЕН.
Янчо Стойчев е само на 28 години, което прави неговата продуктивност още по-впечатляваща. Освен това той организира с майка си Соня Стойчева и техния клуб „Бриз” (Бс) международен турнир, а след него и плувен маратон. И това по думите му е само началото.
– Янчо, след участник на Младежките олимпийски игри и такъв на европейско първенство за младежи, вече имаш и състезателка с покрит норматив за континенталното първенство за жени догодина. При това Добромира го направи само с няколко месеца тренировки (беше се оттеглила в края 2011 г. до пролетта на 2015-а). Как го постигнахте?
– Данаил Славчев, с чиято балканска титла се гордея най-много, и Добромира Иванова са изключително талантливи плувци. Те обаче са страшно различни като характер. Добромира има уникална мускулна памет, което й позволява бързо да влиза в ритъм. Относно мотивацията й да се завърне в басейна – тя е на 21 години, би трябвало да знае какво иска вече.
Все още й е трудно да определи точно приоритетите си. Единственото нещо, което може да ѝ попречи да постигне нещо голямо в плуването е самата тя.
Все пак, ако получим помощ отнякъде, дори само с потупване по рамото, ще е добре. Защото се случи вече резултатът й да бъде неглижиран.
Добромира Иванова гони слизане под минута на 100 м бътерфлай на голям басейн
– Не криеш, че целта ви е да покриете олимпийски норматив?
– Да, все пак тя вече плува под норматива и то в период, който се намира в средата на подготовката ни. Ако всичко върви по план, не би трябвало да има проблем да плува под минута.
– Клубът ти „Бриз” е един от най-младите, но в същото време доста разнолик. Печели позиции на всички фронтове. За него искат да се състезават ветерани, руснаци и пр. Какво е разковничето?
– Усърдна работа и добро управление. Основно семеен клуб, като получаваме и помощ от хора, които смятаме за част от нашето семейство, макар и да нямаме роднинска връзка.
Смятам, че се справяме доста успешно с това да обучаваме състезатели правилно, да ги правим шампиони, да представят България достойно, както и в организационен план – всеки може да погледне коментарите от организираните от нас мероприятия, особено от международния турнир „Бриз”.
– Млад треньор си, но не спираш да търсиш начини да обогатиш арсенала си. Контактуваш, както с опитните си колеги, така и с доказани специалисти в чужбина…
– Плуването се развива постоянно и с много бързи темпове. Да, контактувам с няколко от най-добрите треньори в света, мога да кажа, че са ми приятели.
Основното, което всеки от тях прави е, че не се опитва да смачка плувеца с невероятни серии, а да адаптира натоварването спрямо възможностите му.
– В тази връзка как гледаш на факта, че у нас почти не се провеждат треньорски семинари, а отвъд границите ни дори и най-големите светила се стремят да предадат опита си, разкривайки и част от скритите си оръжия?
– Надявам се скоро да мога да докарам някой от тези треньори в България, заедно с техните състезатели. Ще го направя по моя начин, да остане в историята, а няма да е един постен семинар за два дни с едно напиване и кой от къде е.
Продължавам да твърдя, че най-добрият начин да се поучиш от такива хора е практиката, да сте заедно на лагер. Да ги видиш в естествената им среда, как работят, как се движат, как дишат с плуването.
България има средствата да го направи, не знам защо не го правим.
– Какво от наученото от чуждите специалисти успяваш да приложиш в родна среда?
– Прилагам това, което смятам, че ще е полезно за моите състезатели. Все пак нивото е различно. Адаптирам спрямо възможностите на моите подопечни.
Данаил Славчев получава поредния си медал от кмета на Бургас Димитър Николов
– Кое ти е било най-полезно от наученото от родните доказани специалисти като Ботко Трендафилов и Веселин Суров и майка ти Соня Стойчева?
– Харесва ми това, че имат различия в методиката, но и доста прилики. Всеки от тях обаче има една и съща цел – състезателят му да е на върха, да види своя човек да побеждава.
Всичко, което научиш от такива хора е полезно!
– Кой е най-големият проблем на родното плуване?
– Проблеми има, много са. Смятам, че могат да се оправят, но не е момента да давам акъли на някого. Като ми дойде времето, ще ги реша всички.
През 1988 г. плуването ни беше на върха. Оттогава кара по инерция, която постепенно затихва и стигаме дъното, където караме в едно вегетативно състояние. Ние младите идваме и заварваме плуването в това състояние, за което не сме виновни. Имаме мотивацията, смятам, че имаме и възможност да помогнем – използвайте ни!
– В Бургас и Варна общините предоставят безвъзмездно базите за тренировки на клубовете и ефектът е очевиден. С уговорката, че не се търси противопоставяне и конфронтация, защо това не се получава в София?
– Не трябва да се насаждат заблуждения, че софийските клубове едва ли не нямат къде да плуват. „Левски” има два басейна и фитнес в комплекс „Спартак” само за тях, а резултатът какъв е?
Всички над 60 клуба членове на БФПС плащаме 200 хиляди лева, за да се ползва басейн „Диана” от шепа клубове, като единият от тях обира всички готови състезатели от провинцията, че и от София и така си формира класирането за купа „България”, благодарение на новия правилник за точкуване.
Истината е, че ние в Бургас имаме прилична база в момента, а ще започне и строеж на уникален басейн в Бургас, за което казвам едно огромно благодаря на кмета г-н Димитър Николов! А ефектът за резултатите на нашия клуб и няколко варненски е плод на много труд и себераздаване, лишения и голяма мотивация за работа!
Янчо Стойчев с майка си – колежката Соня Стойчева
– Кога се очаква да стартира строежът на новия басейн в Бурагас?
– Би трябвало да е съвсем скоро, трябва да приключат тръжните процедури. Притеснява ме единствено темата с консултантите по проекта.
Досега басейните в Бургас се правеха от хора, които не разбират от плуване, тренировъчно или състезателно и във всеки обновен или новопостроен басейн има пропуски.
Аз имам уверението на най-добрия в областта на строенето на плувни басейни в България – Петър Пасев (ума зад който стои изграждането на най-добрия комплекс в България – „Приморски“), че ще консултира проекта безвъзмездно, аз също бих се включил абсолютно безвъзмездно, за да стане това един комплекс красавец.
– Направи с майка си Соня Стойчева турнир, после и маратон. Амбицирани сте тези състезания да стават още по-качествени, но и да реализирате други проекти – като този да съберете най-добрите плувци с атрактивен награден фонд и то с телевизионно отразяване…
– Имам много идеи, надявам се да се осъществят с построяването на новия басейн в Бургас. Струва ми се, че даже градът ми е тесен, трябва ми по-голямо поле на развитие.
Когато това стане, ще направя всичко възможно да бъде отразено от повече медии. Медийният образ и работата с журналистите е все още твърде подценявана от българските плувни хора.
Когато правиш нещо, трябва да го разберат колкото се може повече хора. Това няма как да стане без съдействието на медиите. 30 секунди реклама в Super Bowl струва над милион долара. Това не е случайно, трябва да се инвестира в проекти, които могат да популяризират плуването и да се работи с медиите ръка за ръка.
Елементарен пример дадох лятото на нашия турнир, като пуснахме онлайн гледане, като 2061 уникални посещения не са никак малко за първи път. Турнирът се отразяваше след всеки полуден и една обобщителна статия в най-голямата спортна медия в България Sportal, разбира се Първи български плувен сайт
Вездесъщият Евгени Цеков прие поканата да отрази турнира, чрез своето най-добро оръжие – фотоапаратът. Това не съм го направих за себе си, за „Бриз” или за БФПС, това го направих за българското плуване.
В период на криза на родния спорт,когато всеки дори и малък успех топли народа, ние трябва да използваме всяко свое оръжие в борбата за внимание на народа.
– „Бриз” е от малкото клубове, функциониращи на семейни начала. Помага или пречи фактът, че с майка ти сте колеги?
– Това е най-добрата комбинация. Можеш да си кажеш всичко, по всяко време. Какво по-добро да прекарваш повече време със семейството си. А и мисля, че сме много добър екип. Все пак има и хора, които не са ни кръвни роднини, но помагат много на клуба и ги приемаме като част от семейството ни.
– Плуването има нов главен мениджър – Кристиян Минковски. Изненада ли бе назначаването му за теб и променят ли се по някакъв начин плановете ти с тази смяна година преди олимпийските игри в Рио?
– Назначението определено ме изненада. Сякаш бе малко встрани от логиката. Реално няма голяма промяна, аз смея да твърдя, че работех много добре с предния мениджър Георги Дангалаков, надявам се да е така и с новия такъв.
Няма и как да е иначе, защото той е сложен да помага на личните треньори, които реално дават продукта на националния отбор по плуване.
Единственото, което ме изненада е този лагер преди олимпийската квалификация в Солун, който предстои.